• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Възкресението

Робърт Стайн 27 април 2006

„Защо търсите Живия между мъртвите?“

Късно в петък следобед тялото на Исус е погребано от Йосиф от Ариматея в собствената му гробница. Скоро след това започва шабат 1 (от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в събота). Това е почивен ден, но за последователите на Исус е ден на душевен смут. Евангелията не ни осведомяват за преживяното от тях, понеже разказът за Разпети петък и Великден не се отнася за тях, а за Исус. Почти сигурно е обаче, че за учениците това е ден на скръб и голямо объркване. Поради опасения за възможна кражба на тялото на Исус от страна на учениците, юдейските водачи искат от Пилат Понтийски римски стражи за гробницата и ги получават. През цялата събота гробницата се охранява от римски войници и римски печат. Но с настъпването на неделната утрин се случва безспорно най-великото събитие в човешката история.

Съществуват няколко времеви указания, свързани със събитието на Великден: „след три дни“ (Матей 27:63; Марко 8:31; 9:31; 10:34), „на третия ден“ (Матей 16:21; 17:23; 20:19; Лука 9:22; 18:33; 24:7, 46; сравнете Лука 13:32; 24:21) „за три дни“ (Матей 26:61; 27:40; Марко 14:58; 15:29; Йоан 2:19–20) 2. (Сравнете също с Матей 27:64.) Как е възможно тези обозначения да се отнесат към Възкресението, настъпило в неделя, първия ден от седмицата? Това, което трябва да се отбележи от самото начало е, че за писателите на Евангелията тези различни обозначения не представляват проблем. Те са били разбирани като различни начини да се каже едно и също нещо. Матей не се смущава да използва всички тези изрази, за да опише времето на възкресението на Исус. За него те без проблем съответстват на смърт в петък следобед и възкресение в неделя сутрин. Като си даваме сметка за еврейското разбиране за времето, последователността на събитията е такава:

Първи ден 18.00 ч. в четвъртък до 18.00 ч. в петък, през който стават Последната вечеря, събитията в Гетсиманската градина, съдебният процес, разпятието и погребването.
Втори ден 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в събота, през който гробницата e охранявана.
Трети ден 18.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, когато става Възкресението.

Единственото значително затруднение с времето произлиза от изказването на Исус, че „както Йона беше три дни и три нощи в корема на морското чудовище, така за три дни и три нощи Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята“ (Матей 12:40). Няма как между петък вечер и неделя сутрин да се вместят три буквални „дни“ и „нощи“. Изглежда обаче, че „три дни и три нощи“ е просто друг начин да се каже „на третия ден“ или „след три дни“. Това може да се види в І Царе 30:12–13, където се съдържа изразът „за три дни и три нощи“. Преводът му на гръцки (LXX) 3 е точно същият, както „за три дни и три нощи“ в Матей 12:40. В 13 ст. обаче това времево означение е описано като „преди три дни“. Така че, „на третия ден“, „след три дни“, „в течение на три дни“, „преди три дни и три нощи“ са все изрази, които библейските писатели използват, за да обозначат един и същи период от време.

Трудности при разказите за Възкресението

Тъй като в евангелските описания на Възкресението откриваме няколко видими несъответствия, правени са многобройни опити за съгласуването им. Някои са по-успешни от други, но нито един не е напълно убедителен. Много изследователи са изгубили надежда, че някога ще достигнат до задоволително решение. Главните трудности могат да се обобщят по следния начин: (1) Колко всъщност са били жените на гроба? Дали са били пет (Лука), три (Марк), две (Матей) или една (Йоан)? (2) Кои са били вестителите, с които са се срещнали край гроба? Дали са били хора (Марк и Лука) или ангели (Матей и Йоан)? Дали са били двама (Марк и Матей) или един (Лука и Йоан)? Забележете обаче, че терминът юноша (както е в Марк и Лука) е общоприет начин да се каже „ангел“. Лука прави това отъждествяване в 24:4, 23 (ср. също ІІ Макавеи 3:26, 33). (3) Мъжете (ангелите) в самата гробница ли са се намирали (Марк, Лука, Йоан) или отвън (Матей)? (4) Дали Исус се е явил на учениците в Йерусалим (Лука) или Галилея (Матей)?

Рано сутринта на съботния ден някои жени, водени от Мария Магдалина, излизат от Йерусалим на път за гробницата. Синоптичните Евангелия подготвят читателите си за това, като изтъкват, че Мария Магдалина и една друга жена на име Мария са присъствали на процеса на погребването. Затова им е било известно местонахождението на гробницата. В разказа за Възкресението Матей споменава тези две жени, докато Марк говори за втората Мария като за майката на Яков и Йосия (сравнете Марк 15:40 с 15:47 и 16:1) и добавя Саломе. Изключването на името на Саломе от Матей може би се дължи на малката роля, която тя играе в неговото Евангелие. За Йоан от значение е само Мария Магдалина (Йоан 20:1), но Лука добавя Йоана и „други жени“ (Лука 24:10). Споменаването на всички тези жени от него е в съответствие с подчертаването ролята на жените, което откриваме в неговото Евангелие. Така проблемът с броя на жените, които са присъствали на гроба не е толкова голям, освен ако насила не изтълкуваме Йоан (една), Матей (две), и Марк (три) да означават, че само жените, които те споменават, са били там.

