• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Преди Коледа в една „коледна страна“

Тодор Велчев 24 декември 2008

Вече втора година ми се случва да прекарам няколко дена в Германия в навечерието на Рождественските празници. И да добия впечатления от може би най-интересния сезон в родината на Лутер, Гьоте и Кант. Едва ли има друга традиционно християнска страна, където хората да се подготвят толкова отдалеч и толкова усърдно за посрещането на Рождество. Радостта и очакването окрасяват практически всяка страна на ежедневието. Но не могат да премахнат усещането за празнота поради забравения и, за мнозина, напълно изгубен смисъл на празника.

Все пак християнският дух присъства в празничните приготовления в много по-голяма степен, отколкото в съвременна, уж православна България. Ще го обясня с едно изречение: вниманието е насочено много повече към човека като личност, отколкото към бита му, здравето му и стомаха му. У нас празникът, не на последно място с помощта на родните медии, преминава изцяло под знака на „празничната трапеза“, „задължителния брой постни ястия“ и „коледуването за здраве и берекет“. И суетнята преди него е не толкова заради купуването на подходящи подаръци за скъпи хора, колкото за купуването на ястия и питиета в огромни количества или на нови битови придобивки за дома. (Така е на практика с всички български празници, но не искам да се отклонявам от темата.) Рождество Христово в Германия е преди всичко празник на обществото и семейството, което е чудесен повод хората да се видят, да се съберат или да отидат заедно на театър или на концерт.

Четирите последни недели преди Рождество се отбелязват по специален начин. Те се наричат Адвенти 1, защото ознаменуват очакването на Първото идване (Първото пришествие) на Христос в този свят. И дори незапознат с традицията човек може да усети очакването на едно тайнствено и велико събитие. На всеки Адвент се запалва поредната от четири дебели свещи и светлината в църквата или в дома става все по-топла и силна. Както е с дълбоките и истински човешки копнежи – разгарят се постепенно и някак спокойно, но просветляват душата и я изпълват с предчувствие за блаженство. Църквата, представена от католически, стари и нови протестантски общности, дава активен и многообразен принос хората (поне) да се докоснат до смисъла и атмосферата на празника. Почти ежедневно някоя църква организира в своята сграда концерт, представление, дискусия, среща. Плакатите с предложения са много и все пак някак ненатрапчиви. (Отново се набива на очи разликата с разюзданата и агресивна българска реклама, дори когато иде реч за благотворителни акции.) Човек трудно може да остане безразличен към всички тези прояви и, най-малкото, любопитството ще го отведе в храма. Където не само ще се потопи в празника, но и ще чуе словото за Божия Син, чието рождение отбелязваме по толкова тържествен начин.

Разбира се, не липсват и увеселения на открито. В Германия те са съчетани с пазаруване на лакомства за децата и различни дребни подаръци: т.нар. Weihnachtsmarkt 2. Сред павильоните изпъкват дървени будки, пред които винаги има опашка от смеещи се хора – продава се греяно вино, наложено с дъхави подправки, и сипвано в традиционни чаши, които по желание можеш да запазиш за себе си. Чашата можеш да си поставиш – стига да намериш свободно място, – на инсталирани дървени плотове с навес. Стоенето прав и студеното време не позволяват на алкохола да те омае. По необходимост вниманието ти се насочва към компанията, с която си дошъл, или просто към околните хора. И се чудиш: дори в такава празнична атмосфера и на открит терен, немците запазват чувство за мярка и ред. Което носи на мен като българин, свикнал с терора на необуздани възторзи и гърмежи покрай родните коледни празници, особено чувство на свобода и мир.

Истинският мир обаче идва от Христос, роден преди 2000 години и възкръснал, за да бъде вечно жив и присъстващ в живота на вярващите в Него. Общуването и животът с Него е този неспирен празник, за който душата жадува и за който Рождество Христово е само напомняне. В това отношение българското и германското общество си приличат: празникът се отбелязва тържествено, но не е ясно за какво напомня. Все повече германци се отдръпват от църквата, въпреки че тя е доста по-дейна, отколкото у нас. По думите на един от тях, активен член на една църква в Хайделберг: „Едно германско дете сякаш има много по-малък шанс да стигне до истинска вяра в Хрис