• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Разговор за смисъла на Рождество Христово

Андрей Неделчев 2 януари 2008

Малко преди Рождествените празници ми хрумна да събера мненията на някои мои познати относно смисъла на Рождество Христово. Надявах се да чуя не клиширани и изпразнени от съдържание отговори, а искрени и „земни“ изповеди. Оформи се многостранна и интересна „задочна“ дискусия. Времето не стигаше да проведем среща на живо, така че интервюто беше под формата на размяна на електронни писма, като участниците нямаха представа за отговорите на другите. Доколко резултатът има някаква полза ще прецените вие, читателите.

Въпросите по-долу са от гледната точка на човек, който е отегчен от изкуствено приповдигнатото настроение около Коледа, както и не вижда нищо съдържателно в звучащата като легенда история за бебето Исус. Прави ми впечатление, че в повечето случаи, когато медиите тези дни предаваха разказа за първоначалното Рождество, тонът и стилът ясно издават, че на него се гледа като на вдъхновяваща и умилителна легенда или приказка, също като на историята за Дядо Коледа, която никой разумен човек не би сметнал за буквално исторически достоверна. Това разкрива една много голяма пропаст между (не)значимостта на повода и шумът, който се вдига около неговото честване. Ако основният повод за празника Коледа е наистина художествена измислица, или най-малкото художествено преувеличена, макар и действителна история, то струва ми се обосновано един искрен и мислещ човек да бъде отвратен от изкуствено самоналаганото настроение, което в толкова много случаи е просто търговски трик. Може би не е проблем за едно дете да вярва в Дядо Коледа, но не се ли очаква от възрастните да са надраснали някои детски наивности? Вместо да се разнежваме сълзливо само за два дни и да се сещаме само тогава за бедните, сираците и хората в нужда, не е ли по-добре да забравим митовете и легендите и да се хванем сериозно през цялата година да работим за подобряването на нашия свят?

Разбира се, изразените мнения, както във въпросите, така и в отговорите, не отразяват във всички случаи моята, или позицията на целия екип на Сдружение „ХАРТА“.1 Трябва да се разглеждат единствено като лични мнения на съответните участници. Общото между тях е, че виждат в Рождество нещо повече от просто семеен празник.

Каква причина има да празнувам Рождество Христово с особена радост? Освен факта, че са почивни дни и се подаряват подаръци, разбира се? Но защо точно „Рождество Христово“? Със същия успех, струва ми се, би могло да празнуваме „Празник на неработната седмица“, да кажем. Имам чувството, че по историческо стечение на обстоятелствата, просто сме яхнали някакво си там минало събитие и го ползваме за повод за малко изкуствено наложена радост и необходима почивка.

Павел: Празникът Рождество Христово ни кара да си спомним за идването в нашия свят, исторически и конкретно, на най-великата личност в нашата вселена, самият ѝ Създател. Този невероятен и изумителен сам по себе си факт, ако осъзнаем действително какво е значението му, може да бледнее единствено и само сравнен със самата причина, поради която този Създател е решил да се въплъти и стане част от нашия свят – дошъл е поради още по-невероятната любов, която има към мен, един човек, който познавайки себе си най-добре, се чуди как Бог може да реши да жертва най-ценното, което има, заради „мен“. Тези два доста шокиращи всъщност факта ме карат да мисля за празника като за всичко друго, но не и както Тери Пратчет закачливо-иронично го нарича в своите книги с термина „прасоколеда“. Затова и пожелавам на приятели и колеги „приятно празнуване на Рождество Христово“, а не на „Коледа“. Асоциацията ми на „да празнуваш Коледа“ е свързана с тежки меса и вино и не е това, което бих искал да преживеят като празник. Поводи за ядене и пиене имаме много, но рядко можем да се изправим пред един толкова конфронтиращ ума и емоциите факт – най-великият император на света да отбие специално суперлуксозната си лимузина от пътя, да слезе и да съблече последната дреха от гърба си, за да стопли зъзнещ и умиращ скитник в канавката отстрани. Без зад това да стои таен PR, без да търси нещо в замяна, поради това, че толкова възлюби един мръсен с проядено от червеи тяло бездомник.2

Мартин: Забелязвам, че сред всички мои колеги и приятели този празник е най-вече време за подаряване на подаръци и за среща с близките. В интервю, което проведохме наскоро край един столичен търговски център, на въпроса „Какво е за Вас Рождество?“, над 90% от запитваните заявяваха уверено, че това е един светъл празник. Но какво му е светлото (освен може би снега) – никой и не понечваше да отговори. Явно е, че почти никой у нас не празнува раждането на Спасителя, а просто Коледа. За мен особеното в този ден се състои в това, че отбелязваме момента, в който човечеството (и аз, като част от него) получи своята възможност да прекара отново вечността с Бога. От това по-хубаво няма кой да измисли.