Целта на идването на жените е да се помаже тялото на Исус. Дали са били неудовлетворени от приготвянето на тялото, направено от Йосиф от Ариматея, или са искали просто „да се уверят“ че е направено всичко, което може да се направи или е било поради някаква друга причина, не ни се казва. Личните причини за идването им не са важни за авторите на евангелията. Важността на тяхното идване е в това, че стават свидетели на възкресението. Марко споменава, че те са се притеснявали кой ще отвали камъка заради тях (Марк 16:3). Явно не са знаели за стражата, поставена на гробницата, може би защото това е станало в съботния ден без много фанфари. Тъй като са дошли, надявайки се да помажат едно мъртво тяло, мисълта за възкръсването на Исус им е била чужда. Едва ли са били в подходящото разположение на ума за халюцинация на възкресения Христос.

Матей говори за „голям трус“ (Мат. 28:2) станал по това време и Господният ангел, отвалил камъка. (Това земетресение не трябва да се бърка със земетресението в Матей 27:51, а да се разглежда като вторичен трус на първото, е просто спекулация). Матей коментира, че трусът е всял страх и паника, а стражите са побягнали. Когато стражите докладват какво се е случило, и че гробницата е празна, еврейските водачи ги подкупват да кажат, че учениците са откраднали тялото докато те са спели. Такъв доклад би могъл да има сериозни последици за войниците. Заспиването на пост би могло да свърши с екзекуция. Поради това еврейските първенци се съгласяват да „ги покрият“, когато губернаторът научи за това.

Идвайки на гробницата, жените откриват камъка отвален. Целта на отваления камък не е да даде възможност на възкръсналия Христос да излезе от гробницата (сравнете с Йоан 20:19), а да позволи на жените да влязат и да видят, че гробницата е празна. На това място четирите евангелски разказа стават трудни за съгласуване в разбираемо единство. Това не означава, че не биха могли да бъдат съгласувани, ако беше на лице допълнителна информация. Понастоящем обаче такава информация липсва. По всяка вероятност събитията са се развили по следния начин:

Гробът е открит празен и вместо да помислят, че Христос е възкръснал от мъртвите, жените са убедени, че някой е дошъл и е откраднал тялото (Йоан 20:2, 13, 15). Ангелски вестител (или вестители) им казва(т), че Христос не е мъртъв, а е възкръснал. За Мария Магдалина това бива потвърдено от самия Исус (Йоан 20:16–17). Когато им се казва да отидат и да кажат на учениците, жените напускат гроба за да изпълнят това. Учениците се отнасят със скептицизъм към разказа на жените. Те също не са психологически подготвени за възкресението. Разказът е сметнат за „празни приказки“ (Лука 24:11), а Петър и „другият ученик“ (Йоан 20:3) изтичват до гробницата, за да проверят сами и я откриват точно така, както са казали жените. Съмнението обаче остава и не е превъзмогнато докато самият Исус не им се явява.

Историчността на празния гроб

До началото на двадесети век историчността на празния гроб е всеобщо приемана. Това важи както за онези, които вярват във Възкресението на Христос, така и за онези, които го отричат. Празният гроб в действителност е най-ранният исторически „факт“, свързан с възкресението. Той предхожда дори възраждането на вярата у учениците. Приет е от юдейските опоненти още преди края на първи век, защото теорията, че учениците са откраднали тялото на Исус (Матей 28:11–15) го предполага. Ако приемем разказа на Матей за чиста монета, това обяснение за празния гроб е налице още през първата неделя на Възкресението. През двадесети век обаче историчността на празния гроб попада под тежка атака.

Издигнати са множество аргументи, които поставят под въпрос празнотата на гроба. Някои атакуват надеждността на евангелското предание като изтъкват, че е възникнало много късно. Казва се, че Павел не е знаел нищо за него. Разказът за празния гроб се разглежда като митично допълнение към описанията на възкресението, създадени от ранната църква като апологетика за да се докаже възкресението на Исус. Те заключват, че тъй като в съзнанието на повечето хора едно възкресение на Исус трябва да включва трансформация на физическото му тяло, логически необходимо е да се изтъкне, че след възкресението гробът му е бил празен. Така било създадено преданието за празния гроб.

Друго възражение срещу историчността на празния гроб е че той не заема никакво място в проповедите на ранната църква. Този аргумент може да бъде приет с една уговорка. Съществуването на теорията, че учениците са откраднали тялото, доказва, че в някакъв смисъл празният гроб е част от провъзгласяването на християнството. Така или иначе, вярно е че ранната християнска проповед отдава повече значение на явяванията на Исус след възкресението, отколкото на празния гроб (виж например Деяния 2:32, 3:15, 5:30, 10:39–41). Не разказите за празния гроб довеждат до възраждане на вярата у учениците, а явяванията на възкръсналия Христос. От друга страна, докато празният гроб не доказва, нито поражда възкресението на Исус, то наличието на тялото на Исус в гробницата би го изключило като възможност.

Макар че през двадесети век става популярно да се отрича реалността на празния гроб, съществуват силни аргументи срещу това, че е една апологетична легенда: многократното засвидетелстване на празния гроб; прогласяването на възкресението на Исус предполага празния гроб; свидетелите на празния гроб са жени; фактът на празния гроб е признат от юдеите; празният гроб е един добре познат гроб; неделното богослужение се дължи на откриването на празния гроб в първия ден от седмицата; най-ранното църковно предание за възкресението се позовава на празния гроб.

