• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Отношението на Църквата към развода (II част)

Интервю с Данаил Игнатов, протестантски богослов

Редакция ХАРТА 23 декември 2010

Данаил Игнатов е архитект по образование, завършил Висшия институт по архитектура и строителство, София. По-късно той учи богословие във Франция, Свободен факултет по евангелско богословие във Во-сюр-Сен (Faculté Libre de Théologie Évangélique de Vaux-sur-Seine), откъдето получава магистърска степен. В момента е действащ пастир в Първа евангелска съборна църква – София и претседател на Съюза на евангелските съборни църкви в България.

1. Какво е отношението на Бога към семейството според Църквата?

Отношението на Бога към семейството е изявено още в първите страници на Библията. В книгата Битие, се посочват няколко положения, които го определят.

Бог създава човека като единство на две личности от два пола с техните лични имена – мъжът и жената, Адам и Ева. Това единство отразява „Божия образ“ – Неговото единство и качества (Бит 1:22; 2:24).

Бог благославя мъжа и жената с повелението те да се плодят и размножават, за да владеят успешно повереното им творение (Бит 1:28; 2:15). Нашето разбиране отхвърля мнението на някои ранни християнски мислители, че преди грехопадението Бог е предвидил някаква друга форма на размножаване, а не по сексуален път. Отхвърляме и заблудата, която се разпространява лекомислено, че сексуалният акт е станал причина за грехопадението. Точно обратното. От библейските текстове става ясно, че сексуалната връзка е дадена на човека като средство на удоволствие в общуването, но единствено в нерушимите и святи граници на съюза между един мъж и една жена, избрани един за друг, докато те са и двамата живи.

Бог определя основната роля на жената като незаменим и неотлъчен помощник на мъжа (Бит 2:18). Мъжът и жената са взаимно отговорни за действията на другия (Бит 3:16–17). Те представляват самостоятелна семейна единица, на която се забранява да се поддава на външно вмешателство от страна на други роднини (Бит 2:24).

2. Какви са условията, при които Църквата позволява семейството да мине през развод?

В Евангелието на Матей е предаден разговорът между Исус и някои представители на фарисейското движение всред народа на Израил. Те задават подобен въпрос. Исус отговаря, че разводът е противен на Божията воля и е в разрез с Божия план. Бракът е замислен за цял живот. Съюзът между един мъж и една жена като единство на една плът не може да се разтрогва от човешки постановления. („Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ – Мат 19:3–6.) Когато те Го питат защо Мойсей нарежда на мъжете, които имат намерение да напуснат жените си да им дадат разводно писмо, Исус отговаря, че това е позволение, заради присъствието на греха (коравосърдечие), който опорочава брака. Но същевременно самият развод представлява прелюбодейство.

В този случай Исус посочва ясно, че разводът е допустим само при извършено вече прелюбодейство, т.е. изневяра от страна на един от двамата съпрузи.

3. Какви са задълженията на двамата бивши съпрузи след развода един към друг?

Словото препоръчва, ако това все пак се случи, двамата да не търсят нов съпруг. Това важи на първо място за този, по чиято вина е настъпила раздялата (Мат 19:9а; І Кор 7:10–11). В това отношение се дава свобода на този, който е станал жертва на изневярата и прелюбодейството (Мат 19:9а) или на такъв, който е бил напуснат като вярващ от невярващ съпруг (І Кор 7:15). „В такъв случай братът или сестрата не са поробени под брачния закон.“

Който встъпи в брак с човек, който е изневерил чрез прелюбодейство на предишен съпруг, също се обвинява от Господ Исус в прелюбодейство (Мат 19:9б).

4. Може ли човек да се ожени/омъжи повторно за същия брачен партньор, с който се е развел?

Апостол Павел насърчава тези, които са се разделили, да се помирят. Това означава да потърсят възможност отново да заживеят заедно (І Кор 7:11). Няма изрично изискване или забрана те отново да положат брачни обещания. Но по аналогия считаме, че е по-добре брачните обещания да бъдат обявени публично, отново, с цялата отговорност, която следва от това за двамата. Това е задължително в случаи, когато двама са се разделили когато са били невярващи, но сега са вярващи и искат отново в светлината на Божието слово (да обявят пред Църквата и пред гражданските власти), че ще живеят съгласно с него.

5. Смъртта на единия съпруг освобождава ли другия съпруг от брачния завет? Може ли той/тя да сключи повторен брак?

Краткият отговор е „Да“ (Рим 7:1–3)

6. Какви други условия, освен смъртта освобождават съпрузите от брачния завет според Църквата?

Според нас няма такива, освен казаното вече в т. 2 и т. 3

7. Променил ли се е възгледът на Църквата относно развода?

В историята на християнството можем да посочим различни християнски и политически водачи и течения, които са се опитвали да заобиколят непреходните библейски позиции. Това се е случвало и в Средновековието и в Модерната епоха. Особено трагични са някои отклонения в църкви с т.н. либерално богословие. Там, където не само прелюбодейството и разводът не се възприемат като тежък грях, но се допускат и бракове за узаконяване на хомосексуална връзка. Това не значи, че Църквата с голяма буква е изменила на библейския възглед.

Може би се е променил подходът към отстраняване на греха и лекуването на нарушените брачни отношения. В миналото отклоненията от брачните норми се е осъждало от цялото общество много по радикално и грубо, в редица случаи не без голяма доза лицемерие. (И това въпреки примера, който Исус дава при доведената при него жена хваната в прелюбодейство – Йоан 8:1–9). В съвременните зрели църковни общества не може да има примиримост към греха и трябва да се прилага когато се налага и църковна дисциплина. Същевременно това трябва да се прави с пълно смирение, с опазване достойнството на човека, с любов и търпение.

Колаж: Ваня Вълкова