• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Какъв в действителност е бил Исус като момче?

Тихите години

Робърт Стайн 24 декември 2006

По време на Рождествената проповед в моята църква бе зададен въпроса: „Знаете ли какво е правил Исус Христос в деня след раждането си?“ Отговорът: „Нахранили са го, сменили са му пелените и са го успокоили. Защото бебето Христос сигурно е плакало като всяко друго бебе.“

За някои от нас тази идея може да звучи кощунствено. Понякога толкова много се съсредоточаваме върху това да защитаваме свръхестествения характер на живота на Христос – в отговор на скептицизма или невежеството на своите съвременници – че Месията придобива един съвсем неземен облик, в който няма нищо човешко. Това обаче противоречи на картината, която ни обрисува Библията.

Една от основните идеи на автора на Посланието до евреите e свещеническата/изкупителната роля на Исус Христос. Съответно в един от ключовите откъси по този въпрос той пише: „Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа. Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага“ (Евреи 2:17–18). Смисълът на въплъщението на Христос, без което не може да има спасение за който и да било човек, се крие в пълното отъждествяване на Бога с човека. По тази причина нито един миг от земния живот на Христос не е без значение, нито пък може да бъде пренебрегнат. В дните когато празнуваме Рождеството на Божия Син и медиите ни заливат с всякакви реинтерпретации на чудото на въплъщението, екипът ни ви насърчава отново да обърнете внимание на историческите данни. Честито Рождество!

Каноничните евангелия отбелязват само едно събитие между ранното детство и кръщението на Исус. Лука 2:41–52 е разказ, в който дванадесетгодишният Исус придружава родителите си до Йерусалим за празнуването на Пасхата. Както изглежда, семейството му е имало обичай да прави това всяка година (ст. 41). Събитието е отбелязано от Лука поради необикновеното си естество. Той иска читателите му да знаят, че още на дванадесетгодишна възраст Исус вече усеща необикновена връзка с Бога: храмът е „дома на Моя Отец“ (ст. 49) 1. По обратния път към къщи с кервана на поклонниците, Йосиф и Мария предполагат, че Исус е с останалите деца. Когато откриват, че не е, се връщат в Йерусалим. Там откриват Исус в храма, където проявява уникалната си мъдрост сред религиозните водачи. Изненадата на родителите му (ст. 48–49) разкрива, че въпреки чудните събития, които заобикалят неговото раждане, последвалите години са били доста нормални – и то толкова, че уникалността на сина им и божественото му призвание са избледнели от паметта им.

Нормалността на тихите години на Исус

Освен изненадата на Йосиф и Мария от поведението на Исус по време на въпросната случка, има и други доказателства, че тихите години на Исус са били нормални. Фактът, че това е единствената случка от този период, записана в Евангелията, предполага, че никакви други предания, включващи този период от живота на Исус, не са били христологически значими. На авторите на евангелията не са били известни никакви други необикновени или чудни събития, които да са станали през това време. Йоан изрично заявява това, след като разказва за чудото на Исус с превръщането на водата във вино:

„Това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си“ (Йоан 2:11).

Още един фактор в подкрепа на нормалността на тези тихи години е неверието на семейството и общността на Исус. В контраст с историите, които намираме в Евангелие на детството от Тома (вж. втора глава, подзаглавието „Извънбиблейски източници“ 2), в Назарет не е имало гробище, посветено на жертвите на Исус, и никакъв особен проблем с врабчета, който да накара семейството му (Йоан 7:5) или съгражданите му (Марк 6:4) да повярват в неговото уникално божествено призвание и връзка с Бога.

