• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Що е бракът?

Преглед на едноименната статия на Джирджис-Джордж-Андерсън

Неотдавна в американския правен журнал Harvard Journal of Law and Public Policy излезе статия озаглавена „Що е бракът?“ 1. Авторите, Шериф Джирджис, Робърт Джордж и Райън Андерсън 2, си поставят за цел да представят конструктивно определение за същността на брака като социално явление в контекста на обществения дебат (в САЩ) за или против еднополовите бракове. Този разгорещен и политически оцветен дебат лесно навлиза в правни, социологически, биологически и друг вид подробности, пропускайки да очертае ясно и да обоснове своите изходни позиции: какво представлява бракът и каква е причината да смятаме така? Не е чудно – това не е лесна работа. Съществува ли въобще обща и за двете страни на дебата основа, на която това може да бъде направено? Дори само амбициозността на задачата, която си поставя статията, заслужава нейния преглед. Разбира се, значението на въпроса, поставен в заглавието на статията – „Що е бракът?“ – не се изчерпва с това. Неговият основополагащ характер предполага приложения във всеки един обществен дебат, в който думата брак е ключова, а такива дебати обикновено винаги са в центъра на общественото внимание.

Като казвам „обща основа“, нямам предвид, че позицията на авторите е неутрална. Изграждайки своите доводи, те изхождат от традиционния т.нар. съпружески възглед за брака. Нещо повече: ако са прави, работата им би поставила реални предизвикателства пред ревизионистите на брака (другата страна в дебата) да конструират в същата степен последователно определение за брака. Авторите не се позовават на каквито и да било религиозни аргументи. Това първоначално е изненадващо, но още в самото начало на тяхната аргументация става ясно защо.

Статията е организирана в две части. В първата част е представено конструктивно определение за брака и са очертани предизвикателствата, които то поставя пред ревизионисткия възглед. Изградена е неговата философска и социологическа защита, като е показано как това разбиране за брака допринася за общото благо и защо неговото „пренаписване“ би навредило. Втората част на статията, на която няма да се спирам, разглежда някои правни аспекти на приложението на това определение и навлиза в повече подробности относно конкретния обществен дебат за еднополовите бракове.

В това, което следва, ще направя кратък преглед на доводите в първата част на статията, които изграждат една принципна обществена позиция за брака, а след това ще разгледам основни елементи от тази позиция в светлината на християнския светоглед, което както вече казах, преднамерено липсва в самата статия.

Преглед на част I на статията

Увод

В самото начало на статията са очертани двата възгледа за брака, изходни точки на двете страни в дебата.

Съпружески възглед:

  • Бракът е съюз между мъж и жена,
  • основан на трайно и изключително 3 взаимно посвещение,
  • осъществяващо се по естествен начин при съвместното раждане и отглеждане на деца.
  • Бракът се подпечатва и обновява посредством съпружески актове, които представляват поведенческата страна на процеса на възпроизводство,
  • обединявайки по този начин съпрузите в една репродуктивна единица.
  • Бракът има стойност сам по себе си,
  • но същностната му ориентацията към отглеждане на деца определя неговата отличителна структура (напр. моногамия, вярност и т.н.)
  • Връзката с благоденствието на децата обяснява значението на брака за общото благо.

Ревизионистки възглед:

  • Бракът е съюз между двама души,
  • посветени да се обичат романтично 4 и да се грижат един за друг,
  • споделяйки ползите и теготите на съвместния домашен живот.
  • По същество, той е съюз на сърца и умове,
  • подсилен от взаимно приемлива сексуална интимност.
  • Значението му за общото благо се определя от нуждата от стабилни романтични връзки, по конкретно, от съпрузи, които биха могли да решат да отгледат деца.

Авторите обясняват защо според тях посоченият по-горе съпружески възглед за брака не се основава на религиозни вярвания. Бракът е тип обществена практика, чиито характерни черти са оформени от нашата обща човешка природа. От това следва, че никоя религия не е изобретила брака. По-скоро, всяка една религиозна система от вярвания е принудена да го разпознае като такъв (в по-голяма или по-малка степен на прецизност). Това, както ще стане ясно по-нататък, съдържа една от основните предпоставки на техните доводи, а именно, че съществува такова нещо като действителен брак, чиято същност може да бъде извлечена от общочовешки принципи.

Основните цели на статията са да представи и защити едно конструктивно определение за брака и въз основа на това определение да покаже как общото благо зависи от общественото утвърждаване на съпружеския възглед за брака.

