• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

В търсене на рожденика

Отново е Коледа – Рождеството на Христос. Погледнато исторически, това е празник, който се отбелязва от милиони хора по света вече в продължение на близо две хиляди години. В личен план за всеки празнуващ, това е време, което носи своя смисъл и преживявания.

За голяма част от хората в наши дни може би почти нищо не се променя от Рождество на Рождество. Залисани в традициите или разчитащи на добре познатото, празникът започва да губи от същността си, а ние от радостта си. Отново преминаваме през традициите, вече почти ритуали, като сякаш се опитваме от тях да извлечем същото мило усещане за топлина, както в детските си години и да възкресим вълнението, което като деца сме изпитвали от подаръците под елхата и паричката в баницата.

На това Рождество реших да се огледам около себе си и да открия Коледата на българите – българската Коледа – с надеждата, че истината за Рождество все още живее сред нас.

Като начало излязох да се поразходя из софийските улици, но се опитах да погледна града през очите на човек, който за първи път има възможност да види, чуе и преживее Коледа.

Първото, което видях беше един голям билборд на „Mtel: това е твоят глас!“ с предложение за „Коледна Prima Star: 28 стотинки на минута“. По-нататък имаше друг билборд, който предлагаше коледни награди от Кока-кола; по стени, огради и стълбове бяха разлепени многобройни афиши за коледни концерти, реклами на коледни базари, „Илиянци – решението за коледните подаръци“, коледни намаления по магазините, благотворителни инициативи, „Българската Коледа“, как да приготвим коледни постни сърмички. Навсякъде срещах картички със снежни човеци, огромни елхи с различни шарении по тях, светлинки, накачени и по дърветата даже, малки фигурки на ангелчета, а съседът ще коли прасе на село.

Коледата все още оставаше наразбрана, дори противоречива, затова се обърнах към свои приятели с въпроса какво е за тях Коледа, защото вярвам, че в сърцето на човек често се крие повече смисъл и истина, отколкото можем да видим по делата му. Попитах първо един колега от моя курс – Ростислав Карагьозов, 3-ти курс в специалността Международни отношения в Софийския университет:

„Коледа е твърде комерсиализиран празник, на който обикновено получавам подаръци. Малко хора го свързват с това, за което съществува. Аз също никога не съм го свързвал със същността му. Всъщност, празникът е символ за красивото.“

Яни, която също е от моя курс, ми казва:

„Аз не съм християнка, така че за мен Рождество не означава Рождението на Божия син, на Спасител.
От близо 12 години семеството ми е разцепено на две и никога не сме всички заедно. Така че за мен Рождество не е и семеен празник.
С брат ми изслушваме молитвата на Бъдни вечер просто от уважение към тати и неговата съпруга.
Но всяка година, когато в тази нощ изляза на терасата и погледна небето и звездите, знам, че има някаква магия. Някаква чудосбъдваща енергия, родена от съсредоточването на надеждите, които хората отправят в този ден.
Вярвам в това!“

Димитър Ганчев, мой бивш съученик, който сега следва МИО в УНСС, споделя:

„За мен Коледа са няколко дена, в които се опитвам да поправя факта, че приемам най-близките си хора за даденост през по-голямата част от останалото време.“

Александра Петрова, също от моя курс, пише:

„Коледа е времето, в което повече от всякога се чвстват добротата и милосърдието у хората, времето на вярата и надеждата в по-доброто. Не го пиша като есе, наистина смятам, че тогава най-много се проявява доброто, ако е останало в хората.“

Гулико Върбанова кара магистратура по Управление и развитие на човешките ресурси към НБУ. Нейното мнение е:

„За мен Коледата е семеен празник, свързан с много топлина, обич и уют в дома и семейството. Коледата е време на равносметка, на осмисляне на себе си, на ценностите, на даряване на любов на близките, на радост, обич и топлина.
Коледата я асоциирам и с носталгия, сякаш оставяш нещо зад себе си, за да продължиш напред. Коледата носи и радост и тъга.“

Петя Бъчварова, редактор на сп. Tour.bg, казва:

„Какво означава Коледа за мен?
До Коледа остават три дни, а не се чувствам никак празнично. Може би защото напоследък съм много заета. Може би защото в последните години всичко се комерсиализира и чувствата на хората започнаха да бъдат използвани чисто икономически.
Каквато и да е причината, това за мен е много тъжно. Спомням си преди няколко години – моята първа Коледа без семейството ми. Бях в Будапеща, сама направих питка, украсих я с кръст от тесто и сложих вътре паричка.
И сега майка ми приготвя 9 постни гозби за трапезата на Бъдни вечер, а от питката чупим парче за Исус Христос и парче за Дева Мария. Духът на Коледа е в разбирателството, което цари тази вечер. Всеки ден трябва да се отнасяме с близките си по този начин, а не веднъж в годината.“

Ася се занимава с графичен дизайн и смята, че:

„Коледа е мястото, където се срещат семейните играчки за елха, топлите думи от цветните картички – написани и прочетени, погачата на баба, тихата улица, хрупане в снега, сгушен край комина гълъб, песен в църква, топлина от свещ в ръката, топлина от ръка в ръката, невидими звънчета, земята, погледната от космоса, всички пътища в света, единственият път в живота, икона, която те гледа с любов, екипирано като космонавт дете с румени бузки, мъгливо зимно розово небе, плясък от ангелски крила, червен шал, свиден смях, звезда, която не угасва, сълза, която не замръзва. Тържественият миг, когато някой някъде поема първата си глътка въздух.“

Найден Недялков е студент по мениджмънт и журналист във вестник „Телеграф“, бизнес ресор:

„Коледа…
Какво е Коледа? Това е въпрос, който е индивидуален за всеки човек.
Името Коледа идва от римското „calende“, с което римляните означавали първия ден на всеки месец. За мен Коледа е най-светлият и най-хубавият празник от цялата година. Символ е на семейството, символ на едно ново начало. Време, в което забравяме за болките и проблемите, съпътстващи сивото ни ежедневие. Когато дойде Коледа, всички ние си правим равносметка за това, което сме свършили през годината, било то добро или не. В сърцето ни се заражда желанието да раздаваме добрина и да правим добро, за да може повече хора да се почувстват щастливи. Да ги накараме да се усмихнат и да усетят в сърцето си, топлината на Коледния пламък. Това е празник за всички, без значение от техния цвят на кожата, пол, възраст, социален статус или разбирания.“

Виктор Любенов познавам от сайта www.bezmonitor.com.

„За мен няма празник Коледа, има Рождество Христово или поне Бъдни вечер, така го наричаше баба ми – Бъдни вечер. Та така, за Рождество Христово едва ли имам какво да кажа, то си е казано и написано в Светото писание. Никога не съм обичал празниците около клане на свиня, въпреки че и това време си спомням. Рождество Христово си е раждането на Христа Бога, което за ман най-вече означава, че е започнала тогава Нова ера, ерата на културата, на човечността… Тогава светът е разбрал, че трябва окончателно да скъса с разните така наречени езически вярвания, жертвоприношения, суеверия и прочее…“

За тези, които се замислят, а дори и за онези, за които Коледата си остава само промоции или приятна трапеза, тя носи смисъл и той е свързан с доброто в света, стремежът да даряваме любов на близките си, и милосърдие към тези, които са били лишени от нея. Във всички събития около празника: когато тичаме, да купим подаръче за някого, защото обикновено така се прави по Рождество, или чакаме с нетърпение да се съберем със семейството около елхата, писането на късметчета за баницата, с които си пожелаваме благословена година, или пускаме левче за някой сирак, или ходим на църква да запалим свещичка, или просто усещаме жива надеждата си във Висшата сила, която ни пази, можем да открием същината на празника все още жива.

С един бърз поглед към първото Рождество или по-скоро към Рожденика ще ни е по-лесно да си обясним всичко, което се случва в нас или около нас по Рождество в наши дни. В малката ясличка, в бедното новородено бебе, откриваме величието на Божията любов към нас, велика милост, неземна радост и добрина. В уюта на онзи мил семеен празник – първия Рожден ден на Христос – се крие изворът на всичко добро в света и в нас, към което така силно се стремим. Чудесно е, че този Рожденик празнува рождения Си ден и днес със същата сила, както преди две хиляди години. Сила, която е валидна за всеки ден. Всекидневно чрез Него можем да преживеем радостта на дарената и получена любов, на смисъла и вярата в едно сигурно бъдеще. Така че на следващата Коледа, без излишни усилия и не по традиция, да направим жест, който да казва на другия: Спасител се роди!