Многократното засвидетелствуване на празния гроб. Историята на празния гроб се намира в четирите евангелия и в най-малко три отделни евангелски източници: Марк, Матей и Йоан. Това многократно засвидетелствуване дава силна подкрепа на разказа. Нещо повече, така наречените противоречия в тези описания, подкрепят широкия обхват на разказа за празния гроб като част от християнско послание. Ако описанията на Марк, Матей и Йоан бяха идентични, можеше да се възрази, че това са просто разновидности на едно и също свидетелство. Различията в описанията обаче говорят в полза на това, че разказът съществува в три различни форми в устното предание. Свидетелството на тези трима свидетели е с голяма тежест.

Провъзгласяването на възкресението на Исус приема празния гроб. Ранното проповядване на Възкресението в Йерусалим би било невъзможно, ако Исус все още е лежал в гроба си. За вярата на евреите във възкресението е необходим празен гроб. Провъзгласяването, че Исус е възкръснал от мъртвите, не означава, че душата или духът Му продължават да живеят и след смъртта му. За евреите, особено онези, повлияни от фарисеите, възкресението включва и физическото тяло. Присъствието на празни погребални одежди в гроба (Йоан 20:5–7) предполага вярата, че тялото на Исус е било трансформирано (преобразено) и че нищо не е останало от него. Наличието на тялото му, от друга страна, би било доказателство че не е възкръсвал от мъртвите. Провъзгласяването в Йерусалим, че Исус е жив и е възкръснал от мъртвите, означава, че мъртвото му тяло повече не лежи в гроба. То е било преобразено (трансформирано) от тленно в нетленно състояние (тление към нетление). Затова гробът е празен. Още по-немислимо е, че онези евреи, които са се противопоставяли на Исус и неговите последователи, не са проверили сами за да се убедят че гробът е наистина празен. Всичко, което е трябвало да направят за да дискредитират ранното провъзгласяване на християнството, е да извадят и покажат тялото на Исус.

Жените са свидетели на празния гроб. Фактът, че свидетелите на празния гроб са жени, чието свидетелство не се приема между евреите, прави изфабрикуването на разказите невероятно. Ако празният гроб е късно творение на ранната църква, чиято цел е да служи като апологетично свидетелство на Възкресението, защо жените са били назовани като главни свидетели? Колкото по-късно е създадена историята и колкото по-силен апологетичен мотив има нейното създаване, толкова по-трудно е да си представим, че е била замислена да се състои изключително от женски свидетели. Към тази трудност се прибавя и фактът, че извън преданието за празния гроб, жените не играят почти никаква роля в традицията на възкресението.

Евреите признават реалността на празния гроб. Фактът на празния гроб никога не е бил оспорван от евреите в тяхната полемика с християните. Еврейското обяснение за празния гроб в Матей 28:11–15 показва, че празнината на гроба незабавно получава съгласие. Ако се е зародила в една по-късна дата, не би имало нужда да се породи и такава полемика. При такова датиране, човек би повдигнал въпроси, като: „Какъв празен гроб? Откъде идва това ново твърдение, че гробът бил празен? Никога не сме чували нищо за никакъв празен гроб“. Фактът, че еврейската полемика никога не оспорва съществуването на празен гроб, показва, че тази традиция е много стара. Такава отстъпка приема, че още от начало християните са провъзгласили, че гробът е празен. Вероятно, тя също показва че еврейските водачи фактически са го намерили празен.

Празният гроб е широко известен гроб. Споменаването на гробницата на Йосиф от Ариматея в разказите за погребването и по този начин – косвено – в разказа за празния гроб – е здраво фиксиран в традицията (Матей 27:50–60, Марко 15:43–46, Лука 23:50–55, Йоан 19:38–42). В резултат, в центъра на традицията за празния гроб стои един конкретен гроб, известен както на вярващите, така и на невярващите, който би трябвало да е бил изследван. Още по-съмнително е, как такава широка атестация (засвидетелствуване) към този конкретен гроб би могла да възникне на късен етап в живота на църквата.

Неделното богослужение се дължи на откриването на празния гроб в първия ден от седмицата. Празнуването на първия ден от седмицата от ранната църква, и превръщането (прехвърлянето) на съботното поклонение (шабат) на седмия ден на седмицата към първия е най-добре обяснено от традицията за празния гроб. Какво е имало в първия ден от седмицата, та се е наложила промяна от събота към неделя като ден за богослужение в живота на църквата? Ако разгледаме традициите, които засягат явяването на Исус след възкресението, всички те са изградени около „третия“ ден. И все пак, съвсем не е ясно защо ранната църква е приела, че Възкресението на Исус се е случило в първия ден от седмицата. При условие, че възкресението е станало в петък (до 18 ч.), твърде възможно е да се мисли, че „след три дни“ говори за възкресение в понеделник (18 ч. до 18 ч.). Нищо в предсказаните страдания на Христос, нито в явяването му след възкресението, не говори конкретно за първия ден от седмицата.

