• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

 
Джон Пайпър
Джон Пайпър: Никой не отива до Големия каньон за да повдигне своето самочувствие.

Моментите на върховно щастие, пълнота и удовлетворение от живота обикновено са такива моменти, в които човек забравя за себе си. По този начин, според Джон Пайпър, американски богослов и пастир, вярващият трябва да преживява връзката си с Бога, защото именно за такива взаимоотношения сме създадени.

„Аз стоя пред вас – заявява Пайпър на един от своите публични семинари1 – за да ви помогна да сте дотолкова щастливи в Бога, да сте дотолкова блажени поради славата, величието, красотата, справедливостта, любовта, истината, могъществото на Бога, че във всичко това, да забравите за себе си. Може би сте ме чували да казвам, че никой не отива до Големия каньон за да повдигне своето самочувствие. Защото, застанали на ръба, усещайки душата си привлечена от това необятно отворено пространство, не това е нещото, което се случва. Това, което се случва е удивление, благоговение – нещо, за което сме създадени. Небето няма да е зала с огледала, в които ние виждаме това, което ни харесва…“

В своята автобиографична книга, „Застигнат от Радостта“, английският литературовед и псател, К. С. Луис споделя нещо подобно:

„Тъй като все още бях млад и целият свят на красотата се разкриваше пред мен, собствените ми натрапчиви задръжки често биваха помитани и, изпадайки в самозабрава, можех за пореден път да вкуся от Радостта. Но много по-често аз я пропъждах с алчната си невъздържаност да я уловя и дори когато тя наистина беше там, моето себенаблюдение моментално я разрушаваше, и във всички случаи я опошляваше чрез погрешни допускания за нейната природа.“