• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

„От нашия български живот е изтрито християнството. Не само от живота на интелигенцията, а и от живота на народа… Следователно ние, моето поколение, или по-скоро нашите поколения, бяхме осъдени да открием вярата сами, със свои собствени усилия. Ние бяхме равнодушни към проблема за трансцедента, религията, безсмъртието. И сигурно щяхме да останем такива, ако не бяха събитията, ако не беше Историята – този единствен възпитател на човека. Пътят бе дълъг. Всеки го намираше през страданията, в безсънните си нощи и дневните си вълнения. Всеки сам предприемаше пътуването към кръста и към Голгота, често пъти тайно дори от близките си.

Аз попаднах в този поток на боготърсители. Някъде бях сам, някъде имах някой спътник, възрастен или млад. Чувах думи на откровение, научавах странни истории, бях свидетел на една агония. Виждах вътрешната трансформация, виждах не едно прераждане. Ако преди бе изтрита вярата, сега моето поколение изтриваше неверието.“

Владимир Свинтила, „От Маркс до Христа“ (ИК „Икеа“, първо издание)

Думи на Владимир Свинтила, един от най-проницателните и поетични анализатори на българската душевност, произнесени вместо изповед на цяло поколение, преминало през живота на един народ и оставило духовния си отпечатък върху неговата идентичност в периода от „годините на тревогата“ (1944 г. – 1949 г.), през „годините на ужаса“ (1949 г. – 1954 г.) и „празните надежди“ (1954 г. – 1964 г.) до “годините на непримиримостта“ (от 1964 г. нататък).

Ако при определянето на собственото си историческо време се опитаме да продължим символиката на Свинтила, днес – в годините на духовната разруха; на изгубените някъде между прекъснатата приемственост и изкривеното разбиране за свобода поколения; на съзнателно поддържаното невежество за близкото ни минало и умело толерираното бягство от истината за самите нас, за хората, принци пите и моралните подбуди, от които е била ръководена най-новата ни политическа история в десетилетията след 9.IX.1944 г. – с болезнена острота пред нас застава въпросът залязва ли българският дух; имал ли е някога и има ли и днес българският народ своите исконни ценности, доколко здраво те са вкоренени в християнството? Можем ли да се присъединим с тъга към скръбното откровение, с което започва изповедта на Свинтила, и ще бъдем ли докрай честни към себе си като народ, за да не продължим нататък? Дали, кога и как ще преминем през собствената си Голгота на покаяние за грешките от миналото, за да простим и да бъдем простени. За да продължим напред – заедно – и да отвюваме правото си да вкусим силата на мъжеството да бъдем; сдържаното превъзходство на достойнството и безстрашието на духа?

В търсене на отговорите на тези трудни и болезнени въпроси ще бъдем заедно на 12 септември 2014 г. (петък) от 19 часа в Археологическия музей на град Пловдив в рамките на съби тието „Нощ на музеите – Пловдив“ с д-р Адриана Любенова (ПУ „Паисий Хилендарски“), д-р Димо Чешмеджиев (ПУ „Паисий Хилендарски“) и Венцислав Каравълчев (СУ „Св. Климент Охридски“), в дискусия на тема „Християнска история и обществени ценности“.

Д-р Адриана Любенова заминава за САЩ едва 15-годишна, където завършва средното и висшето си образование. След 16-годишно пребиваване там (през 2006 г.), решава да се върне в България. Първата магистратура, която завършва след завръщането си в родината е църковна живопис. Естествено свързана с нея е втората й специалност „богословие“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. След нея завършва магистратура по археология с реставрация и консервация в същия универитет. През месец май 2014 г. защитава дисертация на тема „Мозаичното изкуство в късноантичния Филипопол IV–VI в.“ в Института по изследване на изкуствата при БАН. Преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, катедра „Теология“.

Д-р Димо Чешмеджиев е роден през 1960 г. Завършва история във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ през 1982 г. От завършването си до 1985 г. работи в системата на държавните архиви и музеите, а в периода 1985–1990 г. – в Единния център по социология и философия при БАН. През 1990 г. защитава докторат на тема „Кирил и Методий в българската историческа памет през Средните векове“. До 2005 г. е научен сътрудник по средновековна история в Института по история при БАН. Специализира във Франция, Италия и Ватикана. От 1990 г. е хоноруван преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“, а от 2005 г. – редовен доцент в същия универститет по средновековна българска история и култура. Научните му интереси са съсредоточени в проучването на редица въпроси от културната и религиозна история на средновековна България. Особено място в тези интереси заема кирило-методиевската проблематика. С нея естествено са свързани и изследванията на автора за покръстването на българите и първоначалното устройство на българската църква.