Единствената традиция, която включва първия ден от седмицата е традицията на празния гроб. „Когато съботата свърши… много рано на първия ден от седмицата…“ (Марк 16:1–2). Единственото събитие, свързано с първия ден от седмицата, е идването на жените на празния гроб. Затова изглежда, че ранната църква е празнувала първия ден от седмицата защото именно на първия ден жените идват и намират гроба празен. Фактът, че преминаването от съботата към неделята става на ранен етап от живота на църквата показва, че традицията на празния гроб е била известна от началото.

Най-ранната традиция на църквата за възкресението се позовава на празния гроб. Една от най-ранните традиции отнасящи се до възкресението, намираща се в І Коринтяни 15:3–8. Първото писмо на Павел до Коринтяните вероятно е написано около 54–55 година сл. Хр. В него Павел напомня на църквата за преданието, на което са го учили, и което той е споделил с тях. Точната датировка на това предание не е сигурна. Предполага се обаче, че може да е възникнало в края на третото десетилетие (края на тридесетте години на същия век). Макар че традицията не споменава конкретно празния гроб, има добри причини да се смята, че Павел го е разбирал по този начин.

След като заявява, че Христос е умрял за греховете ни според писанията, той добавя че „той бе погребан, и беше възкресен на третия ден според Писанията“ (І Коринтяни 15:3–4). Някои предполагат, че споменаването на погребването на Исус служи просто да потвърди реалността на това, че наистина е умрял. Трудно е обаче да се интерпретират думите „умря… погребан… възкръсна“ без да се приеме, че мястото на погребването е останало празно. За Павел, който е фарисей, вярата във възкресението на Исус предполага празен гроб. (Сравнете Деяния 2:25–31, където погребването на Давид води до тление, докато това на Исус – не. Това означава, че гробницата на Исус е останала празна от това, което подлежи на тление – тоест, тленните останки на Исус след възкръсването му от мъртвите.

Несвръхестествени обяснения за празния гроб

Доказателството за празния гроб има значителна тежест. Последователно през годините, онези, които са отричали възкресението на Исус, са търсели начин да обяснят защо гробът е бил празен на сутринта след възкресението. Вярвайки, че всяко следствие си има своята причина, те се опитвали да намерят някаква друга причина – рационална и несвръхестествена, за да обяснят празнотата на гроба. Има няколко популярни обяснения: Жените объркали гроба; Йосиф от Ариматея е взел тялото; Исус никога не е умирал на кръста – просто е „припаднал“; учениците са откраднали тялото.

Жените отиват на погрешния гроб. Тази теория твърди, че сутринта на възкресението Мария Магдалена и останалите жени са отишли на погрешен гроб. Поради някаква причина – дали поради тъмния ранен час, или поради душевен смут, те правят грешка. Отиват до гроб, който изглежда по подобен начин, който бил празен, и го объркват с гроба на Исус, в който още се намира тялото му. Няколко фактора оспорват това обяснение. Преди всичко, от погребването до пристигането на жените на празния гроб не е минало много време. Става дума за период от около тридесет и шест часа. Възможно ли е жените да са забравили за толкова кратко къде е бил погребан някой, когото са обичали толкова много? Още повече, че това не е Йерусалимския клон на гробището Forest Lawn, където човек лесно може да обърка гроб 10 358 с подобния на него гроб 18 494! Това е частна гробница. Нямаме причина да заключим, че в района в непосредствена близост е имало подобни един на друг гробове, които биха могли да се объркат с този. Знаем също, че това е конкретен гроб, гробът на Йосиф от Ариматея. Това означава, че гробът на Исус не е някакъв аморфен, масово произвеждан и стандартен гроб. Бил е специфичен (конкретен) гроб, и е почти сигурно, че еврейските първенци са проверили и са се уверили, че гробът, в който Исус е бил погребан, е наистина празен. Най-сетне, ако вземем на сериозно разказа на Матей за стражата, поставена при гроба, такова объркване на жените бързо би било изтъкнато (би излязло на яве). Интересно е да се отбележи, че един от първоначалните поддръжници на това обяснение, макар и да продължава да отрича възкресението на Христос, по-късно отхвърля обяснението за празния гроб.

Йосиф от Ариматея е взел тялото. Според тази теория, собственикът на гроба идва и отнася тялото на Исус. Тази теория не е основана на никакви исторически или литературни доказателства. Човек може също така да приеме, че Пилат Понтийски е откраднал тялото на Христос за да извърти номер на еврейските първенци заради това, което са го принудили да направи. Теорията, че Йосиф от Ариматея е взел тялото на Исус, не съдържа повече исторически доказателства от теорията, че го е взел Пилат Понтийски. От такъв материал хората пишат научна фантастика. Освен това защо Йосиф би направил подобно нещо? Тялото на Исус е било погребано с почести. Преместването му на друго място би го осквернило. От друга страна, ако твърдим, че Йосиф е искал да създаде мита за възкресението на Исус, това би означавало, че самият Христос е предсказал бъдещото си Възкресение, твърдение, с което повечето критични учени не са съгласни.

И накрая, какво да кажем за римската стража? Ако приемем тази част от преданието (Матей 28:11–15) за чиста монета, тогава тази теория може да бъде опровергана. Ако Йосиф е бил човекът, отнесъл тялото, пазачите щяха да могат да обяснят правдоподобно случилото се на еврейските предводители. Защо да обясняват празния гроб, като кажат, че са спели на пост, докато учениците са откраднали тялото? Стражата е можела просто да каже: „Йосиф, собственикът на гроба, дойде и отнесе тялото.“ Фактът, че не са го направили, оборва тази теория, освен ако не допуснем, че частта 28:11–15 от евангелието на Матей е напълно измислена.

