• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

 
Александър Шмеман
Александър Шмеман: Истинският грях в съвременния брак е издигането на семейството в култ.

Бележитият православен свещенослужител и богослов Александър Шмеман пише в своята книга For the Life of the World1 следното:

„Брак, който не жертва постоянно собственото си себелюбие и себедостатъчност, който не „умира за себе си“, така че да сочи към нещо отвъд себе си, не е християнски брак. Истинският грях в съвременния брак не е изневярата или липсата на „приспособяване“, или „психическият тормоз“. Той е издигането в култ на семейството само по себе си, отказът да гледаме на брака като на нещо, ориентирано към Божието царство.“ Това намира израз в разбирането, че човек би „направил всичко“ за своето семейство, дори да открадне. В този случай семейството вече престава да бъде за Божия слава; престава да бъде тайнствен вход към Неговото присъствие. Не липсата на почит към семейството, а издигането на семейството в култ е онова нещо, което руши съвременното семейство и почти превръща развода в негова естествена сянка. Това е отъждествяването на семейството с щастието и отказът да приемем кръста в него. В християнския брак всъщност се съчетават трима и общата за двамата вярност към третия, който е Бог, ги поддържа в едно активно единение един с друг, както и с Бога. Въпреки това именно Божието присъствие представлява смърт на семейството като нещо просто „естествено“. Именно Христовият кръст слага край на себедостатъчността на естеството. Но „чрез кръста дойде радост за целия свят“2. Присъствието му, значи, е истинската радост в брака. Това е радостната увереност, че брачният обет в перспективата на вечното царство не е „докато смъртта ни раздели“, а докато смъртта ни свърже съвършено.

  • 1. Alexander Schmemann, For the Life of the World: Sacraments and Orthodoxy (Crestwood, NY: St. Vladimir’s Seminary Press, 1973), p.90. Цитираният пасаж е собствен превод от английски.
  • 2. Цитат от православен великденски химн.