I.А Равенство, правосъдие и същността на дебата

Тази секция играе ролята на разширен увод. В нея авторите описват контекста, в който представят своите доводи и своята мотивация, като показват защо въпросът, който повдигат е важен. Започват с една аналогия, често погрешно използвана като аргумент против съпружеския възглед за брака: отмененият закон, забраняващ междурасовите бракове (в някои щати). В тази светлина, ревизионисткият възглед представя себе си като следваща естествена стъпка в премахването на обществени несправедливости и изгражда своята правна обосновка.

Полът, за разлика от расата – посочват авторите на статията – е пряко свързан със същността на брака. Затова законът, забраняващ междурасови бракове, просто определя за кого е позволено човек да се ожени/омъжи без да се опитва да пренапише самото определение за брак. За разлика от това, настоящият дебат се отнася именно до това какво представлява бракът. Всеки закон прави разграничения, в които няма нищо несправедливо, когато тези разграничения се отнасят до същността на материята. Ако съществува такова нещо като действителен брак, който не зависи и не се създава от правни разпоредби, то тогава, за да сме в състояние да определим кои критерии за брак са основателни и кои не са, трябва първо да отговорим на въпроса: Що е бракът?

Разбира се, възможно е човек по начало да отрече съществуването на действителен брак (т.нар. конструктивистки възглед). В рамките на този възглед обаче е невъзможно да се настоява, че разграничаването между еднополови и разнополови бракове е несправедливо, тъй като не съществуват фундаментални права, които биват отказани по този начин. Авторите на статията, следователно, насочват своите доводи предимно срещу ревизионисткия възглед, който би следвало да признае съществуването на действителен брак и единствено в секция I.F се спират накратко върху невъзможността възгледът на конструктивистите да бъде обоснован единствено от прагматични съображения.

I.B Действителен брак е и единствено е съюз между съпруг и съпруга

Тази секция се опитва да изгради логически последователно определение за действителен брак. Като отправни точки за това служат три общоприети елемента на разбирането за брак (включително от ревизионисти).

  1. Пълноценен съюз
  2. Специална връзка с децата
  3. Норми за неотменимост, моногамия и изключителност

С други думи, ако някой от тези елементи не е на лице при една връзка, то тя справедливо би могла да се нарече с някакво друго име и не касае пряко настоящия дебат. Авторите разглеждат логическите следствия от всяка една от тези три предпоставки.

I.B.1 Пълноценен съюз

Тялото е основна част от човешката личност. То не е просто наше облекло, преносител или собственост. Телесното посегателство е посегателство срещу самия човек, а не срещу негова собственост. Следователно съюз, който не се осъществява на органично телесно равнище, не би бил пълноценен. Той не би включвал важна част от човешката личност.

Възниква въпросът какъв трябва да е характерът на телесната връзка, която може да направи един съюз пълноценен? От една страна пълноценността изисква изключителност на съюза. Но може ли например едно посвещение между двамата партньори да играят на тенис изключително един с друг да направи съюза им пълноценен? В тази връзка авторите правят интересно наблюдение:

„Нашите органи… са части от едно тяло, защото са свързани заедно с други негови части в общо биологично предназначение: биологичния ни живот. Следователно, за да бъдат двама индивиди свързани органично, т.е. телесно, телата им трябва да бъдат свързани в някакво биологично предназначение на цялото.”

Съществува една биологична функция, по отношение на която отделният индивид по природа не е самодостатъчен: полово възпроизводство. Половото сношение и единствено то (не други форми на сексуален контакт) изпълнява функцията на телесен съюз, посочен по-горе. В този случай, цялото представлява двойка от мъж и жена, а неговото биологично благо е възпроизводството.

Действителността на какъвто и да било съюз, изискващ взаимна координация между индивиди, се определя от неподправената ориентация към общото благо на техния съюз. Даден е пример с Бор и Айнщайн, които се събират с цел да решат задача по теоретична физика. Техният съюз би бил действителен (а не просто формален) когато и у двамата е налице неподправена ориентация към общото благо на съюза, а именно стремеж към истината. Действителността на съюза не зависи от това дали конкретната цел (решаването на задачата) е постигната или не. По същия начин, действителността на телесен съюз, който се основава на полово сношение, се определя от такъв тип взаимна телесна координация между един мъж и една жена, която координация има за цел зачеване, независимо дали тази цел е постигната или не. Възпроизводственият акт се превръща също така и в брачен акт тогава и само тогава, когато в допълнение на това е и свободен любовен израз на неотменното и изключително посвещение между съпрузите.

