• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

 
Виктор Юго
Виктор Юго: Върховното щастие в живота е убеждението, че сме обичани – обичани заради нас самите или по-точно, въпреки нас самите.

Първият човек, с когото се запознава читателят на романа „Клетниците“ от Виктор Юго е епископът на Дин, отец Мириел. Преди завръзката на разказа – необикновената среща между свещеника и бившия каторжник Жан Валжан – разказвачът без особено да бърза, надълго и нашироко разкрива на читателя характера и убежденията на отец Мириел, които по-нататък играят ролята на нещо като морален фундамент, на който е положено противоборството между закон и благодат в развиващия се разказ.

Шест години по-късно в градчето Монтрьой-сюр-мер достига новината, че епископът на Дин е починал1:

Ще прибавим тук една подробност, изпусната от вестниците – динският епископ беше ослепял няколко години преди смъртта си, нещастие, което той понасяше леко, защото сестра му беше край него.

Нека отбележим мимоходом, че на тази земя, където няма нищо съвършено, да бъдеш сляп и да те обичат, е една от най-необикновените и най-изтънчените форми на щастие. Малко радости се равняват на радостта да чувствуваш постоянно край себе си любимата съпруга, дъщеря или сестра, пленителна спътница, която стои неотлъчно до тебе, защото имаш нужда от нея и защото и тя не може да живее без тебе, да знаеш, че си ѝ необходим, както и тя ти е необходима, да можеш всеки миг да измериш нейната привързаност по времето, което ти посвещава, и да си кажеш: „Понеже ми отдава цялото си време, отдала ми е цялото си сърце.“

Да виждаш мисълта ѝ, не можейки да видиш лицето ѝ, да чувствуваш верността на едно същество в потъналия в тъма останал свят, да усещаш докосването на роклята ѝ като трепет на крила, да чуваш как снове насам-натам, излиза, влиза, говори, пее и да си мислиш, че си център, около който кръжат нейните стъпки, думи, песен, да се убеждаваш всеки миг в собствената си привлекателност, да се чувствуваш толкова по-силен, колкото си по-немощен, да се превърнеш в твоя мрак и именно поради твоя мрак в светило, около което обикаля ангел, наистина малко радости се равняват на тази. Увереността, че ни обичат, е върховно щастие в живота. Че ни обичат заради нас самите или по-право казано, въпреки нас самите. Тази именно увереност притежава слепецът…

  • 1. Използван е преводът на Лилия Сталева (1966)