Може да се възрази, че ако библейското учение за личността на Исус е вярно, то неговите тихи години трябва да са били уникални. Изповедта, че Исус е бил без грях, разбира се, го прави уникален и доста необикновен (ІІ Коринтяни 5:21; Евреи 4:15; 9:14; І Петрово 2:22, І Йоаново 3:5, сравни също Лука 1:35; Йоан 8:46). И все пак, дали безгрешността на Исус е нещо, което другите биха видели? Като оставим настрана изображенията в средновековното изкуство на детето Исус с ореол на главата, дали неговата безгрешност наистина е била забележима? Няма съмнение, че са обръщали внимание на неговото благочестие и доброта. Сигурно са могли да видят неща като покорството му към неговите родители (Лука 2:51), неговите честност, правдивост и почтеност. Но безгрешният му характер? За да твърди някой, че Исус е безгрешен, би изисквало да наблюдава характера му двадесет и четири часа в денонощието, всеки ден от живота му. А дори тогава човек не би могъл да е сигурен, поради неспособността си да съди мислите и сърдечните мотиви. Безгрешността на Исус е нещо, известно само на Бога. Семейството и общността на Исус не са имали представа за това.

Братята и сестрите на Исус

Новият Завет споменава братята и сестрите на Исус на няколко места (Марк 3:31–35; 6:3; Йоан 2:12; 7:3–5, 10; Деяния 1:14; І Коринтяни 9:5; Галатяни 1:19). В ранната църква тези споменавания се интерпретират по три основни начина. (1) Според Хелвидий (ІV в.), те са по-малки братя и сестри на Исус, които са се родили на Мария и Йосиф през по-късни години. (2) Епифаний (ІV в.), защитава тезата, че са били синове и дъщери на Йосиф от предишен брак. Според този възглед, когато се жени за Мария, Йосиф е вдовец и довежда в новото си семейство поне четирима сина и две дъщери (Марк 6:3). (3) Йероним (IV в.), чието латинско име е Hieronymus 3, поддържа становището, че братята и сестрите на Исус изобщо не са негови истински братя и сестри. Всъщност са били братовчеди. Названието „братя и сестри“, както твърди той, трябва да се разбира като отнасящо се до една по-обща роднинска връзка, по-скоро както според Новия завет другите вярващи са „братя и сестри“.

Близката асоциация на братята и сестрите с майката на Исус в Марк 6:3, предполага, че те не са просто племенници и племеннички, или роднини. Това става още по-ясно от паралелния пасаж в Матей, където евангелистът говори за „майка Му и братята Му“ (Матей 12:46). Тези стихове повдигат сериозно възражение срещу Йеронимовата интерпретация. Това, че Марк 6:3 обвързва братята и сестрите на Исус с майка му, вместо с баща му, създава също сериозен проблем за възгледа на Епифаний. Ако не беше учението за вечната девственост на Мария, което се поддържа от някои части на християнската църква, не би имало нужда от обясненията на Епифаний и Йероним. (Доктрината за вечната девственост на Мария не е само римокатолическо учение. Източното Православие също поддържа този възглед, а Жан Калвин оставя въпроса открит.) Известна библейска подкрепа за възгледа на Йероним може да се намери в Йоан 19:26–27, където Исус поверява майка си на грижите на своя ученик Йоан.

Най-естественият начин да се разтълкува споменаването на братята и сестрите на Исус, е като се възприеме за отнасящо се до синовете и дъщерите на Йосиф и Мария. Заедно с граматичния аргумент, че това е най-естественият начин за интерпретация на това название, този възглед намира допълнителна подкрепа в Матей 1:24–25:

„И така, Йосиф, като стана от сън, направи както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си; но не я познаваше, докато тя роди първородния си син; и Го нарече Исус“.

Думата докато е само един начин да се преведе гръцкия израз heōs hou 4. Може също да се разтълкува като означаваща, че от момента на ангелското съобщение до раждането на Исус, Йосиф не е имал съпружеско сношение с Мария (в KJV, RSV – „познаваше“ 5), без да подсказва, че след това е имал. При всички случаи обаче най-добрият начин да се преведе гръцкия израз в този пасаж е с „докато“, като се подразбира, че след раждането на Исус, Йосиф и Мария са имали нормална брачна връзка, и че тази връзка е била благословена с поне четирима сина и две дъщери. (Представянето на Исус като „първородния син“ в Лука 2:7 трябва да се тълкува в светлината на Изход 13:2 и Числа 3:12–13; 18:15–16, като технически термин, който не предполага непременно раждането на още братя и сестри. Един древен надгробен камък говори за жена, която починала при раждането на „първородния си син“.)