Исус никога не е умирал на кръста – просто е „припаднал“. Според тази теория, „припадналият“ Исус се свестил от хладината в пещерата, изместил камъка на входа и излязъл. Според тази теория, римските войници взели припадналия на кръста Исус за мъртъв. На това отгоре били така сигурни в смъртта му, че не му пречупили краката – както са направили с другите двама разбойници. А тези войници добре познавали смъртта и имали ясна представа кога някой е жив и кога мъртъв! Едва ли не са могли да различат припадналия от мъртвия Исус. А как ще обясним раната от копие? Ще пренебрегнем ли тази подробност?

Дори и да допуснем, заради спора, че Исус не е умрял на кръста, невъобразимо е да мислим, че е бил в състояние да извърши цялото необходимо физическо усилие, за да излезе от гробницата. Как е отместил настрана камъка, който запречва входа й? Как го е върнал отново на мястото му? Откъде се е сдобил с лостовия механизъм, необходим за това? Когато бутаме автомобил отстрани, а не отзад, силата на натиска слабо се увеличава. Но ако Исус е изместил камъка, тогава излиза, че го е избутал нагоре. В това отношение трябва да отбележим, че камъкът е описан като „много тежък“. (Марк 16:4)

Най-сериозното възражение срещу този възглед идва от страна на учен, който никога не е вярвал във възкресението, а е гледал на всички описани чудеса в евангелието като на „митове“. Той посочва, че един „припаднал“ Исус, който се нуждае от превързване и медицинска помощ, никога не би могъл да породи в учениците си убеждението, че е преодолял смъртта. В най-добрия случай такъв Исус би събудил чувства на съжаление, мъка и желание за закрила. Но тогава учениците му никога не биха извикали „Алелуя! Той възкръсна. Исус е Господ. Той победи смъртта.“ Един „припаднал“ Исус навярно би могъл да събуди чувства на съжаление в учениците си, но никога не би могъл да породи в тях вярата във възкресението.

Учениците са откраднали тялото. Това е най-старият опит да се обясни празния гроб, като се изключи възкресението на Исус. И срещу тази теория съществуват редица възражения. Едно от тях звучи доста забавно. Ако пазачите са спели, тогава откъде са знаели какво се е случило? Възможно ли е било наистина да спят по време на такава шумна дейност, като отместването на камъка? Още по-сериозна причина за възражение е, защо учениците ще искат да откраднат тялото. Защо ще искат да заменят осветеното място с нещо по-обикновено (принизено)? Да вярваме ли, че са желаели да сбъднат предсказанието на Исус за въздигането му от мъртвите?

Повечето критично настроени учени са изключили тази възможност, като отричат, че Исус е предсказал, че ще възкръсне от мъртвите. Теорията обаче е окончателно оборена, защото според огромното мнозинство библейски учени, учениците наистина са вярвали че Исус е възкръснал от мъртвите. Ако самите те бяха изнесли тялото, едва ли са биха вярвали във възкресението му. Вярно е, че тук и там човек може да се натъкне на учени, които твърдят че учениците са откраднали тялото, но те представляват радикалното крило на библейската наука. Дори авторът на „Пасхалният заговор“, според когото възкресението на Исус е добре изградена конспирация, изключва участието на учениците. От евангелията става ясно, че вярата във възкресението не е била породена от внезапния и необясним кураж, помогнал на учениците да откраднат тялото на Исус. Точно обратното – именно вярата във възкресението е породила куража им.

Други обяснения. Няколко други обяснения за празния гроб могат да се засегнат бегло (споменат мимоходом). Според едно от тях, тялото на Исус се е разложило напълно, превръщайки се в пара в рамките на 36 часа. Гробницата била празна, защото тялото, костите, целият Исус се изпарили до настъпването на Великденската сутрин. Няма нужда да отбелязваме, че това би било истинско чудо. Костите не се изпаряват и не изчезват за ден и половина. Ако е нужно подобно чудо, за да се обясни празния гроб, то християните през вековете предлагат по-задоволително и смислено разрешение на загадката – Исус е възкръснал от мъртвите!

Според друга теория гробницата била празна, защото главните свещеници са откраднали тялото, за да не може гробът на Исус да се превърне в светилище. Човекът, който е предложил тази теория обаче, е приел и други аспекти на Великденската история, които оборват неговото твърдение. Той приема, че първосвещениците са поискали и са получили стражи за гроба. Обаче защо молят за стража, която да пази гроба от кражба, и още на съшия ден извършват самата кражба? И после, защо не са представили тялото на Исус, когато учениците му започнали да възвестяват възкресението? Разбира се, върховната ирония би била в това, ако действието, извършено в опит да се предотврати поклонението на Исус в светилището му, доведе до много по-мащабното поклонение пред него като възкръсналия Господ. Свидетелството на празната гробница остава. Ясно е, че всички тези теории са по същността си незадоволителни. Не съществува убедително рационалистично обяснение. За онези, които приемат проявяването на свръхестественото в човешката история, обяснението на евангелието остава най-правдоподобно. Жените намерили празна гробница на първия ден от седмицата, защото Исус Христос победи смъртта и излезе от гроба. Той възкръсна от мъртвите. Освен казаното до тук, празната гробница сама по себе си не може да обясни великденската вяра на учениците. Както вече споменахме, наличието на тялото на Исус в гроба би опровергало вярата на учениците, но фактът, че е празна, не заменя съмненията с вяра. Заедно с празния гроб обаче има и други свидетелства на възкресението на Христос.

