• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

 
Г. К. Честъртън
Г. К. Честъртън: Приказките не дават на детето първата му представа за таласъми. Те му дават първата ясна представа, че таласъмите могат да бъдат победени.

Любим похват на английския публицист от края на 19 век Г.К. Честъртън е провокацията към утвърдени шаблони на мислене, след което те се оказват обърнати с главата надолу. Всяка изречена идея има своя корен в нашия светоглед, но се изисква изключително тънко познаване на културата на речта за да се проследи той. Честъртън, убеден католик, се е специализирал в изкореняването на хуманистични предразсъдъци. В едно свое есе1 той отговаря на възражението, че приказките всяват страх у децата по следния начин:

Боязливостта на детето или на дивака е напълно основателна. Те се безпокоят от света, защото този свят е много обезпокоително място. Те не обичат да остават сами, защото в действителност да си сам е наистина една ужасна идея. Варварите се страхуват от неизвестното по същата причина, поради която агностиците го боготворят – защото то е факт. Не приказките, следователно, са отговорни за породения у детето страх, нито за който и да е отенък на страха. Детето не черпи своята представа за зло или грозно от приказките. Всичко това вече го има у него, защото го има в света. Приказките не дават на детето първата му представа за таласъми. Те му дават първата ясна представа, че таласъмите могат да бъдат победени. Детето вече се е запознало най-интимно със змея още от момента, в който у него се е формирало въображение. Това, което приказката му дава е Св. Георги, който убива змея.

Приказката произвежда у него е именно това: чрез поредица от ясни картини тя го кара за свикне с идеята, че тези безгранични ужаси имат граница, че тези безобразни врагове също имат врагове сред Божиите рицари, че във Вселената има нещо по-мистично от тъмното и по-силно от страха.

  • 1. G.K. Chesterton, “The Red Angel”, in: Tremendous Trifles (1909)
 
</