Животът в семейството на Исус

Че Исус е роден в бедно семейство е очевидно от жертвата, принесена за очистването на Мария (вж. четвърта глава; Лука 2:24; сравни Левит 12:8). Павел загатва за това, когато казва: „Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че като беше богат, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия“ (ІІ Коринтяни 8:9). Въпреки че Павел преди всичко има предвид това как Синът изпразва себе си (Филипяни 2:7) като приема човешки образ, острият контраст на този стих би се изгубил, ако той се беше родил в богатство. Презрението, което тогавашните големци показват към Исус (Марк 11:27–28; Лука 4:22; сравни Йоан 1:46; 7:41–42, 52), лекотата, с която общува с бедните и неговата загриженост за тях (Лука 4:18–19; 14:13, 21), и погребването му в чужда гробница (Марк 15:42–47) също предполагат това.

Исус е дърводелец по занаят (Марк 6:3). (Няма абсолютно никакво доказателство, че Исус е бил селски стопанин.) Този термин може да се отнася не само до човек, който работи с дърво, но и до занаятчия, който работи с камък или метал. През втори век Юстин Мъченик (Диалог с Трифо 88) споменава, че Исус е правил плугове и яреми. Не е възможно да се установи дали е разполагал с допълнителна информация, за да пише това, или го е заключил от библейските пасажи. Като дърводелци, Исус и баща му Йосиф са били част от работещите бедни, макар че би било неправилно да ги описваме като търпящи лишения. Занятието на Исус е изисквало от него физическа работа, затова по-късното църковно изкуство, което изобразява Исус като мършав и слаб, очевидно е в грешка.

Докато четем за Мария (Марк 3:31–35; 6:3; 15:40; Деяния 1:14) през време на служението на Исус, никъде не четем за Йосиф. Трудно е да се разбере споменаването на Исус като „син на Мария“ в Марк 6:3, дори и ако Йосиф е бил мъртъв, защото обикновено са представяли мъжете като син на баща си. При положение, че Йосиф е бил жив обаче практически би било трудно да си представим такава отметка. Фактът, че Марк 3:35 споменава „брат[я]“, „сестра“ и „майка“ на Исус, но не споменава „баща“ му, също предполага, че по това време Йосиф вече не е жив. Изглежда, че някъде между случката с дванадесетгодишния Исус в храма и началото на служението му, Йосиф е починал.

Предположенията за това, как смъртта на неговия баща се е отразила на Исус, си остават просто спекулации. Онези, които говорят за смъртта на баща му като повратната точка в живота на Исус, за съкрушителния удар, който това нанася на Исус, заради неговото „болезнено съсредоточаване върху фигурата на бащата“, творят художествена проза. Такива романизирани догадки винаги ще се виждат на искрените вярващи като неуместни, а често пъти и непочтителни спекулации, които разкриват повече за своите автори, отколкото за Исус. Единственото нещо, което знаем е, че със смъртта на Йосиф отговорностите по грижите за майката и семейството падат върху най-големия син – Исус. (Обърнете внимание на загрижеността на Исус за майка му в Йоан 19:27.) Така в периода след смъртта на Йосиф до началото на служението си, Исус активно изхранва семейството и отговорно изпълнява ролята на негов глава.

Личният живот на Исус

Правени са опити да се открие какъв е бил физическият изглед на Исус. Изхождайки от Исая 53:2 („нямаше благообразие, нито приличие, за да Го гледаме, нито красота, за да Го желаем“), някои са се опитвали да твърдят, че Исус е бил доста непривлекателен на външен вид. Такъв възглед обаче тълкува погрешно поетическия език на този пасаж. От друга страна се твърди, че след като равините по времето на Исус са имали високи стандарти относно външния вид на еврейските учители, Исус явно не е имал някакви значителни физически дефекти, тъй като никога не са го критикували за външния му вид.

Невъзможно е да се докаже или опровергае който и да било от двата възгледа. По Божията мъдрост и промисъл няма запазено буквално нищо относно образа, под който се е явил Божият Помазаник. Всичко, което можем да кажем е, че Исус е мъж евреин от първи век. Вероятно е имал среден ръст и тегло, но това не може да се докаже. Очевидно е, че авторите на Евангелията са били по-заинтересувани от това, кой е бил Исус и какво е правил, отколкото от това как е изглеждал.