Тодор: Израснах по времето на „реалния социализъм“, когато разликата между честването на официалните празници се състоеше само в деня от годината и евентуално в избраните гозби и питиета. Инстинктивно винаги съм търсел в празника някакво духовно преживяване и затова бързо се отвратих от пълната „изпразненост“ на българските празници. (Дали тази тавтология е случайна?) Християнските празници не бяха сред официалните и обикновено бяха работни дни и това, парадоксално, ги издигаше в очите ми. Макар че родителите ми бяха атеисти, Бъдни вечер и Рождество Христово се споменаваха и отбелязваха като особени дни. Рождество влезе в съзнанието ми като нещо различно от останалите празници. Когато години по-късно се обърнах към Христос, този ден придоби истинския си смисъл. Радостта от възпоменаването на раждането на Спасителя не мога да сравня с останалите радости в живота ми. Не я свързвам нито с коледните подаръци, нито с почивните дни – по-скоро суетнята около приготовленията може да я помрачи у мен. Искам да я споделя с близките си, защото Христос дойде за спасението на мнозина.

Джон: Свещеното Писание никъде не подсказва, че християните трябва да честват някакви особени дни и празници. В действителност, едно от предизвикателствата пред ранната църква е настояването на юдаистите, че трябва да се спазват определени времена и празници. Аз лично считам честването на дни, месеци и събития от календара за част от онези плътски обряди, на които се слага край с идването на Месия. Нещо повече, тези празници (Рождество, Великден и т.н.) имат недобро потекло, свързано отчасти с опита да бъдат предразположени онези езичници, които – както се твърди – били приели християнството, като се заместят техните празници (зимно слънцестоене, Митра и т.н.) с „християнски“ такива, и отчасти с настъплението на християнството, за което спазването на официални празници е едно от средствата, чрез които се „християнизират“ цели географски региони. В допълнение, няма начин да се удостовери със сигурност по кое време на годината точно се е родил Исус. Твърде удобно е да съвпада със зимното слънцестоене. И на последно място, Исус заповядва на църквата да спазва само едно възпоменание, а именно – Господната трапеза, която говори за неговата смърт, сочи напред към връщането му отново на земята и изобразява единството на събраната еклесия.3

Ранс: Замислих се за твоите въпроси тази сутрин, когато вдигнах сутрешния ни вестник (Intelligencer Journal, Ланкастър, Пасадена, САЩ) и в страниците за религия видях дълга статия, която разглеждаше историята на Рождествения празник между протестантите в Съединените щати. Голяма част от информацията в нея се основава на книга с автор Брус Форбс и заглавие „Рождество: откровена история“.

Докато проучва материалите за своята книга, „Форбс открива, че някои от големите деноминации в Америка – презвитеряни, баптисти, квакери, методисти и конгрешани – било игнорират празника Рождество или съвсем активно се борят срещу него чак до XIX век… Това отричане се корени в липсата на библейски основания за избора на датата 25-ти декември като дата на раждането на Исус, както и на най-общата подозрителност към всякакви традиции, които са се развили по-късно от първите дни на християнството. В колониална Нова Англия това неодобрение стига дотам, че в действителност празникът е обявен за незаконен, а честването му се наказва с глоба.“

Нататък статията обяснява, че промяната в протестантските църкви „е мотивирана основно от седящите по скамейките, а не от амвона… Рождественият празник се облагодетелства от случващото се през XIX век „опитомяване на религията (твърди Пен Рещад, професор по история в Тексаския университет), при което вярата и семейството се преплитат под формата на взаимодопълващи се ценности и вярвания… След като загубва своето открито религиозно значение, Рождество вече става приемлив семеен празник. Същевременно, някои аспекти на празника като украсяването на елха и подаряването на подаръци се превръщат в символи на обществено положение за онези, които се стремят да се установят като средна класа. Когато Рождество започва своя набег към господство сред празниците, това е следствие на промяна в културата, а не в богословието.“

Статията описва Обединените христови църкви (United Church of Christ), деноминация от Западна Вирджиния, която все още отхвърля честването на Рождество по религиозни причини. В крайна сметка обаче, дори един от пастирите в тази деноминация признава, че позицията им е много трудно да се наложи на децата.