Свидетелството на появяванията след възкресението

Най-ранното християнско възвестяване не гласи просто, че Исус е умрял за нашите грехове, а след това е възкръснал. То по-точно гласи, че Исус умрял за нашите грехове, възкръснал и се появил на… (сравнете Деяния 2:32; 3:15; 5:32; 10:39–41; І Коринтяни 15:3–8). Възкресението на Исус никога не е било философска абстракция, която няма връзка с историята. По-скоро е било историческо събитие, за чийто резултат свидетелстват явяванията след Възкресението. Броят на явяванията му, описани в Новия завет, е наистина впечатляващ. Сред свидетелите са Мария Магдалена (Йоан 20:11,18), жените (Матей 28:1–10), Петър (Лука 23:34; І Коринтяни 15:5), учениците на пътя за Емаус (Лука 24:13–35), десетте ученици (Лука 24:36–40; Йоан 20:19–23; І Коринтяни 15:5), единадесетте ученици (20:24–29), единадесетте в Галилея (21:1–23), петстотинте ученика (І Коринтяни 15:6; Матей 28:16–20), Яков (І Коринтяни 15:7) и учениците, присъствали на възнесението на Христос (Лука 24–50:52; Деяния 1:3–8). Пораждането на вяра у учениците в следствие на това, е също историческо събитие, което библейските учени приемат с готовност. Но как се е породила тази вяра? Каква е била „причината“ на това „следствие“? На тези въпроси се опитват да отговорят отново още няколко теории.

Едно от най-често срещаните рационални обяснения е, че вярата във възкресението се породила, поради редица видения, които последователите на Исус получили. Някои твърдят, че в състояние на трескаво очакване, учениците започнали да мислят, че виждат пред себе си изправен Христос. В такива състояния захлопването на прозорец, дреха, като тези, които Исус е носил, или глас, наподобяващ неговия, можели да предизвикат у тях зрителни халюцинации. Според други тези видения са били плод на подсъзнанието на учениците, които са търсили начин да разсеят скръбта от смъртта на Исус. Нормално ли е обаче групи, оплакващи загиналия си водач, да се утешават, като получават видения как починалият е възкръснал от мъртвите? Опитите чрез подобна хипотеза да се обяснят появите на Исус след възкресението се оказват неуспешни, поради наличието на състояние на неверие сред учениците.

Ако се придържаме към това обяснение, излиза, че жените трябва да са отишли при гробницата в онази великденска сутрин, за да поздравят възкръсналия Христос с изпълнение на „Алелуя“ от Хендел. Защо всъщност са отишли при гробницата онази сутрин? Дали за да поздравят с песен своя Господ, докато камъкът се отмества? Тъкмо обратното – те отиват, за да намажат с балсами един труп! Когато откриват, че гробът е празен, дали веднага са решили, че Исус е възкръснал? Не, помислили са, че някой е взел тялото.

Съмненията на Тома, макар че Исус го е упрекнал заради тях, дават ясна представа за съпротивата на учениците да повярват във възкръсването на Христос (сравнете Лука 24:11,25,38; Йоан 20:24–28). Подобна съпротива е напълно разбираема. Веднъж вече силно наранени от смъртта на своя Господ, учениците са се страхували от възможността да бъдат наранени отново. Това би се случило, ако повярват на слуховете за възкресението на Христос, а след това те се окажат неверни.

Така откриваме, че условията, които биха могли да доведат до видения у учениците, не са били на лице. Точно обратното, тяхното емоционално състояние не би позволило това. В това отношение трябва да бъдат отбелязани още две неща. В самата си природа образите, породени от подсъзнанието, са индивидуално обособени. И въпреки това възкръсналият Христос се явява на група от хора по едно и също време. Явяванията на Исус след възкресението съдържат аспекти, които не са въображаеми по своя характер: той е бил докосван физически (Матей 28:9; Лука 24:39; Йоан 20:17,27), храни се с учениците си и води продължителни разговори с няколко души едновременно.

„Теорията на телеграмата“ е още едно обяснение, свързано до известна степен с хипотезата за виденията. След смъртта си Исус изпратил телеграфически своя образ обратно в съзнанието на учениците си. Подобен възглед понякога се среща в средите на екстрасенсите, но търпи много от същите възражения, изброени срещу теорията за виденията. Физическите проявления на Христовото възкресение недвусмислено му се противопоставят. „Теорията на телеграмата“ съдържа също така сериозна морална дилема, защото може да се интерпретира като измамен начин, с който Христос си е послужил, за да създаде лъжливото впечатление, че се е завърнал от мъртвите.