Правени са сензационни твърдения, че Исус е бил женен. Някои дори написаха творби във вестникарски стил, че Исус е бил женен за Мария Магдалена или за Саломе. Най-силният аргумент в полза на възгледа, че Исус е бил женен, е че за еврейските мъже е било нормално да се женят, и че от учителите се е очаквало да се оженят и да дават пример в тази област. При обсъждането на въпроса дали Исус е бил женен, или не, трябва да сме внимателни и да признаем, че решението не бива да се определя от това, дали вярваме или не, че безбрачието е по-благородно от брака.

Това, че в Новия завет никъде не се споменава съпруга на Исус, и че там няма абсолютно нищо, което да подсказва, че е бил женен, е силен (ако не и решаващ) аргумент срещу подобен възглед. Трябва също да се спомене, че определени групи в Израел са се въздържали от брак и поддържали безбрачието. Такъв възглед е бил поддържан от есеите (Йосиф Флавий, Юдейската война 2.8.2 [2.120–121]; Юдейските древности 18.1.5 [18.18–22]; Плиний Стари, Естествена история 5.15.73; Филон при Евсевий, Подготовка за евангелието 8.11), както и от Терапевтите (Therapeutae, бел. ред.), група от аскети, живели в Долен Египет. На аргумента, че Исус би изглеждал необикновен, ако не се ожени, също така се противопоставя възражението, че Исус фактически е бил твърде необикновен. Загрижеността за майка му (Йоан 19:27), но липсата на всякаква загриженост за предполагаемата му съпруга, също повдига силни възражения. В действителност, няма абсолютно никакви данни, че Исус е бил женен.

Езиците на Исус

Три езика играят важна роля в живота на хората по времето на Исус. Макар че животът и ученията на Исус са запазени в Новия завет на гръцки език, родния му език е бил арамейският. В Евангелията имаме запазени някои от арамейските думи и изрази, които той е използвал: Talitha cum („Момиче, на тебе казвам, стани!“; Марк 5:41), Eloi, Eloi lema sabachthani („Боже Mой, Боже Mой, защо си Mе оставил?“; Марк 15:34), Abba („Авва“ 6; Марк 14:36; Галатяни 4:6; Римляни 8:15), Cephas („Петър“; Йоан 1:42), Mammon („богатство“ 7; Матей 6:24 RSV), Raca („глупак“ 8; Матей 5:22 RSV) и т.н. Възможно е дори да бъдем още по-конкретни и да уточним, че Исус е говорил галилейския вариант на „западния арамейски“, различен от този, който се е говорил в Йерусалим (Матей 26:73; сравни Деяния 2:7).

Изглежда, че Исус е можел да говори и чете на староеврейски. Макар в миналото да се е смятало, че през първи век еврейският по същество е бил мъртъв език, откриването на свитъците от Мъртво море показва, че в определени кръгове еврейският е бил все още доста широко използван. Способността на Исус да чете еврейски е явна от Лука 4:16–20, където Исус прочита урока от еврейските Писания в синагогата на Назарет. В евангелията също са запазени няколко еврейски думи: Ephphatha („Отвори се!“; Марк 7:34), amen („истина“ 9; Матей 5:26; Марк 14:30 RSV).

Третият важен език, който се е говорел в Палестина е бил гръцкият. В резултат от влиянието на завоеванията на Александър Велики през четвърти век пр. Хр., Средиземно море по времето на Исус е всъщност „Гръцко море“. През трети век евреите в Египет повече не могат да четат Писанията на еврейски, затова започват да ги превеждат на гръцки. Този известен превод става познат като Септуагинта (LXX). Исус, който отрасва в „Галилея на езичниците“, живее само на три или четири мили от процъфтяващия гръцки град Сепфорис. Може би дори е имало моменти, когато той и баща му са работили в този бързо разрастващ се главен град, който служи като столица на Ирод Антипа до 26 г. сл. Хр., когато той премества столицата си в Тивериада.