Информацията във въпросната статия за някои от нас не е нищо ново. Всъщност, много неща, които в миналото са се считали за „светски“, полека-лека придобиват религиозен статут между християните. Мартин Лутер силно се противопоставя на бракосъчетанието като църковен обряд, като непоколебимо отказва да позволи провеждането на такава гражданска церемония в църквите. В наше време обаче, в някои църкви има специални богослужения, при които Дядо Коледа идва и дава подаръци на децата! В други църкви висят национални флагове и се чества денят на ветераните в нашите националистически войни. Списъкът може да продължи до безкрайност.

Вивиън: Това е много интересно, Ранс! Добре се връзва с онова, което каза Джон. Спомням си, че квакерите не празнуват Рождество, а разбира се, те, и много други протестантски дисиденти са сред основателите на твоята велика страна.

Рождество изглежда е европейски празник. Сигурно е поне, че Й. С. Бах написва една от най-известните си оратории специално за празника. Всяка кантата от нея е посветена на някой от църковните празници. Така че по времето когато я е композирал (1734/35 г.), Рождество определено се е чествало, не само в семейна обстановка, но и в протестантските църкви.

Всички знаем, че специфичния германски начин на честване (с коледна елха) е донесен в Англия от съпруга на кралица Виктория. По-късно този обичай се възприема и от амбициозните средни класи, както описа Ранс.

И една странична забележка: Не означава ли всичко това, че сме квит? В наши дни често се чува аргумента, че от самото начало християнската църква е узурпирала чудесните езически обичаи и ги е преобразила за собствена употреба. Е, сега влиянието протича в обратна посока.

Том: „Почивката“ от работа по време на Рождествените празници (аз съм администратор на една голяма частна компания за медицинска радиология) за мен е част от символичния и мистичен смисъл на периода на Адвента.4 Едно от нещата, които ще „правим“, когато Господ Исус Христос се завърне на планетата Земя и завърши своето възстановително дело по претворяване на цялата вселена, която му принадлежи, е именно да „почиваме“.5 Мисля, че дълбоко в себе си всеки знае, че не сме създадени само да работим, и копнее за ритъма и тържеството на почивката на сърцето, ума и тялото едновременно, като предвкусване на онова, което ще бъде в новата земя, за която е предсказано в края на библейската книга Откровение.

Елис: Когато Цезар Август консолидира „божествената“ си власт над целия свят, като заръчва повсеместно преброяване, Създателят на Вселената пристъпва в своето творение и става част от него. По-късно установява своето царство, което не е ОТ този свят, но го включва, и отдава себе си изцяло като се смирява заради него до смърт. Нашият свят е много объркан, а световната история е поредица от каши. Раждането на Исус е началото на процеса, чрез който Бог възлюбва света толкова, че прави всички земни царства свое владение и на Христос. Това е най-голямата добра вест и за мен е изключителна радост да си я напомням на Рождество и по всяко друго време на годината.

Иво: Предполагам както повечето хора обичам празниците не просто заради почивката, а защото внасят нещо различно в живота ни. Провокират ни да си мислим, че в живота ни има нещо ценно, по-ценно от самия него. Нещо, заради което си струва да спрем за малко и да погледнем на света по по-различен начин. Това, с което празнуването на Рождество ми носи радост е начинът, по който това събитие хвърля светлина върху живота ми и върху живота на всеки, готов да чуе това, което Бог ни казва, ако бебето, родено във витлеемския обор е наистина Божият Син: „Толкова сте ценни за мен, че ви потърсих и дори станах като един от вас.“ Живот, живян в тази светлина е различен. Всъщност, значението на това събитие е толкова огромно, че ние най-често избягваме да го възприемаме такова, каквото е. Ако самият Творец на Вселената е влязал вътре и е подчинил себе си на нейните закони, едва ли би могло да се случи нещо друго, което да надмине това по значение.