В ранните дни на църквата най-великото свидетелство за възкресението са явяванията му пред неговите ученици. В списъка на свидетелите Павел изброява „повече от петстотин братя и сестри едновременно“. След това казал на коринтяните, че „повечето [от тях] са все още живи, въпреки че някои вече са умрели“ (І Коринтяни 15:6). Той кани коринтските си читатели да проверят сами истинността на разказите на очевидците, тъй като по-голямата част от тях все още са живи. Броят на явяванията на Исус след възкресението, разнообразните обстоятелства, които ги съпровождат, многобройните свидетели и най-вече техният характер поражда убеждение навсякъде, където се разгласява посланието на евангелието. Това послание, което сега се намира в Новия завет, все още поражда убеждение. И все пак, заедно със свидетелството на празния гроб и на следвъзкресенските явявания (явяванията на Възкръсналия Христос), съществува още едно свидетелство, което може да даде увереност и сигурност, че Исус е възкръснал от мъртвите.

Свидетелството на живия Христос

През цялото съществуване на църквата, безкрайно много хора са повярвали във възкресението на Исус. Запитани, някои биха могли да направят обоснована защита на надеждата, живееща в сърцата им. Биха отстоявали вярата си и в исторически, и във философски план. Други с подобно убеждение, не биха могли. Те, навярно, просто ще отговорят като автора на химна: „Питате ме откъде знам, че той съществува? Знам, защото той живее в сърцето ми.“ Множество хора, от всеки континент и народност, от всички раси, през вековете изповядвали в единодушие: „Исус Христос възкръсна от мъртвите“. Такова свидетелство със сигурност е субективно. Но то е свидетелство, достъпно за всички. Преживяването на живия Христос очаква всеки, който иска да „опита и види“. (Псалми 34:8)

Ако, както твърдят християните, Исус е възкръснал от мъртвите и се намира от дясно на Бог, тогава подобно лично и непосредствено преживяване на възкръсналия Христос, може да бъде изпитано от всеки. Решаващата сила на това свидетелство се вижда през вековете, когато мъже, жени и деца са направили най-висшето свидетелство в мъченичество. Те, както и ние днес, знаем, че нашият Изкупител е жив. Чувствали сме неговото присъствие, сила и любов.

Смисълът на възкресението

Какво има предвид Новият завет, когато казва, че Исус е възкръснал от мъртвите? За някои, това е просто митичен начин да се обясни „пораждането на вяра у учениците“, според който по някакъв начин след смъртта му, навярно посредством размишление, ученията му са оживели в учениците. Те се убеждават в истината, която е проповядвал. Каква точно е тази истина обикновено зависи от характерните социални и етически възгледи на тълкуващия. Това, което за тях означава фразата „Исус се въздигна от мъртвите“ е, че Бог е помогнал на учениците да прозрат ценността на Исусовото учение, като в следствие на това те се посветили на каузата му. Новият завет обаче не говори за възкръсването на учениците на Великден, а за възкресението на Исус. Каквото и да се е случило с учениците, то е било следствие от станалото с Христос по-рано през този ден. Не трябва да бъркаме вярата във възкресението със самото възкресение. Връзката между тях е причинно-следствена. Вярата на учениците е следствие от възкресението на Исус. Без второто, първото е чиста илюзия. Сам Павел заявява: „Ако Исус не бе възкръснал, тогава нашето проповядване би било напразно, както и вярата ви… Исус възкръсна, за да не бъде вярата ви напразна и за да се освободите от греховете си… Ако само през този живот вярваме в Исус, от всички хора на света, ние трябва да сме най-окаяните“ (І Коринтяни 15:14,17,19).

Евангелските разкази описват Възкресението като нещо станало с Исус, а не с учениците му. Станалото с него (възкресението) е повлияло на учениците (пораждането на вярата във възкресението), но това са събития отделни по характера си и във времето. Случилото се с учениците е последвало след това, което се е случило с Христос и е различно от него. За учениците това е било пораждането на силна вяра и нейните благотворни последици – оправдаване, прошка, помирение, мир, вечен живот, обещанието за бъдещо възкресение. За Исус – превръщане на смъртното му тяло в безсмъртно. Известното разбиране, споделяно в някои среди, че възкресението е „пораждането на силна вяра в учениците“ бърка следствието с причината и интерпретира неправилно какво са имали предвид под възкресение авторите на Библията. Само Исус е преживял възкресението.

Когато Новият завет възвестява възкресението на Христос, той няма предвид, че с учениците е станало нещо. Последното, разбира се, е вярно. Но дори и нищо да не им се бе случило в последствие, възкресението пак щеше да бъде истина. Възвестяването на възкресението е точно това – възкресението на Исус Христос. Това е възкресение не е същото като факта, че гробът е празен, макар и да го предполага. Не е физическото съживяване на тялото на Исус. Възкресяването на дъщерята на Яир, на Лазар и на сина на вдовицата от Наин са от такова естество. Те се завръщат към физически живот, но след време умират. Възкресението на Исус обаче означава възкръсване за безсмъртен живот. То е есхатологическо събитие в пълния смисъл на този термин. Всичко, което е смъртно и уязвимо за злото, се трансформира в безсмъртно съществуване, а за Исус възкресението представлява възвръщане на величието му преди въплъщението му на земята и възкачването му до дясната ръка на Бог.

Възнесението

Според книгата Деяния на Апостолите, в продължение на 40 дни след смъртта си възкръсналият Христос се появява пред на учениците си чрез „множество убедителни доказателства“ (Деяния 1:3), и ги учи какво представлява Божието царство. От друга страна, възнесението на Исус според Лука 24:51 се е случило в Йерусалим непосредствено след възкресението. Но фактът, че един и същ автор е написал и двете версии, говори, че за него те не са си противоречали. Евангелията дават оскъдна информация за това, какво е вършел Исус през четиридесетте дни преди Възнесението, и тази липса е „поправена“ в многобройни гностични трудове, които се намират в апокрифните евангелия.