I.B.2 Специална връзка с децата

Взаимното посвещение за съвместно отглеждане на деца само по себе си не е достатъчно да направи от една връзка брак (трима монаси, които отглеждат сираче или двама братя, които отглеждат сестричка). От друга страна, отглеждането на деца не е и необходимо (младоженци). В какво се състои тогава специалната връзка между децата и брака?

Начинът, по който една връзка се подпечатва като такава (или консумира), говори за същността на връзката.

„Ако съществува концептуална връзка между децата и брака, можем да очакваме съответна връзка между децата и начина, по който се подпечатва бракът.”

Такава връзка е очевидна при съпружеския възглед: бракът се подпечатва посредством възпроизводствен акт, следователно е едновременно ориентиран към и се изпълнява (обогатява) чрез отглеждането на деца. Това не означава, че браковете на безплодни двойки не са действителни (аналогия с бейзболен отбор, чиято структура се определя от целта да печели мачове, но който не е в по-малка степен отбор ако не печели). Те удовлетворяват основните изисквания за брак (съпружески съюз) и запазват основната ориентация (отглеждане на деца). Не може да се каже същото обаче за еднополовите партньорства – те не могат да бъдат подпечатвани посредством възпроизводствен акт.

Като подкрепа на изказаната в тази секция теза за същностната връзка между един брак и отглеждането на деца, са цитирани социологически проучвания, които говорят, че децата, отгледани от своите биологични родители, които са сключили брак, имат най-добри показатели за благополучие като цяло 5. Тези показатели включват:

  • Образователни постижения: грамотност и успех;
  • Емоционално здраве: процент на раздразнение, депресия, злоупотреба с наркотици, самоубийство;
  • Семейно и полово развитие: силно чувство на самоидентичност, продължителност на началото на пубертета, процент на малолетно и извънбрачно забременяване, процент на сексуално насилие;
  • Детско и зрелостно поведение: процент на агресия, синдром на дефицит на вниманието, престъпност, лишаване от свобода.

Представени са и други проучвания, водещи до аналогични заключения 6.

Важно е да се отбележи, че от значение за връзката с децата е не толкова сексуалната ориентация, колкото сексуалното допълване между двамата родители. Сексуалната ориентация сама по себе си не дисквалифицира човек в това отношение. Не индивидите биват изключени като повече или по-малко способни на любящи и отговорни родителски отношения, по-скоро специалната връзка с децата зависи от определени уредби между двамата съпрузи и от действията, които ги отразяват.

I.B.3 Брачни норми

При съюз, който бива подпечатван с възпроизводствен акт и който поради тази причина е ориентиран към раждане и отглеждане на деца, всички останали норми, които оформят брака такъв, какъвто го познаваме, са логически последователни:

Например, ако телесният съюз е съществен за брака, е разбираемо

  • защо бракът би бил непълен и би могъл да се разпадне, ако не бива консумиран, и
  • защо трябва да продължава докато живее всяка една от страните в този съюз (пълноценността на съюза изисква пълноценност по отношение на времето: неотменимост и изключителност).

От специалната връзка с децата, от друга страна, следва, че брачните норми трябва да създадат условия за отглеждането на деца, които могат да бъдат нарушени при развод или изневяра.

І.C По какъв начин гражданските гей-бракове биха се отразили на вас и на вашия брак?

Това е един от въпросите, задавани от някои ревизионисти на брака в реторичен смисъл. Оправдано ли е прилагането на съпружеския възглед за брака, при условие, че причинява емоционални и др. затруднения на някои хора поради отказа да бъдат разпознати като брак определени техни връзки? Защо да не бъдат разпознати като брак, ако това не носи никакви обществени вреди? Авторите защитават важността на своя възглед като отговарят на този въпрос. Според тях правното признаване на граждански гей-бракове би имало три групи отрицателни последици в обществото.

І.C.1 Отслабване на брака

Културните норми, които влияят на разбирането за брака, отчасти се оформят от закона – нещо, което ревизионистите неявно споделят с настояването определени еднополови връзки да бъдат признати именно като бракове, а не примерно като фактически съжителства. Законовото пренаписване на определението за брак би учило, че бракът е емоционален съюз, а не телесен съюз с отношение към децата. Понеже емоциите по природа са нетрайни, това

  • би увеличило нестабилността в брака;
  • би размило стойността на приятелството, което е съюз на сърца и умове;
  • нормите за неизменност, изключителност и ограничението до двама души биха загубили рационалната си основа, което би довело до обезценяване на брака сам по себе си.