Найден: Коледа е най-любимият ми празник през годината. Може би единственият, който празнувам и уважавам. В него има нещо по-различно. Нещо по-радостно и величествено, което те завладява веднага. Искаш и се стремиш да правиш само добро, да го споделяш с другите, да се усмихваш и радваш, да благодариш, че си жив. Това е един истински празник за човечеството, защото Господ е изпратил единствения си син на земята. Показал е добрината си към нас. Сега ние трябва да почувстваме божествената си природа (все пак сме създадени по божи образ и подобие), да споделяме и размножаваме коледното настроение.

Постепенно празникът се промени. Превърна се от свят ден в най-успешния период за търговците. И причината за това е скрита някъде там, много-много отдавна. Още от най-древни времена християнските свещеници са знаели, че трябва да сведат Божието слово колкото се може по-близо до ежедневието на хората, за да могат те да го разберат най-правилно. За това и повечето неща в Библията са обяснени с притчи, поговорки, разкази, приказки. Има много символи, както нумерологични, така и предметни, като 3, 7, 12, хляб, вино, риба. Покрай прекомерното повтаряне на тези неща, заедно с еднообразието и загубата на фокус в религията, хората все повече правят нещата механично. За тях Коледа вече е семеен празник, преди който се яде постно, подаряват се неща и има определен брой гозби, които трябва да се сервират. Да не забравяме за елхата, белобрадия старец и многото лампички навсякъде около нас. Всичко това приповдига настроението, но то е като да надуеш балон с въздух. В един момент имаш голямо тяло, но то е кухо. Истинският смисъл на Коледа не е в това. Целта е да изпълниш душата си с любов, радост и щастие, които да те движат през цялата следваща година.

Ако основата за този празник е някакво историческо събитие, то празнуването му само мил спомен на нещо отдавна извехтяло ли е или това събитие все още ми носи някаква практическа, осезаема полза? Всички се надпреварват да припомнят „легенди и митове“ около раждането на Христос, детето-Бог, но с какво е по-различно то от, да кажем, раждането на Александър Македонски? Какво по-голямо значение за мен има раждането на единия пред раждането на другия?

Павел: Според мен предназначението на празнуването на даден ден като специален „празник“ е с цел да си припомним нещо важно за живота ни и за хората около нас. В този смисъл празнуването на Рождество Христово ми напомня, че Бог последователно изпълнява Своя грандиозен спасителен план за човечеството, като през хилядите години на човешката история стъпка по стъпка подготвя пътя за спасение от смърт на всеки човек. Изпълнението на този план и продължаването му дори в наши дни ме изпълва с доверие към Този, Който е способен да изпълни това, което е обещал. А Той е обещал „на онези, които Го приеха, да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име“ и да имат вечен живот с Него.

Мартин: Струва ми се, че до огромна степен Христос в момента се разглежда като един пример за морален и етичен живот, който да ни помогне да бъдем отново добри и да си върнем изгубения рай. Цялото това припомняне на историите около раждането и живота на Христос по принцип пропуска изцяло онези моменти от Евангелията, в които ние трябва да заемем активна позиция по Неговата същност – да се самоопределим като християни (ерго – последователи на живия Бог, с всичките произтичащи от това последствия) или да изберем да не приемем Неговите твърдения (отново с всичките възможни произтичащи от това последствия). Няма такова нещо като „православен атеист“ – този лингвистичен каламбур-оксиморон не може да означава нищо повече от фразата „сутрешна вечер“ например.

Тодор: Празнуването на Рождество Христово не е само възпоменаване на едно историческо събитие, а напомняне, че човешката история е навлязла в своята заключителна и решаваща фаза. Това е денят, когато въплътеният Бог идва на света, за да го спаси и преобрази. Божественото се съединява с човешкото, вечността нахлува във времето, светлината от Бога пробива мрака на човешкото падение и нищета. На света идва първият Представител на новото човечество, вторият Адам и Господарят на цялата Вселена. Не е толкова важна точна дата (тя едва ли е била 25 декември), а фактът, че това се е случило и сега живеем в „последните времена“, в навечерието на свършека на времената и коренното преобразяване на вярващите. Рождество казва: „Започна се… Започна нещо, което не ще има край.“