Непосредствено след възкресението Исус се явява по няколко различни повода в Йерусалим и околностите му. Някои описания сякаш посочват това място по-добре от други: Мария Магдалена (Йоан 20:11,18), жените (Матей 28:1–10), Петър (Лука 23:34; І Коринтяни 15:5), учениците по пътя им към Емаус (Лука 24:13–35), десетте ученика (Йоан 20:19–24) и единадесетте (Лука 24:36–40; Йоан 20:19–23 ; І Коринтяни 15:5). Не след дълго той се явява, както е обещал (сравнете Марко 14:27; 16:7) на единадесетте ученици в Галилея (Йоан 21:1–23), на петстотинте ученици (І Коринтяни 15:6; Матей 28:16–20) и на Яков (І Коринтяни 15:7). Накрая Исус се появява пред учениците си в Йерусалим на Възнесението (Лука 24:50–52; Деяния 1:3–9).

Много е вероятно след възкресението учениците да са се върнали в Галилея, където е бил техният дом. Те са били в Йерусалим, само защото Исус ги е завел там. С края на Пасхата било съвсем естествено да се приберат по домовете си в Галилея. Завръщането им в Йерусалим за Петдесетница, вторият от трите най-големи еврейски празника, е също разбираемо. Малко преди деня на Петдесетница, Исус заповядал на учениците си да останат в Йерусалим, за да изчакат обещаното идване на Светия Дух и след това, в тяхно присъствие, се възнася в Небесата. Това слага край на появите на Исус след възкресението му. Как това съвпада с твърдението на Павел, че е видял възнесения Христос, остава неясно. Павел обаче споменава, че преживяването му е необикновено (І Коринтяни 15:8). След възнесението последователите на Исус престанали да се надяват и да очакват други негови появи. Сега обект на надеждите им става второто пришествие. Това, което църквата очаква и днес, е денят, в който „този Исус, който бе извикан да заеме мястото си на небето, ще се завърне по същия начин, по който го видяхте да ви напуска“ (книга 1:11).

Заключение

За разлика от смъртта на други велики световни личности, смъртта на Христос не е довела до създаването на „Общество в памет на Исус“, което да се събира редовно, за да почете починалия си герой. Самите събития не позволяват това. Великден унищожи тази възможност. Няма гроб, който да съхранява тялото на Исус и да служи за светилище. Няма мавзолей, който можете да посетите. Няма монумент, където поклонниците му да ходят и да четат оди, възпяващи „времето, когато той бе с нас“. Гробът беше празен. Исус не беше мъртъв. Жив бе! Бе победил най-големия враг – смъртта. Той беше живял и обитавал с тях. И днес той продължава да обитава в сърцата и живота на последователите си чрез своя Дух. От възкресението насам Новият завет и църквата надават победоносен вик: „Христос възкръсна от мъртвите.“

Възвестяването на Исус Христос от ранната църква обаче не гласи просто, че „Христос умря за греховете ни, бе погребан, бе възкресен и че след това се явява на учениците си.“ Към тази изповед трябва да се добави и че „той ще дойде отново“. Освен това възнесението на Христос показва, че неговото завръщане не може да бъде демитологизирано в някакво абстрактно неразбираемо социологично течение или събитие. „Този Исус“, който се възкачи на небето ще се завърне „по същия начин“. Ако приемем за верен смисъла, който Лука придава на тези думи, единственият начин, по който можем да ги интерпретираме е, че Исус от Назарет, който възкръсна от мъртвите, ще се завърне на земята във видимото си физическо тяло, по същия начин, по който се възнесе на небето.

„Животът на Исус“ е непълен (незавършен). Той очаква деня, в който ще слезе на земята, за да сподели месианския банкет със своите последователи (Марко 14:25). Онези от нас, които следват и обичат Христос, се молят и копнеят за този ден. Когато църквата отпраща молитва „Отче наш, Ти, който си на небето, да се свети името Ти, да дойде твоето царство, да бъде твоята воля, както на небето, така и на земята.“ (Матей 6:9–10), тя се моли за Неговото повторно идване. Този копнеж и молитва са били завинаги съхранени в Новия завет в древната арамейска молитва „Marana tha“ (І Коринтяни 16:22). Докато дойде този ден църквата ще продължи да „очаква благословената надежда и проявлението на славата на нашия велик Господ и Спасител, Исус Христос“ (Тит 2:13) и да се моли „Ела при нас, Исусе, Боже наш!“ (Рев. 22:20)

превод: Вяра Попова и Юлиян Собаджиев © 2006 г.
редакция: Андрей Неделчев и Ивайло Атанасов

  • 1. Еврейската събота е ден за почивка, както е заповядано в Десетте заповеди (вж. Изход 20:8–11). Бел. ред.
  • 2. Библейските цитати в тази публикация са взети от БИБЛИЯТА или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. Ревизирано издание. Българско библейско дружество, 2002. Препратките от вида „Матей 27:63“ се отнасят за съответна глава и стихове от дадена книга в Библията. Бел. ред.
  • 3. По този начин се обозначава Септуагинта или преводът на Седемдесетте. Бел. ред.