Съществуването на „елинисти“ в ранната църква (Деяния 6:1–6), подсказва, че от началото в Йерусалимската църква е имало еврейски християни, чийто роден език е бил гръцкият. (Най-добре е изразът „елинисти“ да се разбира като разкриващ по-скоро техния език, отколкото културните и философските им възгледи.) Двама от учениците на Исус дори са известни с гръцките си имена: Андрей и Филип. В допълнение, има няколко случая в служението на Исус, когато той говори с хора, които не знаят нито арамейски, нито еврейски. Затова, освен ако не е използван преводач (макар че такъв въобще не се споменава), разговорът им вероятно се е провел на гръцки език. Исус е говорил на гръцки вероятно при следните случаи: посещението в Тир, Сидон и Декапол (Марк 7:31 и сл.), разговора със сирофиникийката (Марк 7:24–30; сравни особено 7:26) и съдът пред Пилат Понтийски (Марк 15:2–15; сравни също разговора на Исус с „гърците“ в Йоан 12:20–36).

В такъв случай изглежда, че Исус е живял в триезична среда. Затова, макар и родният език на Исус да е бил арамейският, той вероятно е можел да разговаря и на еврейски и гръцки. Възможно е дори да е бил запознат с определени латински термини, поради влиянието на Рим, неговите легиони и административни чиновници. Въпреки това, би било по-точно да се каже, че макар и да е бил триезичен евреин, Исус не е бил триезичен учител.

До каква степен Исус е бил образован човек? Макар и образованието високо да се цени в талмудистката литература, през първи век еврейското образование не е било широко разпространено. Тъй като е бил най-големият син измежду децата, най-вероятно е именно Исус да е получил формално образование. И все пак Йоан цитира опонентите на Исус с видимо одобрение: „Как Този знае книга, като не се е учил?“ (Йоан 7:15). Че Исус е можел да чете е явно от Лука 4:16–21, където чете Писанията на съботното богослужение в Назарет. По-късният неканоничен пасаж, който откриваме в Йоан 7:53 – 8:11, подсказва, че е можел и да пише (Йоан 8:6), но трябва да преценяваме съвсем критично тази добавка от някой писар. От само себе си се разбира, че Исус е бил учен човек. Той влиза в дебати с интелектуалните водачи (Марк 2:23–28; 3:1–6; 7:1–23; 10:2–12; 12:13–17, 18–27, 28–34; Лука 11:14–23); наричали са го „Равви“ (Матей 26:25; Марк 9:5; 11:21; 14:45; Йоан 1:38, 49; 3:2) и „Учителю“ (Марк 4:38; 9:17, 38; 10:17, 20, 35; 12:14); и най-важното, поучава в синагогите (Матей 4:23; 9:35; Марк 1:21, 39; 6:2; Лука 4:15, 28, 33, 44; 6:6; 13:10; Йоан 6:59; 18:20). Затова, макар да не знаем как е придобил своята подготовка и образование, остава фактът, че способността му да чете, да дебатира по Писанията и да отговаря на екзегетични въпроси разкрива, че Исус е бил образован човек.

Заключение

Тихите години на Исус не играят важна роля в разказването от Евангелистите на „благовестието на Исус Христос, Божия Син“ (Марк 1:1). С изключение на единствения случай в храма, в който участвува дванадесетгодишния Исус, преданията, които са им били достъпни, не разглеждат този период от живота му. Това рязко се противопоставя на такива апокрифни евангелия като Евангелие на детството от Тома или Протоевангелието от Яков, които с голямо удоволствие вмъкват в прочита на този период от живота на Исус въображаеми спекулации за това какъв трябва да е бил божественият Божий Син.

Мълчанието на нашите Евангелия разкрива, че този период в живота на Исус е бил по същество нормален, и като този на всяко друго еврейско дете, момче, младеж и мъж. От този период не са запазени никакви учения на Исус, а има само едно записано събитие. То пък е запазено поради своята христологична значимост. Още на дванадесетгодишна възраст, Исус от Назарет е имал уникално синовно самосъзнание. За него храмът в Йерусалим е дома на „моя [не „нашия“] Отец“ (Лука 2:49). Така Лука показва, че синовното положение на Исус, разкрито на Мария при Благовещението (Лука 1:32, 35), се потвърждава и през тихите години. Крайната му проява, обаче, идва след кръщаването и последвалото служение. Евангелията не описват процес на развитие, при който бебето Исус постепенно да започва да разбира синовното си отношение и уникална връзка с Бога. Те мълчат по въпроса за каквото и да било психологическо или религиозно развитие. Това, което ни казват ясно е, че на дванадесетгодишна възраст, такова самосъзнание вече присъства.