Том: На Рождество, църквата чества уникалното събитие на раждането на Твореца на всичко във вид, в който Той и човешките същества може да имат смислени и „нормални“ взаимоотношения. Творецът Бог „стана“ Богочовек веднъж завинаги в лицето на Исус от Назарет, което предусеща (както и извършва всичко необходимо, за да може един ден да стане факт) как човешките същества и Бог завинаги „ще се разхождат и разговарят в прохладната вечер“ на новата земя, която предстои да дойде. Мисля, че много от митовете и легендите, които са се натрупали през изминалите 2 000 години върху това уникално събитие, често представляват начин да се изрази космическата значимост на случилото се тогава. Да вземем например „легендата“ за „тримата царе, които носят конкретни дарове“. Тя отразява, според мен, истината, че тази личност, Исус, в действителност е Царят на царете, и Господ на господарите, и всички други царе и властелини от всеки народ понастоящем, както и в бъдеще, служат на Него и Неговите намерения по отношение на творението Му. Освен това те и в бъдеще ще сведат колене пред Него и ще Му отдадат чест.

Вивиън: Ето откъс от края на статията на Джералд Бейкър (не, той не е богослов, доколкото поне ми е известно) в днешния брой на “Times”. Преди това коментира изповедта на Майка Тереза за нейната „тъмна нощ на душата“ в автобиографията ѝ:

Това, че някой така очевидно посветен като Майка Тереза може да се измъчва така дълго от подобни съмнения не трябва да се приема като потвърждение, че атеистите са на прав път. Поуката от дългата тъмна нощ на душата на Майка Тереза е всъщност точно обратната. Че вярата, по самото си естество, включва съмнение. Ако беше възможно да сме действително, наистина сигурни, че Бог съществува, тогава какъв смисъл би имало да се говори за вяра?

Повече от всичко друго, в което вярваме, именно Рождествената история или легенда, ако щете, откроява това съществено напрежение между вярата и съмнението.

Човек би си помислил (както определено са мислели предхристияните), че Божият Син, когато избере, би влязал в света по начин, който няма да остави каквото и да било място за съмнение относно това кой е или дали съществува.

Вместо това обаче Той избира да дойде по такъв начин, който гарантира общо взето максимално пространство за съмнение: като още едно едва забелязано раждане при най-мизерните възможни обстоятелства. Ако сте били такива късметлии, че да сте сред онези овчари по хълмовете около Витлеем, които научават вестта от ангелското множество, или пък един от мъдреците, които следват звездата, то радвайте се на късмета си. За вас няма такова нещо като дълга тъмна нощ на душата. Наместо нея просто един проблясък на небесна светлина и тайната на вселената ви е била разкрита.

За нас останалите обаче, принудени да се чудим над сложността на своето съществуване и над съперничещите си по неправдоподобност вяра и неверие, които със сигурност предизвикват яслата, обора, вола и магарето. Това, че Бог е избрал да дойде помежду нас по такъв начин е толкова странно, така необяснимо и невероятно, че ни принуждава да повярваме.

Някой друг е казал, че би следвало да очакваме, ако Бог съобщава за раждането на Своя Син, да го направи като изпрати всемогъщ гръм до Цезар, до царете и владетелите на този свят. Вместо това изпраща Своя ангел до овчарите – стоящи на дъното на обществената стълбица, до бедните и до безпомощните.

Това означава, че от самото начало Бог ни показва, че не е такъв, какъвто според нас трябва да бъде; че посланието му е за всички, а не само за малцина избрани или за силните на деня, и че най-вече Той върши неочакваното, т.е., неочаквано от нас човеците, които се опитваме да предугаждаме намеренията Му, и да го схванем в рамките на човешките си измерения. Хората, които все още не проумяваме, че Той е единствено достъпен за нас чрез това дете, родено в онази ясла, и възвестено на овчарите, а не на владетелите…“

Трябва само да добавя, че Джералд Бейкър е журналист, който редовно списва за “Times”.

Елис: Обикновено честваме рождения ден на известните хора тогава, когато са се родили. Когато чествали рождеството на Исус, църковните отци избрали дата в края на старата година и началото на новата, за да символизира края на отминалото царство на тъмнина и смърт, и началото на новото Царство на светлина и живот. Исус, разбира се, е роден в един конкретен ден, но облагите от раждането Му са вечни. Ако практическата, осезаема полза, за която питаш е с оглед на успеха на този свят, то няма какво конкретно да очакваме. Но ако имаш предвид ползи от рода на плод в живота си, то следва да очакваме да се преобразяваме по подобие на Христа в своето ежедневие взаимоотношения и продуктивност, както и в хода на този процес да имаме вечна радост и благодарение.

