• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

ХАРТА срещи: Надежда за малките

интервю с Магдалена Стефанова от фондация "Надежда за малките"

Редакция ХАРТА 23 декември 2010

Разговаряме с Магдалена Стефанова, председател на управителния съвет на „Надежда за малките“, за изоставените деца на България и за различното и качествено новото, което целият екип прави, за да помогне на тези малки човеци да пораснат в любяща семейна среда, а не между четирите стени на някоя осактяваща ги „институция“.

Фондация „Надежда за малките“ e една от малкото български организации, която се стреми да обгърне с любов и грижа децата, лишени от родителска грижа.

Какво ви провокира да създадете фондация „Надежда за малките“?

Фондация „Надежда за малките“ е юридическо лице, регистрирано през 1998 г. и извършващо дейност с обществена полза. В периода от 1998 до 2008 г. фондацията е работила основно за подпомагане социалната интеграция на деца, отглеждани в домове и лишени от родителска грижа. Дейностите са насочени към набиране на средства и реализиране на подкрепящи проекти за няколко дома в малки населени места и един дом в София.

От лятото на 2009 г. фондацията има нов Управителен съвет, който работи изцяло на доброволни начала. Ние променихме приоритетите на фондацията и се насочихме към предоставяне на алтернативни услуги за деца в риск.

Каква е мисията ви и какви методи характеризират работата ви?

Целта на фондацията е да работи за ускоряване процеса на деинституционализация на грижата за деца чрез развиване на алтернативни социални услуги – разкриване и управление на центрове за отглеждане на деца от семеен тип, Звено „Майка и бебе“, както и насърчаване, популяризиране и подкрепа на приемната грижа.

Ние вярваме, че това, което правим, е добро; правим го с голямо желание, с много ентусиазъм и с много работа. Напълно открити и прозрачни сме в дейността си. И сме радостни, че много хора ни се доверяват и ни подкрепят.

Имаме големи цели, но правим малки стъпки и не се отказваме от пътя, по който сме поели. Нашите усилия са част от усилията на много хора, които от години работят за това, да няма изоставени деца, както и за това децата в риск да не се отглеждат в големи институции от болничен или интернатен тип, а в семейна или близка до семейната среда.

Можете ли да определите в няколко изречения кое е принципно погрешното, като подход при грижата за деца в институционалните заведения?

В институциите децата получават институционална грижа – от самото понятие лъха обезличаване и дистанцираност. Грижата в институциите е групова, а личностите в групата често остават анонимни. Обгрижването на едно бебе или малко дете изисква безусловно емоционално отдаване от страна на възрастния. В институциите, където децата се отглеждат в групи по 15–20 деца, това е невъзможно.

Детството е периодът в живота на човека, в който се формира личността му. От наличието на емоционална привързаност в детството зависи „правилното“ стартиране на оличностяването на детето. В институциите е невъзможно на даващия (възрастния) да дава, а на получаващия (детето) да получи необходимото, за да порасне като уверена, познаваща се и способна да развие потенциала си личност.

Ако сравните вашата работа със стария подход, кое виждате като по-добро в работата ви с изоставени деца?

Нашата работа има два аспекта – бих ги нарекла видим и невидим. При нас децата имат истински дом – имат лично пространство, лични вещи, възможност за участие във всички сфери на социалния живот – от храненето заедно на маса с възрастния и простата разходка с количка навън до развиването на личните си таланти. Тук има кой освен да обгрижва децата и да ги „вижда“ и „чува“. Тук децата не са сами в своята лична драма, а имат подкрепата да приемат себе си, семействата си и съдбата си. И най-важното – вярваме, че те ще пораснат способни да обичат, защото са били обичани.

Как набирате нужните ви средства, за да работите?

Започнахме да търсим начини за осигуряване на средства, с които да разкрием Центъра от семеен тип, веднага след като получихме лиценз през есента на 2009 г. Кандидатствахме пред няколко големи чуждестранни донора, но не получихме одобрение. Тогава се заехме сами с рекламирането на проекта ни – първо сред наши близки, приятели, колеги…

В началото на 2010 г. с помощта на много наши приятели успяхме да заснемем видеоклип, който може да бъде видян на сайта ни www.hope.bg. Клипът стана част от кампанията „Да подарим надежда на малките“, която стартира през май 2010 г. Тя все още не е приключила – всеки, който желае, може да изпрати дарителски SMS с текст DMS MALKITE на номер 17 777 (за абонати на GLOBUL, VIVACOM и M-Tel). Цената на един SMS е 1,20 лв. с ДДС. Повече информация за кампанията има на www.dmsbg.com.

На 1 юни 2010 г. – Международният ден на детето – в Sofia Live Club организирахме благотворителен концерт с участието на Васил Петров, Влади Ампов – Графа, групите Ajabez, Сигнал, Zona и балет Salsa Band Squad с водещи Параскева Джукелова и Митко Павлов. На концерта проведохме търг на вещи, предоставени безвъзмездно от изпълнителите. С това събитие събрахме значителна сума за годишния бюджет на Центъра.

Всъщност годишният бюджет на нашия Център от семеен тип за деца е 90 000 лв. Той беше осигурен изцяло с даренията на български граждани от страната и чужбина, на няколко организации и фирми, сред които ЛИБРА АД, ИНТРАКОМ България ЕАД, СБМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕООД, ЕГИС, както и служителите на компанията „Уорли Парсънс“. Някои от тези фирми продължават да ни подкрепят и през новата година.

