• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Апологетичен речник

Последни статии:

Представител на Северозападната група семитски езици. Това е говоримият език в Палестина по времето на Исус, засвидетелстван в Новия завет с определени думи и изрази всред гръцкия. Макар исторически и етимологично да се разглежда като сирийски, тоталната експанзия на този език не е следствие на териториално могъщество и влияние на сирийските държавни образувания.

Септуагинта е първият превод на гръцки на древноеврейския текст на Стария завет. Направен е в Александрия III в. пр.Хр. от 70, или по-точно, 72-ма юдейски книжници, затова получава името Септуагинта. Това заглавие, приложено първоначално върху Петокнижието, впоследствие се разпростира и върху целия Стар Завет. Септуагинта е била използвана от еврейската диаспора по гръцки земи, предвид отдалечаването от родния еврейски с поколенията. До нея получават достъп и неевреи и така се запознават с еврейската мисъл, което павира пътя на християнството. Именно този превод се ползва от първите християни. В библеистиката се използва обозначението LXX.

Терминът изкупление в християнското богословие се отнася за начина, по който се възстановява връзката между падналото в грях Божие творение и неговия Създател, с Когото грехът е морално и онтологично несъвместим. Учението за Изкуплението е централно за християнството и е свързано с много други учения, всяко едно от които хвърля светлина върху различни негови аспекти. Тясно свързани по смисъл с изкуплението са термините умилостивение и помирение.

Све­тог­лед е сис­те­ма­та от въз­г­ле­ди, прин­ци­пи и вяр­ва­ния, ко­и­то са оп­ре­де­ля­щи за раз­би­ра­не­то ни за све­та, в кой­то жи­ве­ем и за мяс­то­то на чо­ве­ка в не­го. С дру­ги ду­ми, све­тог­ле­дът е идей­на­та рам­ка, в ко­я­то и спря­мо ко­я­то все­ки чо­век под­реж­да не­ща­та, ко­и­то на­у­ча­ва за за­оби­ка­ля­ща­та го ре­ал­ност. По то­зи на­чин раз­би­ра­не­то за све­тог­лед е свър­за­но с те­ори­я­та на поз­на­ни­е­то (епис­те­мо­ло­гия). Все­ки чо­век из­хож­да от ня­ка­къв све­тог­лед, не­за­ви­си­мо да­ли съз­на­ва то­ва или не; все­ки чо­век има ня­как­ви ут­вър­де­ни из­ход­ни по­зи­ции, ко­га­то мис­ли за за­о­би­ка­ля­щия го свят.

По­ня­ти­е­то ре­ла­ти­ви­зъм е свър­за­но с то­ва как­во оз­на­ча­ва да­де­но твър­де­ние да бъ­де ис­тин­но. Ре­ла­ти­вис­тич­на е та­ка­ва глед­на точ­ка, ко­я­то нас­то­я­ва, че ис­тин­ност­та на да­де­ни твър­де­ния не е аб­со­лют­на, а тряб­ва да се оце­ня­ва по от­но­ше­ние на дру­ги не­ща ка­то кул­ту­ра, ис­то­ри­чес­ки мо­мент, език и т.н., т.е. раз­лич­ни­те ус­ло­вия во­дят до раз­лич­ни оцен­ки за ис­тин­ност. Раз­би­ра­не­то, че ис­тин­ност­та мо­же да се оце­ня­ва са­мо по та­къв на­чин се на­ри­ча ре­ла­ти­ви­зъм. То­ва е становище, ко­е­то се по­зо­ва­ва из­к­лю­чи­тел­но на от­но­си­тел­ност­та (от англ. “re­l­at­ive” – „от­но­си­те­лен“).