• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Магията на киното

Като започнахме поредицата „Магията на киното“, ние определихме въздействието на качественото кино като магия. Не защото омайва зрителя, а защото му отваря очите за по-широки и по-дълбоки планове на реалността. Съчетавайки силата на образа и въздействието на словото, то ни среща лице в лице с тайните на нашето съществуване като човеци. Накратко, взаимодействието с киното може да ни донесе своеобразна мистична опитност. А такава опитност не може да се изрази с думи. Даже, ако сме съгласни с ап. Павел във Второто му послание към коринтяните (12 глава), и не бива да се опитваме. Можем само да се позовем на опитността си и да препоръчаме на зрителя да се срещне със същия автор, като гледа същия филм.

Днес ще ви препоръчам срещата и запознанството с един германски режисьор, роден преди 70 години, през май 1945 г., но – сигурен съм – доста непознат на българския зрител: Райнер Вернер Фасбиндер. Едната причина е, че той отдавна не е между живите и при това твори във времето на Студената война, когато достъпът ни до западни филми беше силно ограничен. Втора възможна причина е, че филмите на Фасбиндер не са лесно смилаеми. Обръгнали на стандартните екшъни, както и на всевъзможни трилъри, хоръри, кримита, фентъзита и прочие полуфабрикати с претенции за психологизъм, ние, зрителите от XXI век очакваме, че в произволно взет филм всичко бързо ще ни стане ясно. Че ще разберем от раз не само фабулата, но и вътрешния свят на героя. Ако искате да се запознаете с творчеството на Фасбиндер, откажете се предварително от тази наивна нагласа! Неговите образи са непроницаеми, изненадващи и не ни помагат особено да ги опознаем. Липсва ни една особено важна „подсказка“: към тези герои не можем да изпитаме нито съчувствие, нито симпатия, нито омраза. Те са забележителни актьори на сцената на техния живот, които успяват между другото да ни намигнат, че все пак това е театър – а какво стои зад ролите е трудно да се разбере. Но театърът е драматичен и те натоварва. Фасбиндер ги може тези работи. И неслучайно, защото той е започнал кариерата си като театрален артист и режисьор. Включва се в известната тогава трупа „Екшън театър“, а още по-популярен става с работилницата „Анти-театър“, която основава със съмишленици.

Историческата сцена, на която протичат животът и творчеството на Фасбиндер, е Западна Германия (ФРГ) от времето между края на Втората световна и малко преди края на Студената война. Това е период на невероятни обществени преобразувания и режисьорът постоянно се пита какво се случва с човека в тези времена. Затова смятам за уместно да започна представянето на творчеството му – а съм предвидил това да стане чрез още 1–2 филма – с една творба, отвеждаща ни в първите години на възправящата се от руините Федерална република. Заглавието звучи твърде лично: „Бракът на Мария Браун“. И ние очакваме, че ще видим преди всичко една лична история; с някакви подеми и спадове, но лична, може би интимна. Както вече ви помолих, оставете очакванията си настрана. Това е история на една жена, която си поставя за цел да надхитри историята и да възтържествува над историческите обстоятелства. За целта загърбва всичко лично и особено личните си чувства. Но не и личните чувства на другите, които се учи да разбира и съответно да използва.

Мария Браун влиза в класическата роля на фатална жена, повелителка и разбивачка на мъжките сърца. Прави го от неочаквана стартова позиция: като страдаща млада съпруга, напразно очакваща завръщането на мъжа си от фронта след края на войната. Не заиграва фаталната си роля на бляскави тържества или в някакви висши среди, а на фона на разрушения и мизерия, в едно време на трудно съзидание. Прави го обаче с поразителна лекота, сякаш винаги си е била такава. Неустоимият ѝ женски чар е съчетан с целенасочеността на мъж, дисциплината на войник и безскрупулността на престъпник. Затова зрителят е пощаден от опасното ѝ въздействие – обзема го тъга и някаква пустота, която се излъчва от красавицата. Тази пустота постепенно обгръща и близките на Мария: майка, приятели, колеги и най-вече мъжете в живота ѝ, които пък биват осъдени на смърт, дори във физическия смисъл на думата. Филмът заприличва на проповед по основната библейска тема за нравствената деградация: за греха, който се развива и накрая ражда смърт1. Като някои умират буквално, а други са вече умрели, но не го забелязват още.

И в името на какво се случва всичко това? Класическата фатална жена гони известност, богатство, власт или пък просто се забавлява. А какво преследва Мария Браун? Няма да повярвате. Тя мечтае да си съгради хубав дом, където да се отдаде на щастлив семеен живот. Като почтена бюргерка от старата Германия! И не с някой мъж, подходящо подбран след като се умори от игрите си, а със собствения си съпруг, който не само се връща жив от фронта, но и бива впрегнат да съдейства за сбъдването на тази мечта. И поема орисията си като агне, обречено на клане – без съжаление и без да предизвиква съжаление. Гротесков образ на християнска самопожертвувателност.

Всичко, което трябва да характеризира един нормален брак, е принесено в жертва на брака като дом и институция. Може ли да остане ли място за любовта? Героинята остава до края положително настроена към този въпрос. Да, на фона на казаното досега трябва да подчертая, че във филма постоянно се говори за любовта. Мария Браун непрекъснато се опитва да ни убеди, че има разлика между това да обичаш някого и да бъдеш обвързан от съпружеската любов. Тя продължава да бъде посветена на своя съпруг и работи за тяхното общо бъдеще. Заедно с чудото на възстановената от пепелищата Западна Германия, на път е да се случи още едно чудо невиждано. Докато се стига до зашеметяващия финал на филма…

За ролята на Мария Браун е необходима актриса с изключителни качества. За щастие, Фасбиндер е разполагал с такава: невероятната Хана Шигула, главна изпълнителка и в други негови филми. На такива хора им викат „родени актьори“ – те приковават вниманието ти още от първите сцени с тяхно участие. С помощта на Хана Шигула няма да ви е трудно да потънете в тази кинотворба от далечната вече 1979 година. „Бракът на Мария Браун“ влиза в историята на седмото изкуство без големи международни награди, но с безспорните черти на шедьовър. Приятно гледане!

  • 1. Вж. Послание на ап. Яков 1:13-15

Вашият коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
  • Разрешени HTML тагове: <p><h2><h3><h4><a><em><strong><blockquote><code> <ul> <ol> <li> <dl> <dt> <dd>
  • Нови редове и начало на нов абзац се добавят автоматично.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите се превръщат автоматично в хипервръзки.
  • Допълнително изчистване на типографията.

Повече информация за опциите на форматиране

Изпращайки този формуляр се съгласявате с политиката на Mollom за конфиденциалност
To prevent automated spam submissions leave this field empty.