• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Избрани въпроси от конференцията за злото и страданието

На 28.04.2007 г. в Ректората на СУ се проведе първата публична конференция, организирана от Сдружение ХАРТА, на тема: „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“, която заема и темата на първия брой на списанието. Конференцията беше отворена за всички желаещи чрез предварителна регистрация в интернет и предвид ограниченото разгласяване се радваше на голям интерес и оживени дискусии. В настоящия брой имаме удоволствието да ви предложим основния доклад в конференцията, представен от д-р Брус Литъл, „Произход и същност на злото“. Следват избрани въпроси от дискусията след него.

Ако злото е последствие от грешен, неморален и т.н. избор, то защо страдат хората, които правят добри и морални избори?

Първо, моралният избор, който човек прави, не е единствената причина за злото и страданието в неговия живот и за злото въобще. Така че, не може да се каже, че то е последствие единствено от грешен и неморален избор. Второ, светът е устроен така, че ние често сме засегнати от изборите на другите. Независимо, че ние бихме могли да правим добри избори, други хора около нас биха могли да правят лоши избори и ние да страдаме поради това. Да вземем за пример този инцидент в американския университет преди известно време. Много добри хора пострадаха заради действието на един единствен човек.

Няма ли противоречие в твърдението, че човек има избор и въпреки това има само една възможност за спасение?

Това би било вярно ако свободен избор означаваше възможността да избереш всичко. Ако говорим за избора за спасение, човек не може да избере как да бъде спасен, но всеки човек имам избора дали да бъдеспасен. Аз не харесвам термина „свободна воля“. Това предполага, че сме свободни да правим всичко. Бих казал, че това не е така. Всичко, което е нужно за да е на лице свобода за морален избор е да имаме поне две възможности. Вие например не сте имали избор къде ще се проведе тази конференция, но сте имали избора дали ще участвате или не. Имали сте избора къде да седнете, имате избора да сте съгласни или не. Така че способността за морален избор не означава просто свобода да избереш каквото си пожелаеш.

В Библията е писано: „Ако ядеш от плода ще познаеш злото.“ Как първият човек може да избере между нещо, което все още не познава, а именно смъртта?

Нека първо изясним нещо. Изборът в Едемската градина се състои просто в подчинение или неподчинение на Бога. За да направи правилен избор човек няма нужда да разбира последствията. Ние избираме да не вършим много неща в живота си, не защото сме ги преживели и в резултат не искаме да ги правим отново, но просто въз основа на разумни доводи. Ако един родител например каже на детето си да не пресича улицата, приемаме, че за детето това е достатъчно за да го послуша. Детето няма нужда да види петнадесет деца, прегазени от кола, преди да избере да не пресече. Така че въпросът се отнася до авторитета на този, който дава заповедта. Адам и Ева са знаели, че Бог е техният Създател и затова Той има авторитет. В този случай въпросът е дали да се подчиниш на авторитета или не.

Защо трябва да страдаме поради избора на първите хора? Защо, така да се каже, наследяваме злото и ако човек се ражда със зла природа, то неговият избор не е ли предопределен от тази природа?

Това е един от по-трудните въпроси с богословски характер. Бих казал, труден, но не е неразрешим и разрешим, но не винаги удовлетворителен. Първо, въпросът как постъпката на Адам и Ева касае света, може да се разбира по много различни начини. Ако разполагахме с време, мисля, че ясно бих могъл да ви покажа философски, че в онтологичен смисъл би било невъзможно за което и да е било сътворено същество никога да не съгреши. Фактът, че се е случило в самото начало е може би за наше добро. Най-малкото, това прави Божият план за спасение много по-лесен. Второ, вярвам, че всички хора се раждат в състояние на отчуждение от Бога, но това, което носим в себе си не е предопределеност за зло, а по-скоро склонност към злото. Има голяма разлика между тези две понятия. Никой не е предопределен да върши зло. Но в светлината на всичко това, в рамките на християнската традиция, Бог осигурява път, по който човек, бидейки изкупен да получи Божият Дух, така че да има в себе си живот, превъзмогващ склонността му към злото. Категорично не се съгласявам, че сме предопределени за зло. Нека си го признаем, не всеки е толкова лош, колкото би могъл да бъде. Мнозина от нас, християни или нехристияни, не вършат толкова лоши неща, каквито биха могли да вършат и според мен, това подкрепя твърдението ми, че не сме предопределени да вършим зло.