В нашия проект изразходваните средства са за непосредствената грижа за децата. Фондация ни няма административни разходи, не поддържа офис, телефони, компютри, няма разходи за командировки, представителни нужди, дейност на управителния съвет. Екипът, който получава заплата, е непосредствено ангажиран с грижата за децата.

Всъщност „Надежда за малките“ съществува и постига резултати благодарение на десетките дарения, направени от хора, повярвали в нашата кауза и пожелали да станат съпричастни към нея.

Разкажете ни повече за вашия нов център от семеен тип!

През есента на 2009 г. нашата фондация получи лиценз за социалната услуга „Център за настаняване от семеен тип“ (ЦНСТ). Той функционира от юни 2010 г., а официалното му откриване направи кметът на гр. София г-жа Йорданка Фандъкова на 13 септември 2010 г.

Това е първият такъв Център, в който Отделите за закрила на детето могат да настаняват за отглеждане на деца в риск до 3-годишна възраст. Приоритетната група са бебета и малки деца, защото единствената възможност по настоящем за деца до 3 г., които попадат в ситуация на изоставяне или в риск по различни причини, е те да бъдат настанени в Дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД). Практиката показва, че голяма част от децата, настанени в ДМСГД, остават там до навършване на 3 години. След това преминават в следващото звено от системата – в Дом за деца лишени от родителска грижа (ДДЛРГ) и остават трайно изоставени и институционализирани. А знаем, че всеки ден престой на дете в тези институции е вреден, дори пагубен за неговото развитие!

Ние предлагаме алтернативна социална услуга, която до този момент липсва не само на територията на София, но и в цялата страна – малки деца, които са лишени от родителска грижа или са в риск, да не бъдат настанявани в ДМСГД от Отделите за закрила на детето, а да бъдат временно настанявани в Центъра от семеен тип, докато определят последващото им настаняване в семейна среда – връщане в биологичното семейство, настаняване при близки, роднини или приемни родители или осиновяване.

Центърът на фондация „Надежда за малките“ се помещава в частен имот, нает с дългосрочен наем; представлява малка уютна къща на два етажа с двор, в която могат да живеят шест до осем бебета/ малки деца.

Тук даваме на децата не само храна, дрехи, лично пространство, но много повече –всяко едно получава лична грижа, обградено е с любов и внимание, с ласки и нежност. Даваме възможност на всяко едно да изгради връзка на близост и доверие с личния си наставник и го стимулираме да разгърне своя потенциал.

Според възможностите си помагаме на Отделите за закрила на детето за разрешаване случая на всяко едно дете. Искаме децата да престояват в Центъра възможно най-кратко време. Защото знаем, че и при най-добро желание и старание, Центърът не може да замести семейството.

За времето от месец юли до сега в къщата бяха настанени общо 8 деца. Най-радващото е, че 3 от постъпилите деца са настанени в приемни семейства, а едно е реинтегрирано в биологичното си семейство. В началото на следващата година предстои вписване на две от децата в Регистъра за осиновяване.

Екипът на Центъра е от 6 човека – медицински и социални работници, педагози. Разработили сме специален график, който да обхваща 24-часовото обгрижване на децата и същевременно да им дава чувство на сигурност, възможност да се привържат и да се доверят. Разчитаме много и на подкрепата на доброволци. Особено вдъхновяващ за нас е фактът, че не само екипът, но и много доброволци с голямо желание работят всеки ден в къща „Надежда за малките“ – доброволният труд месечно достига до 250 часа…

През какви трудности преминахте през годините и какви са текущите предизвикателства пред вас?

Очакваме в началото на 2011 г. да получим държавно финансиране за Центъра от семеен тип, както и за новата социална услуга, която искаме да разкрием – Звено „Майка и бебе“. Ако това стане, то в съседната на Центъра къща ще можем да предоставим временно подкрепа и подслон на жени в последните месеци на бременността и майки с малки деца, при които поради социални, психологически, медицински или други причини съществува висок риск от изоставяне на бебето след раждане и които са останали без подкрепа от близки хора.

Финансовата подкрепа от държавата няма да е достатъчна, затова ще продължим да работим за подсигуряване на бюджета и на двете услуги.

Изминалото време и резултатите от работата с всяко отделно дете ни убедиха категорично в ползата от нашата услуга. Затова имаме желание да разкрием и други Центрове от семеен тип за малки деца, и то не само в София. Готови сме да предоставим пълна подкрепа на колеги от неправителствения сектор, които биха се заели с разкриването и управлението на този тип услуга.

Как хора могат да ви помогнат? В какво могат да се включат?

На нашия сайт е описано как може всеки, който има желание, да ни подкрепи – финансово, материално, с доброволен труд. Там сме изложили и нашата визия за създаването на Клуб на приятелите на „Надежда за малките“. През януари 2011 г. предстои да проведем първата годишна среща на Клуба. В началото стремежът ни беше да ангажираме 450 човека, които всяка година да даряват еднократно сумата от 250 лв., за да осигурим изцяло годишния бюджет на Центъра от семеен тип. Сега вече приемаме като участник в нашия Клуб всеки, който подкрепя нашата кауза не само финансово, но и материално или с доброволен труд.

„Надежда за малки