Иво: Не се сещам да се празнува с особена почит рождения ден на коя да е велика личност… Може би именно, защото това няма някакво специално значение лично за мен или за някой друг. На великите личности по-често се чества датата на смъртта им, ако тя е свързана с каузата, за която са се борили. Рождените дни, които имат значение за мен са моят и на близките ми хора. Не на Александър Македонски. :) Всъщност, кога е роден Александър Македонски? Може би и рожденият ден на Исус Христос не би имал кой знае какво значение лично за мен, ако Той (Христос) не беше положил ново начало в моя собствен живот.

Найден: Раждането на едно дете само по себе си е най-великото нещо на света. Без значение дали то се казва Христос, Александър Македонски или Иван Йорданов. Разликата между Исус и всички останали е в целта на съществуването и самото съществуване. Ако всеки един от нас се е родил за себе си, то Христос е дошъл на земята за всеки един от нас, да изкупи греховете ни.

Ти самият как се чувстваш на Рождество Христово? Остави теорията настрани, естествено ли ти идва да празнуваш или си го налагаш? Преживяваш ли на практика това актуално значение на първоначалния повод, за което говориш по-горе?

Павел: На човек по принцип му идва естествено отвътре да празнува и да бездейства блажено. :) Да, празникът ми носи едно специално спокойствие, един душевен мир в следобеда на 25-ти декември, когато паниката около купуването на подаръците и приготовленията за трапезата са вече отминали, човек е приятно (да не кажем обилно) нахранен и е поне от един цял ден заедно с цялото си семейство, с родителите и децата. Незабравима атмосфера създава и празничната служба в църквата, където срещаш усмихнати приятели и познати, и всички се поздравяват и си подаряват подаръци. Ако навън пък има и сняг, ехей! I'm dreaming of a white Christmas. ;)

Мартин: За мен лично Рождество Христово има няколко измерения. От една страна осъзнавам, че този празник е изцяло културно явление, поне в съвременното му проявление. Това отдавна не е религиозно събитие, а всеки опит за привличане на вниманието върху неговата същност, просто трябва да дели внимание с пълните чаши и чинии, и с подаръците под елхата – и остава обречен. От друга страна трябва да знаем, че Христос не се е родил на 24-ти декември вечерта. Този момент исторически трябва да бъде поставен най-вероятно някъде през пролетта, но и това има малко значение. Причината за това е третият ми довод в „празнуването“ – Христос е единственият човек, родил се на тази земя с единствената цел… да умре. Целият му живот е една съвършена подготовка за смъртта, в която Той, останал без грях (въпреки твърденията на някои холивудски продукции), плаща цената за моите и твоите грехове. Това е на практика раждането на Спасителя – един кръст е образът, който първо изниква в главата ми. Затова моето чувство през времето на тези празници е по-скоро смирение и благодарност, отколкото радост, ядене и пиене.

Тодор: Ако успея реално да се абстрахирам от всекидневните трудности, от непрестанните задачи и грижи, празничното настроение идва по естествен начин. Оставянето на работата настрани изисква от мен известно усилие на волята, но после радостта е спонтанна. Не може да се каже, че очаквам празника с нетърпение или с особена приповдигнатост, но винаги със стаен копнеж отново да осмисля и преживея в дълбочина чудото на Божието въплъщение. Затова гледам да отделям време за четене и размишление върху Библията. Най-тягостните ми спомени за Рождество са от трапези, на които просто не е ставало дума за смисъла на празника – особено ако събралите се са вярващи.

Джон: В това отношение (макар и в почти нищо друго) съм склонен да застана на страната на английските пуритани от XVII век, които държали да работят в деня на Рождество. От друга страна, мога да се отъждествя и с Ч. Х. Спърджън, който твърдял, че Рождество му доставя такава наслада, че смята за добра идея да се празнува по-често през годината. Нямам, разбира се, нищо против да размишлявам, разговарям и пея за въплъщението и раждането на Исуса.