Според Вас фигурата на Лукавия реална ли е или единствено човек носи отговорност за злото? Какво е мястото на Лукавия в сътворения ред? Православната догматика приема Сатана като творение, а не като alter ego на Бога. Христос ни учи в молитвата Отче наш: „не ни въвеждай в изкушение и избави ни от Лукавия“. Това не означава ли, че злото не зависи единствено от човешкия избор?

Първо искам да изясня защо не споменавам Лукавия. Просто не разполагам с достатъчно време в лекцията си за да разгледам този въпрос, но ако питате дали смятам, че Лукавият е реално същество, отговорът е „Да“. Действително вярвам, че Сатана и неговите ангели са отговорни за част от страданията в света. Бих искал да подходя внимателно към въпроса и да ви предупредя да не влагате в думите ми повече от това, което казвам. Това, което имам предвид е, че Сатана е или би могъл да е отговорен за определени страдания, т.е. че определени страдания, описани в Евангелието, са свързани с демонично обсебване. Това, което нямам предвид е, че можем да припишем всяко страдание днес на демонично обсебване. Казвам това за да обясня защо според мен Сатана би могъл да причини страдание. Така че, не гледам на Сатана като на alter ego на Бога. Той е бил сътворен като съвършено създание, който пада по същия начин както човечеството. Възгордява се от собствената си красота и решава, че може да постави своя трон над Божия трон.

Как разбирате думите на Исус: „Ако те удрят по едната буза, обърни другата.“?

Приемам заповедта на Исус да обърнеш другата буза като модел на поведение за онези, които принадлежат на Неговото царство. Тя се отнася само до случая, в който някой ми причинява нещо на лична основа. Това не е заповед, дадена на цели нации и доколкото разбирам, това не е заповед относно военен пацифизъм. Тя е модел за това как аз лично като християнин да отвърна когато някой ми причини вреда, т.е. да не търся отмъщение. Това е учението на Новия Завет. Когато обаче някой ми навреди нарушавайки закона на страната, тогава имам правото да се обърна към съдебната система. Казвам, че имам право, но не съм длъжен. Мисля, че това, за което говори Исус и за което говори апостол Павел, относно обръщането на другата буза, е да не бъдем отмъстителни. Господ казва, отмъщението принадлежи на мен, Аз ще въздам.

Трябва ли активно да се борим срещу злото в света?

Да, вярвам, че трябва да се противопоставяме на злото в нашето общество. Не споменах това в лекцията си, просто защото не разполагам с достатъчно време за всичко. Всъщност, бих казал, че цялостното разбиране за борба срещу социалната несправедливост е задължение на всеки християнин. Ето защо не мисля, че злото е предопределено. В противен случай не би имало смисъл да се борим срещу него. Ако хората бяха предопределени да вършат зло, не би съществувала надежда в това да вършат нещо различно и тогава за мен би било безсмислено да се боря срещу злото в обществото. Мисля, че през последния век християнската общност се проваля напълно по този въпрос. Едва в края на двадесети век евангелската общност започна да отстоява обществената справедливост. Това засяга не само загрижеността за съдбата на неродените деца, но също така и съдбата на възрастните хора, които страдат от определени недъзи.

Бихте ли изяснили как определяте любовта, която е свързана с моралния избор?

По принцип човек не би могъл да обича в случай, че не може да прави морален избор. Малките бебета не обичат. Те са малки създания, които предявяват изисквания. Те притежават потенциал за морален избор, но той не се развива преди един по-късен етап в живота им, може би около 8-9 годишна възраст. Ако човек не притежава способността за морален избор, по определение не може да обича. Това е нещо друго, но не и любов. Ако насоча пистолет към главата ти кажа: „Кажи, че ме обичаш!“, подозирам, че ще го кажеш, но се съмнявам, че това би означавало нещо. Така че, аз твърдя, че любовта не може да съществува ако човек не притежава способността за морален избор. Не само смятам това за очевидно от само себе си, но мисля, че мога много добре да се обоснова. Тук обаче отговарям само на въпроса как правя връзката между двете.

Дали след Страшния съд Бог ще изпитва любов към осъдените и дали спасените ще изпитват любов към осъдените?

Трябва да призная, че в момента не мога да кажа много, но нека погледнем на въпроса така: Ако разбирам Библията правилно, Бог вече е възлюбил света и е изпратил Своя Син да бъде Спасител на света. Така че, не съм убеден, че Бог някога ще оттегли Своята любов. Но това, че някои хора ще прекарат вечността отделени от Бога, не означава, че Бог ще оттегли любовта Си. Това, че те ще изтърпят вечно наказание е въпрос на справедливост, а не на любов. Родителите например често дисциплинират децата си без това да означава, че са спрели да ги обичат. Про