Венцислав Каравълчев е роден в Бургас през 1967 г. Завършва Духовната акадечия, сега Богословски факултет при СУ „Св. Климент Охридски“ през 1992 г. Специализира богословие в Швейцария – Женевски университет, Италия – Грегориански университет и Гърция – Атински университет (Богословски факултет), както и Ислям и мюсюлмано-християнски отношения в Англия – Бирмингамски университет. В същия университет завършва и Мисионерския институт към CSM (Church Mission Society). От 2001 г. работи като мисионер към CSM Oxford. По тази програма, в продъжение на 3 години, е преподавател в Батумската духовна семинария – Грузия.

През м. декември 2009 г. сп. „ХАРТА“ публикува на страниците си статията му „Рождество Христово (история на празника)“, посветена на подробен и задълбочен анализ на историческите източници относно честването на един от най-големите християнски празници в историята на църквата. Автор е на редица публикации в сп. „Християнство и култура“ и сайта www.dveri.bg.

 

Всички новини:

От 20 до 22 юни (чет­вър­тък – съ­бо­та) в Плов­див­с­кия уни­вер­си­тет „Па­и­сий Хи­лен­дар­с­ки“ ще се про­ве­де меж­ду­на­род­на кон­фе­рен­ция, озаг­ла­ве­на „Фи­зи­ка и бо­го­с­ло­вие – вче­ра и днес“. Ор­га­ни­за­то­ри са Плов­див­с­кият уни­вер­си­тет, Уни­вер­си­те­тът на Фрибур (Швей­ца­рия) и Съ­ю­за на фи­зи­ци­те в Бъл­га­рия (клон Плов­див).

 

Пър­ва Еван­гел­с­ка църк­­ва – Со­фия и сдру­­же­­ние ХАРТА ви ка­­нят на пуб­­лич­­на дис­­ку­­сия „Ре­фор­ма­ция на ду­ха и ду­хът на ре­фор­ми­те (Ду­хов­ност и ев­ро­пей­с­ки цен­нос­ти)“ с доц. д-р То­­дор Вел­­чев и адв. На­та­лия Хрис­то­ва

КЪДЕ: Кни­жар­ни­ца-ка­фе „За­що не?“, ул. Со­лун­с­ка 49, Со­фия
КОГА: 31 май (чет­­вър­­тък), 19:00

 

Бъл­гар­с­ка про­тес­тан­т­с­ка църк­ва „Нов жи­вот“, Вар­на, и сдру­же­ние ХАРТА ви ка­нят на пуб­лич­на дис­ку­сия „Са­ми ли сме във Все­ле­на­та? (Един хрис­ти­ян­с­ки пог­лед по те­ма­та)“ с доц. д-р То­дор Вел­чев (сдр. ХАРТА), ас­тро­фи­зик, пре­по­да­ва­тел във Фи­зи­чес­кия фа­кул­тет на СУ.

КЪДЕ: БПЦ „Нов жи­вот“, ул. „Бра­тя Шкор­пил“ 13, Вар­на
КОГА: 26 ап­рил (чет­вър­тък), 18:30 ч.

 

По­ред­на­та дис­ку­сия в кни­жар­ни­ца-ка­фе „За­що не?“ на ул. „Со­лун­с­ка“ 49, озаг­ла­ве­на „По­лът“ сре­щу „на­си­ли­е­то“: Вой­на­та на по­ня­ти­я­та и Ис­тан­бул­с­ка­та кон­вен­ция, ще се про­ве­де на 24 фев­ру­а­ри (съ­бо­та) от 17:00 ч. Учас­т­ват адв. На­та­лия Хрис­то­ва и Ивай­ло Ата­на­сов – сдру­же­ние ХАР­ТА. Взе­май­ки по­вод от го­ре­ща­та те­ма, ще по­го­во­рим и за по-ши­рок кръг въп­ро­си, вклю­чи­тел­но за гла­са на хрис­ти­я­ни­те в об­щес­т­во­то. Ор­га­ни­за­тор е сдру­же­ние ХАР­ТА със съ­дейс­т­ви­е­то на Пър­ва еван­гел­с­ка църк­ва, Со­фия. Вход сво­бо­ден.

 

Сдру­же­ние ХАРТА ви ка­ни на по­ред­на­та дис­ку­сия от ци­къ­ла „Липс­ва­що­то зве­но“. Тя ще се про­ве­де на 8 фев­ру­а­ри, чет­вър­тък, от 18:30 ч. в Но­ва кон­фе­рен­т­на за­ла на СУ „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“ (се­вер­но кри­ло на Рек­то­ра­та). За из­клю­чи­тел­на­та лич­­ност­, тър­се­ни­я­та и жи­тей­с­ка­та дра­ма на ху­дож­ни­ка Илия Беш­ков (1901–1958) ще бе­сед­ва­ме с из­кус­т­во­ве­да Кра­си­мир Или­ев и по­е­та Ка­лин Ми­хай­лов. Вход сво­бо­ден.