Въпреки мълчанието на нашите Евангелия относно това време от живота на Исус, значимостта на този период за вярващата общност е голяма. Авторът на Посланието до евреите твърди, че поради преживяванията на Исус през това време, както и по време на служението му, той е в състояние да „състрадава с нас в нашите слабости“, защото „е бил във всичко изкушен като нас“ (Евреи 4:15). Затова последователите му са поканени да идват смело при него в своите мигове на изкушение и нужда. Понеже е споделил нашата човешка природа (Евреи 4:12), ние можем да дойдем при Исус, като знаем, че той наистина разбира нашите изкушения и слабости:

И така, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали. Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време. (Евреи 4:14–16; сравни също 2:14–18)

© 2006 превод: Юлиан Собаджиев
© 2006 увод и редакция: Андрей Неделчев

Използвана литература

  • Barr, James. “Which Language Did Jesus Speak? Some Remarks of a Semitist.” Bulletin of the John Rylands University Library of Manchester 53 (1970): 9–29.
  • Brown, Raymond E., et al., eds. Mary in the New Testament. Philadelphia: Fortress, 1978.
  • Fitzmyer, Joseph A. “The Languages of Palestine in the First Century A.D.” Catholic Biblical Quarterly 32 (1970): 501–31.
  • Harrison, Everett F. A Short Life of Christ, pp. 51–65. Grand Rapids, Mich.: Eerdmans, 1968.
  • Meier, John P. A Marginal Jew: Rethinking the Historical Jesus, 1:253–371. New York: Doubleday, 1991.
  • 1. Съвременното ревизирано издание на Библейското дружество (БИБЛИЯ, Второ ревизирано издание, Българско библейско дружество, 2002, 2003), което сме използвали при останалите цитати в тази статия, предава думите на Исус в посочения стих така: „Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец?“ Това е интерпретация на думите, които в оригинала – според Старогръцко-българския дословен превод – звучат така: „трябва да съм в това, което принадлежи на Отца ми“ (НОВИЯТ ЗАВЕТ. Старогръцко-български дословен превод с номерация на гръцките думи по Джеймс Стронг, Първо издание, Фондация „ИЗВОР НА ЖИВОТ“, август 2005). Заради сходствата с традиционната българска „протестантска“ ревизия и английския превод, използван от автора, в този конкретен цитат сме използвали новия превод на ББД (Новият Завет. Нов превод от оригинала, Българско библейско дружество, 2002). Бел. ред.
  • 2. Настоящата статия представлява пета глава от книгата на Робърт Х. Стайн – Jesus the Messiah: A Survey of the Life of Christ (Downers Grove, Illinois / Leicester, England: InterVarsity Press, 1996). Екипът към раздел „Богословие и философия“ на HARTA-BG.INFO възнамерява да публикува поетапно и останалите глави от книгата на Робърт Стайн. За съжаление, посочената втора глава все още не е готова за публикация. Бел. ред.
  • 3. Това уточнение се дължи на факта, че в английския език името на Йероним се предава като Jerome. Бел. ред.
  • 4. По отношение на цитатите от старогръцки и другите оригинални езици на Библията, избрахме да следваме английската транслитерация, както е в оригинала на Стайн. Бел. ред.
  • 5. King James Version (KJV) е останалият традиционен за англоговорящия свят превод на Библията от времето на Шекспир, а Revised Standard Version (RSV) представлява американска ревизия на същия от средата на XX в. Бел. ред.
  • 6. Пак там, стр. 106
  • 7. Арамейската дума „мамон“ означава „пари“ или „богатство“. Бел. ред.
  • 8. Арамейската дума „Рака“ може да се преведе като „глупак“ или „простак“. Бел. ред.
  • 9. Еврейската дума „амин“ има смисъл на емфаза, придаване на тежест. Бел. ред.