Том: Това как се чувствам на Рождество (или по което и да било друго време) до голяма степен зависи от това за какво мисля и как се държа по това време. Именно понеже гледам по определен начин на Рождественото Събитие, затова и така действам. Понякога изкарвам по цял ден без ръчния си часовник, за да си напомня за вечното (безвременно) значение и смисъл на това Събитие. Планирам и купувам подаръци за семейството и приятелите си още отрано наесен, за да мога да намеря „точните“ подаръци за тях като единствени по рода си и любими хора, така че да се наслаждават и използват своите подаръци „вечно“. Планирам и подготвям няколко големи и специални ястия, на които в рамките на няколко дни се наслаждаваме заедно цялото семейство. „Планирането“ е важна част от процеса на очакване на крайния резултат, също както и „историята на юдеите“ преди първия Адвент е съществена част от раждането на Христос, което чествам на Рождество. Въпреки това, докато живея в това време на „вече, но същевременно и още не“ тук на планетата земя, чувствата ми претърпяват постоянни промени. Рождествената история е пълна с различни и противостоящи емоции. Смятам, че трябва да очакваме същото и у себе си. Живеем в едно изкривено и несправедливо общество, и когато се замислим за тези факти, не ти идва естествено да се радваш и празнуваш. Но дори сред тази настояща действителност има светлина… Светлина, която осветлява целия свят… и грее. И се отразява в десетки хиляди лица, места и звуци. Някои са твърде дребни точици светлина, други – по-големи. Моята радост се крие в това смирено да се стремя да бъда просто една от тези най-малки проблясъци на светлина: благословение на радост и мир за самия Бог, както и за останалите от Неговите творения. Като например взема със себе си най-младия от синовете си, който току-що си дойде от колежа за праниците у дома, за да обядваме навън заедно и да направим някои последни покупки.

Елис: В деня на Рождество обикновено се чувствам малко подтиснат, защото със съпругата ми нямаме деца, нито пък каквито и да било други роднини в близост до мястото, където живеем. Значението на Рождество се изразява в живота ми повече в други моменти от годината, отколкото на самия ден. Става живо, ако и когато служа на някого и показвам грижа за тях по различни начини.

Иво: Честно казано не бих казал, че да празнувам ми идва естествено. Говоря за себе си, може за други да не е така, но ако не си го наложа, ако не подготвя ума си за празника много преди това, и ако не прекарвам седмиците преди него в очакване, може просто така да си отлети покрай мен без да го забележа. Като че ли е така и с повечето значими неща в живота ни – ако не сме подготвени, ги пропускаме.

Найден: Празнуването на Коледа не е определено от конкретно място и време. Не можеш да кажеш „Ех, стана 18 ч., вади баницата, време е да празнуване Коледа“. Не, така не става. Това е едно вътрешно усещане. Желание да правиш добро за всички около теб. Без значение дали ги познаваш или не. За това и аз обожавам този празник, той ме зарежда с енергия и дава сили за много нови позитивни изживявания.

Разбира се, ако има нещо друго, което би искал да кажеш по темата, но не съм обхванал с въпросите си, заповядай!

Павел: Питам се Дядо Коледа ли е най-известната личност около Рождество? Съдейки по рекламните атаки на телевизия и радио, това е така. Поставени сме пред нелепата ситуация да сравняваме Исус с Дядо Коледа, кой носи повече полза за човешкия род. Доста нелепо само по себе си – да се сравнява приказен герой с историческа Личност и да ги вкарваме в някаква безумна конкуренция за сърцата на малките, това е грозно. Факт е обаче, за съжаление, и меркантилното мислене вече не е чуждо и на децата. Уви, Суперлюбо е вече по-популярен дори от ДК (Дядо Коледа). Единствено наша отговорност остава да празнуваме истински и искрено Рождество Христово заедно със семействата си, напук на всичките ненормални реклами и сладникавите филми за Коледа, които гледаме последните дни.

Тодор: „Битовизирането“, комерсиализирането и опошляването на Рождество Христово ме отвращава. Понякога ми се иска тези дни отново да не бъдат официални празници, както по времето на социализма.

Мартин: Бих бил най-щастлив, ако всеки човек намери време в лудницата покрай Коледа да помисли какво му е всъщност наистина специалното на този празник и защо „Рождество Христово“ аджеба се свързва повече с един белобрад старец с червени дрехи, отколкото с едно бебе, което е в същото време Творец на вселената. Това е и разликата между „Рождество Христово“ и „Коледа“, но кой ти гледа. Ако сами не решим да се замислим, няма кой да ни обърне внимание. Най-важното вече далеч не е „щастие и късмет“ – опираме до момента, в който най-искреното и загрижено пожелание става „смисъл в живота… и след него“.

