• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Апологетичен речник

Све­тог­лед е сис­те­ма­та от въз­г­ле­ди, прин­ци­пи и вяр­ва­ния, ко­и­то са оп­ре­де­ля­щи за раз­би­ра­не­то ни за све­та, в кой­то жи­ве­ем и за мяс­то­то на чо­ве­ка в не­го. С дру­ги ду­ми, све­тог­ле­дът е идей­на­та рам­ка, в ко­я­то и спря­мо ко­я­то все­ки чо­век под­реж­да не­ща­та, ко­и­то на­у­ча­ва за за­оби­ка­ля­ща­та го ре­ал­ност. По то­зи на­чин раз­би­ра­не­то за све­тог­лед е свър­за­но с те­ори­я­та на поз­на­ни­е­то (епис­те­мо­ло­гия). Все­ки чо­век из­хож­да от ня­ка­къв све­тог­лед, не­за­ви­си­мо да­ли съз­на­ва то­ва или не; все­ки чо­век има ня­как­ви ут­вър­де­ни из­ход­ни по­зи­ции, ко­га­то мис­ли за за­о­би­ка­ля­щия го свят.

Макар всеки човек да има собствен своеобразен светоглед, обикновено той съдържа в себе си множество вярвания, които влизат в противоречие едно спрямо друго. Колкото повече се опитваме да изгладим противоречията (в разговори с други хора), толкова повече се оказва, че светогледът ни се доближава до някоя от не толкова много на брой възможни групи от сходни светогледи. Някои от тези изчистени светогледи са получили специални имена, например теизъм, пантеизъм, натурализъм и т.н., в зависимост от отговорите, които те дават на определени ключови въпроси. Това са общочовешки въпроси, които всеки човек си задава или, ако не си ги задава, приема за даденост определен техен отговор.

Произход

Понятието светоглед възниква за пръв път през 18-ти век като термин в традицията на германската философия (на немски, “weltanschauung”, от “welt” – свят и “anschauung” – виждане, изглед, възглед), утвърдено най-вече чрез работите на Кант и Хегел. С времето думи с аналогична постройка се появяват и на други езици (“worldview”, англ.; „мироглед“, рус.; „светоглед“, бълг.), чиято употреба излиза извън границите на строго философския език.

Светоглед и религия

Въпросите, които са централни при формирането на светогледа на човека, често (в нашата култура) се определят като религиозни или като екзистенциални. Това са въпроси като: „Кой съм аз?“; „Защо съществувам?“; „Какво представляват животът и смъртта?“; „Каква е крайната, неизменна реалност?“ и т.н. Различните религии отговярят по различен начин на някои от тях, също както и различните светогледи. Тогава има ли разлика между светоглед и религия, и каква?

Първо, понятието светоглед, дори и извън своя строго философски смисъл, се ограничава до идеи, разбирания, вярвания, убеждения, които човек има. Понятието религия включва тези неща, но освен тях то се отнася и за начин на живот, определен морален кодекс, определени практики и ритуали. В този смисъл религия е понятие, което се отнася до много по-широк кръг неща.

Второ, може да се каже, че в идеен план всяка религия стъпва на определен светоглед. Но в една светогледна група могат да се окажат няколко различни религии. Например, светогледът, който лежи в основата на трите големи монотеистични религии, юдаизъм, християнство и ислям, може да се определи като теизъм, т.е. крайната неизменна реалност е едно същество – Бог, докато светът, в който живеем, е вторична реалност, сътворена от Бога от нищото и Бог е нейният законодател и този, който поддържа нейното съществуване. Това е общата светогледна рамка и на трите религии и често дискусиите за тях в чисто светогледен план се ограничават до нея1. Въпреки това, много от въпросите, които излизат извън тази рамка и които разграничават тези три религии една от друга, са не по-малко важни за всяка една от тях. Това са въпроси като: „Какъв е Бог?“; „Какви са неговите намерения спрямо човечеството?“ и т.н.2

Строго погледнато, атеизмът също не може да се определи като светоглед. Той е възглед, основан на твърдение относно Бога, а именно – че няма Бог. Светогледната рамка, в която се вписва атеизмът най-често се обозначава като „натурализъм“ – светоглед, според който природата със закономерностите в нея е крайната реалност, от която произхожда всичко останало.

Видове светогледи

Разделението на основни светогледи не е нещо общоприето. Едно примерно разделение дава американският автор Джеймс Сайър в книгата „Вселената до нас“3. Там той разглежда седем основополагащи въпроса, на които различните светогледи отговарят по различен начин:

  1. Каква е първичната реалност?
  2. Каква представлява светът около нас?
  3. Що е човек?
  4. Какво става с човека, когато умира?
  5. Защо въобще е възможно да знаем нещо?
  6. Откъде знаем що е добро и зло?
  7. Какъв е смисълът на човешката истрия?

Сайър разглежда как следните светогледни групи отговарят на тези въпроси: теизъм, деизъм, натурализъм, нихилизъм, екзистенциализъм, източен пантеизъм, Нова епоха (Нюейдж).

Норман Гайслер предлага подобно, но по-различно разделение4: теизъм, деизъм, пантеизъм, панентеизъм, политеизъм, метафизичен плурализъм, натурализъм, атеизъм, краен годизъм.

Елис Потър обединява основните светогледи в три големи групи: монизъм, дуализъм и тринитарианизъм5. В последната група според Потър попада единствено християнският светоглед, което го отличава от всички останали възможни.

  • 1. Не задължително обаче. Някои автори поставят границите между основните светогледи другаде, така че християнството и ислямът, например, се оказват в различни групи. Виж, за илюстрация, Елис Потър в „Третият кръг“, извадка от книгата му „Три теории за всичко“, „Нов човек“, 2014 г.
  • 2. В тази връзка, виж например „Дали Отецът на Исус е Богът на Мохамед?“ от Тимоти Джордж.
  • 3. Джеймс Сайър, Вселената до нас, изд. Нов човек, 1991 г.
  • 4. Norman Geisler, The Baker Encyclopedia of Christian Apologetics, Baker Books, 1999. Виж също следната извадка: Descriptions of Major Worldviews.
  • 5. Елис Потър, „Три теории за всичко“, „Нов човек“, 2014 г.