 

Из­да­тел­с­тво СИ­Е­ЛА ор­га­ни­зи­ра раз­го­вор-дис­ку­сия по по­вод но­ва­та кни­га „Конц­ла­ге­рът „БЕ­ЛЕ­НЕ“ 1949–1987“. Тя е плод на дъл­го­го­ди­шен труд на ав­то­ра Бо­рис­лав Ско­чев, из­след­вал мно­жес­т­во ар­хив­ни до­ку­мен­ти и съб­рал сви­де­тел­с­тва на бив­ши ла­гер­ни­ци. Про­я­ва­та ще се про­ве­де на 22 яну­а­ри (по­не­дел­ник), от 18:30, в кон­фе­рен­т­на за­ла „Со­фия“ на Гранд хо­тел „Со­фия“ (ет. 2; ул. „Ген. Гур­ко“ №1). Вход сво­бо­ден.

 

С но­ва­та го­ди­на Сдру­же­ние ХАРТА въ­зоб­но­вя­ва ки­но­ве­че­ри­те. На 20 яну­а­ри (съ­бо­та) от 16 ча­са ще на­пра­вим пър­ва­та ки­но-дис­ку­сия за та­зи го­ди­на по фил­ма „Сен­чес­ти зе­ми“ (Shad­ow­lands, 1993) на ре­жи­сьо­ра Ри­чард Атън­бъ­ро. Дис­ку­си­я­та ще се про­ве­де в кни­жар­ни­ца „За­що не?“, Со­фия, ул. Со­лун­с­ка 49. Вхо­дът е сво­бо­ден.

 

В рам­ки­те на Со­фий­с­кия меж­ду­на­ро­ден па­на­ир на кни­га­та (НДК, 12–17 де­кем­в­ри 2017 г.) , чи­та­те­ли­те ще мо­гат да се срещ­нат на­жи­во с ав­то­ри­те на бъл­гар­с­ки кни­ги на хрис­ти­ян­с­ка те­ма­ти­ка. Все­ки ден меж­ду 11 и 19 ча­са на щанд Б18 (II по­лу­е­таж, за­пад), ще има ед­но­ча­со­ви пред­с­та­вя­ния (с въп­ро­си от пуб­ли­ка­та), по пред­ва­ри­тел­но утвър­де­на прог­ра­ма. Сред ав­то­ри­те из­пък­ват утвър­де­ни и доб­ре поз­на­ти име­на, но има и та­ки­ва с твор­че­с­ки де­бю­ти.

 

На 16 де­кем­в­ри (съ­бо­та), от 17:30, в кни­жар­ни­ца-ка­фе „За­що не?“ на ул. „Со­лун­с­ка“ 49 ще се про­ве­де дис­ку­сия на те­ма „Го­во­ри ли на­у­ка­та за Съз­да­тел?“. Д-р Ивай­ло Ата­на­сов, фи­зик и асис­тент в Ме­ди­цин­с­кия уни­вер­си­тет, Со­фия, ще из­не­се крат­ка пре­зен­та­ция по те­ма­та. След то­ва ще има вре­ме за въп­ро­си и из­каз­ва­ния, ка­то мо­де­ра­тор ще бъ­де доц. д-р То­дор Вел­чев от Фи­зи­чес­кия фа­кул­тет на СУ „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“. Ор­га­ни­за­то­ри на про­я­ва­та са сдру­же­ние ХАРТА и Пър­ва еван­гел­с­ка църк­ва, Со­фия. Вход сво­бо­ден.

 

Сдру­же­ние ХАРТА ви ка­ни на по­ред­на­та дис­ку­сия от ци­къ­ла „Липс­ва­що­то зве­но“. Тя ще се про­ве­де на 6 декември, сряда, от 18:30 ч. в Но­ва кон­фе­рен­т­на за­ла на СУ „Св. Кли­мент Ох­рид­с­ки“ (се­вер­но кри­ло на Рек­то­ра­та). За лич­ност­та и творчес­т­во­то на по­е­та Ата­нас Дал­чев (1904–1978) ще по­го­во­рим с ли­те­ра­тур­ния кри­тик Бо­жи­дар Кун­чев, ли­те­ра­ту­ро­ве­да Ка­мен Ри­кев и по­е­та Ка­лин Ми­хай­лов.