• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Мисъл на седмицата

 
Джордж Макдоналд
Джордж Макдоналд: Едничкият принцип на Пъкъла е: „Аз принадлежа на себе си.“

Английският литературовед, писател и християнски апологет К. С. Луис избира тази мисъл на Джордж Макдоналд като мото на най-ключовата глава от автобиографичната си книга „Застигнат от радостта“, в която описва как след дългогодишна съпротива, той най-сетне се обръща към християнската вяра.

Джордж Макдоналд (1824–1905) е шотландски писател, поет и християнски свещенослужител, чиито произведения играят ключова роля в това обръщане на Луис към християнството, както и в цялото му следващо творчество, а и не само в творчеството на Луис, но и в това на много други бележити автори като Луис Карол, Дж. Р. Р. Толкин, Г. К. Честертън и др. В проповедта, от която Луис взема тази мисъл1 Макдоналд разсъждава върху 18 гл. от Евангелието на Йоан, където е описан разговорът на римският прокуратор Пилат Понтийски с Исус, след като Исус е доведен при него от юдейските първенци, за да бъде съден. Това, от което се интересува Пилат е дали Исус наистина твърди, че е Юдейският цар. Исус му отговаря, че наистина е цар, но на царство, което „не е от този свят“ и продължава: „Право казваш, защото Аз съм цар. За това се родих и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината.“ (Йоан 18:37) Макдоналд пише:

Исус е цар, защото Неговата работа е да свидетелства за истината. Каква истина? Цялата истина; цялата истинност от взаимовръзки във вселената – преди всичко това, че Неговият Отец е добър, съвършено добър; и че венецът, и радостта на живота е да желаеш и да вършиш волята на вечния Източник на всяка воля, и на живота като цяло. Така Той нанася съкрушителен удар върху властта на Пъкъла. Защото едничкият принцип на Пъкъла е: „Аз принадлежа на себе си. Аз съм си цар и свой собствен подчинен. Аз съм центърът, от който произлизат мислите ми. Аз съм предметът и целта на своите мисли; те се връщат обратно към мен – алфата и омегата на живота. Собствената ми слава е и трябва да бъде главната ми грижа, а амбицията ми – да съсредоточа хорските почести върху себе си – единствения център. Моето удоволствие си е мое удоволствие. Царството ми – колкото може повече хора, които успея да накарам да признаят моето превъзходство над себе си. Моята преценка е безупречното управление. Мое право е онова, което желая. Колкото повече съм все и вся за себе си, толкова по-велик съм. Колкото по-малко признавам дълг или задължение към другиго, колкото повече затварям очите си за това, че не съм създал себе си, колкото по-самодостатъчен се чувствам или си въобразявам, че съм – толкова по-велик съм. Ще съм свободен със свободата, която се състои във вършене на онова, към което имам влечение, откъдето и да идва това влечение. Да върша собствената си воля, доколкото чувствам, че нещо е моята воля, означава да съм свободен, означава да живея.“ Към всички тези принципи на Пъкъла или на този свят – това е едно и също, и няма значение дали те се заявяват или отстояват, доколкото те се живеят – Господ, царят, произнася директивата лъжа.

  • 1. George MacDonald, Kingship, Unspoken Sermons, Series Three (1867).