Апологетичен речник

В рам­ки­те на по­ве­че­то ис­то­ри­чес­ки поз­на­ти кул­ту­ри, бра­кът е об­ще­ст­ве­но раз­поз­нат съ­юз меж­ду мъж и же­на, кой­то съз­да­ва но­ви род­стве­ни връз­ки за­ед­но с об­ще­ст­ве­но при­ем­ли­ви ус­ло­вия за по­ло­во об­щу­ва­не, раж­да­не и от­глеж­да­не на де­ца. Мно­го­жен­ст­во­то и мно­го­мъ­же­ство­то са ка­то ця­ло мно­го по-ред­ки фор­ми на брак, ко­и­то ос­вен то­ва ос­та­ват ог­ра­ни­че­ни в тяс­на прос­лой­ка на об­ще­ства­та, в ко­и­то се прак­ти­ку­ват. В най-общ сми­съл, по­ня­ти­е­то за брак има ня­кол­ко ос­нов­ни ком­по­нен­ти, ко­и­то са под­чер­та­ни по раз­ли­чен на­чин при раз­лич­ни­те кул­ту­ри. Брач­ни­ят съ­юз функ­ци­о­ни­ра ка­то об­ще­ст­вен до­го­вор, свър­зан е с оп­ре­де­ле­ни мо­рал­ни нор­ми, ре­гу­ли­ра сек­су­ал­но­то по­ве­де­ние на хо­ра­та, при­да­ва иден­тич­ност и съз­да­ва бла­го­при­ят­ни ус­ло­вия за от­глеж­да­не и въз­пи­та­ние на де­ца.

Сим­вол на вя­ра­та (още, ве­рую или кре­до) е из­ло­же­ние в сбит вид на ос­нов­ни­те ис­ти­ни на хрис­ти­ян­ска­та вя­ра, ко­и­то я оп­ре­де­лят ка­то та­ка­ва. Сим­во­ли­те на вя­ра­та в ис­то­ри­я­та на хрис­ти­ян­ст­во­то са би­ли със­та­вя­ни спо­ред нуж­да­та на Църк­ва­та в съ­от­вет­на­та епо­ха. Те имат ка­то своя ос­но­ва и пър­во­из­точ­ник Све­то­то Пи­са­ние (Биб­ли­я­та). На­и­ме­но­ва­ни­я­та Ве­рую (ста­ро­сла­вян­ски) и Credo (ла­тин­ски) про­из­ли­зат от пър­ва­та ду­ма – „вяр­вам“ – на ут­вър­де­ния в цър­ков­на­та прак­ти­ка и тра­ди­ция Ни­кео-ца­ри­град­ски сим­вол на вя­ра­та, ко­я­то се е из­пол­з­ва­ла ка­то име на то­зи ве­ро­из­по­ве­ден текст. Днес те­зи ду­ми се из­пол­з­ват с по-ши­ро­ко зна­че­ние в сми­съл на есен­ци­я­та на лич­ни или гру­по­ви убеж­де­ния от ка­къв­то и да е вид.

Биб­ли­я­та (или Све­ще­но­то Пи­са­ние) е сбор­ник от пис­ме­ни до­ку­мен­ти (биб­лей­ски кни­ги), за ко­и­то се вяр­ва, че раз­кри­ват по ис­ти­нен и прав­див на­чин ха­рак­те­ра на Бо­га и същ­ност­та на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та Mу с чо­ве­че­ст­во­то. При­чи­на­та, по­ра­ди ко­я­то те­зи кни­ги са цен­т­рал­ни как­то за юда­из­ма (ед­на част от тях), та­ка и за хри­с­ти­ян­ст­во­то, е спо­де­ле­на­та меж­ду юдеи и хри­с­ти­я­ни вя­ра, че Бог е го­во­рил в чо­веш­ка­та ис­то­рия и че Tой е дви­же­ща­та стра­на във вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та Си с хо­ра­та. Све­ще­но­то Пи­са­ние, в та­къв слу­чай, се явя­ва но­си­тел на бо­же­ст­ве­но­то по­сла­ние към чо­ве­ка и на на­чи­на, по кой­то Бог се раз­кри­ва и пра­ви се­бе си по­зна­ва­ем за хо­ра­та (Бо­же­ст­ве­но от­кро­ве­ние).