Събра, преведе и редактира Андрей Неделчев.

Павел Кръстев е компютърен специалист, системен администратор, телекомуникационен инженер, любител на добрата рок-музика и Линукс, семеен, с дете на два месеца, и член на УС на Сдружение „ХАРТА“.

Мартин Райчинов е главен експерт-застраховател, отдел „Банково застраховане“, ЗАД „Булстрад Живот“.

Тодор Велчев е астроном и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, както и председател на Сдружение „ХАРТА“.

Ивайло Атанасов неотдавна защити докторат по физика, а в момента е на следдокторска специализация в Брюксел. Женен е от по-малко от два месеца и е член на управителния съвет на Сдружение „ХАРТА“.

Джон Шейкспиър (John Shakespeare) е един от презвитерите в Midland Road Strict Baptist Church в Уолсол, графство Стафордшър, Англия. Участва в Wrightsaid, e-mail дискусионна група относно творчеството на епископа на Дърам, Н. Т. Райт.

Ранс Дарити (Rance Darity) е анабаптист и понастоящем живее в Кинзърс, Пенсилвания, САЩ. Участва в Wrightsaid, e-mail дискусионна група относно творчеството на епископа на Дърам, Н. Т. Райт.

Вивиън Евънс (Vivian Evans) е мирянин в англиканска църква в Кардиф, Уелс. Участва в Wrightsaid, e-mail дискусионна група относно творчеството на епископа на Дърам, Н. Т. Райт.

Том Кушман (Tom Kushman) е администратор на голяма частна компания за радиология в областта на медицината. Понастоящем живее в Black Hills, Южна Дакота. Участва в Wrightsaid, e-mail дискусионна група относно творчеството на епископа на Дърам, Н. Т. Райт.

Елис Потър (Ellis Potter) е „пътуващ лектор без титли, дипломи или пост“. „Незаслужена привилегия“ е за него „да се опитва да преподава истината за Бога на различни места и да насърчава хората да я разбират и живеят“. През януари ще гостува на екипа на Сдружение „ХАРТА“ и на 23-ти ще изнесе публична лекция.

Найден Недялков е журналист и завежда отдел „Финанси“ на в. „Пари“.

  • 1. Вероятно бих заемал позицията, от която са зададени горните въпроси, ако не вярвах в историчността на историята за въплътения Бог, Исус. Действителното ми отношение може да откриете в текста Следколеден блус.
  • 2. Към края на своя отговор, Павел използва любопитна метафора за Въплъщението и заместническата смърт на Христос – идеята за императорът, който се снижава до нивото на най-бедния и нищожен от своите поданици. През тези дни се замислих колко неадекватен е дори богословският език да изрази величието на Въплъщението. Както и да се опитам да изразя разбирането си за това какво всъщност се е случило, все оставам с чувството, че думите ми очертават една далеч по-опростена, сенчеста и бледа картина на действителността. Струва ми се, че някои аспекти от факта на Въплъщението може да бъдат осветлени най-добре с езика на художествената литература. Веднага се сещам за Лъвът от „Хрониките на Нарния“ на К. С. Луис и той е идеален за деца. За въображението на възрастните намирам много по-подходящ образът на Том Бомбадил във „Властелинът на пръстените“, но това е предмет на съвсем различна статия.
  • 3. В оригиналния гръцки език (койне) на Новия Завет с думата ekklesia се обозначава събранието на вярващите, което по-късно започва да се превежда като „църква“.
  • 4. Advent (от лат. adventus – „идване“) е периодът в християнския календар на очакване на Рождеството на Христос. Той е част от западната църковна традиция и най-грубо съответства на коледните пости, макар че се различава както по дължина, така и по съдържание от тях. Началото му е първата неделя на декември, като с него започва и западният християнски календар.
  • 5. Любопитен е фактът, но и много показателен, че в една провъзгласяваща се за християнска страна като САЩ, може да се появи песен с текста на песента на Джоан Осбърн “One of Us”. Въпросът какво би било, ако Бог станеше един от нас, има вече двадесетвековен отговор.