„Благодарение на общественото и правно развитие, връзките, които обвързват съпрузите към нещо, което е отвъд тях самите и поради това – един към друг, са вече износени, но узаконяването на еднополовите бракове би отрязало последните нишки.”

Това би довело до невъзможност да се възстанови една здравословна култура на брака, която носи обществени ползи по отношение както на деца, така и на възрастни.

І.C.2 Размиване на стойността на родителството на противоположния пол като идеал

Тази секция се съсредоточава върху последиците по отношение на родителството. Съюзът между съпруг и съпруга има стойност като идеал в обществото, представляващ най-добрата среда за отглеждане на деца. Неговата стойност се потвърждава от социологическите проучвания. С узаконяването на еднополови връзки в качеството на брак не би останала гражданска институция, която да налага идеята, че децата се нуждаят едновременно от майка и от баща и че момчетата и момичетата се ползват от грижите на своите бащи и майки по различен начин.

Доколкото някои продължават да свързват брака с родителството, идеалът на двама мъже или две жени като среда за отглеждане на деца, би се наложил като еднакво уместен. От друга страна, ако връзките между брак и родителство се разпаднат с отслабването на брака (І.C.1), тогава не би останал обществен идеал за родителство. Във всеки от двата случая, общественият натиск съпрузите да останат със своите съпруги, налаган от брака, би отслабнал значително, което би се отразило зле на отглеждането на децата.

І.C.3 Заплаха за моралната и религиозна свобода

Ако романтичните еднополови и разнополови съюзи бъдат признати като равностойни действителни бракове, то държавата би била принудена да гледа на привържениците на съпружеския възглед като на фанатици, правещи безпочвени разграничения. Това би подкопало религиозната свобода и правото на родителите да направляват образованието на своите деца. Редица антидискриминационни закони вече се използват като оръжие против хора, чиято съвест не позволява да приемат ревизионисткия възглед за брака. Дадени са някои примери от Масачузетс и Калифорния, например, за католическа благотворителна организация, която е принудена да се откаже от осиновителната си дейност, за да не дава против убежденията си деца за осиновяване в еднополови семейства.

Някои яростни обвинения във фанатизъм и невменяемост от медиите към защитници на съпружеския възглед за брака показват тенденция, която би се разраснала неимоверно ако определението за брак се пренапише легално.

Тези наблюдения не са дадени като аргумент за съпружеския възглед, а като предупреждение, въз основа на изложеното вече.

І.D Защо да признаем безплодни двойки, а не еднополови?

І.D.1 Това все пак е действителен брак

Тук авторите разширяват изложените вече аргументи в секция I.B.

Всеки действителен и почтен съюз между двама индивиди има стойност сам по себе си, а не като средство. Това се отнася и до брака, определен съгласно секция I.B. Бракът се консумира чрез органичен телесен съюз независимо дали това води до зачеване или не. Природата на съпружеските действия не може да зависи от това какво се случва по-късно извън техния контрол. Освен това, тъй като въпросният съюз е именно органичен телесен съюз, неговата действителност не може да зависи от психологически фактори (дали съпрузите възнамеряват или вярват, че могат да имат деца). Следователно, безплодието не е пречка за телесен съюз, оттам за действителността на брака.

Приятелството между двама мъже или две жени също има стойност само по себе си, но поради невъзможността за органичен телесен съюз, не може да има стойност конкретно като брачен съюз. Динамиката на съюза не се определя от присъствието или от желанието за деца, а от начина, по който се консумира бракът.

І.D.2 Все пак е от обществен интерес

Дори безплодието да не представлява спънка за действителен брак, защо все пак трябва да бъдат признати правно бракове между безплодни двойки? Разгледани са следните доводи:

  • Опитът да бъде определено наличието на безплодие би изискало неправомерна намеса в личния живот.

  • Най-общо дори очевидно безплодна двойка допринася с пример за здравословна култура на брака не по-малко от бездетни младоженци или родители на пораснали деца.

  • Признаването на бракове само на двойки с деца би предало погрешно обществено послание, че бракът е средство за възпроизводство, а не със стойност сам по себе си.

  • Ако безплодните двойки (също както двойки с деца) могат да формират действителни бракове, забраната за безплодни двойки би представлявала несправедлива дискриминация.

І.E Предизвикателства към ревизионистите

Представени са предизвикателства към вътрешната съгласуваност на ревизионистките възгледи. Предизвикателствата са под формата на три основни въпроса, на които е трудно да бъде отговорено от ревизионистична гледна точка.

І.E.1 Защо държавата има интерес да регулира определени взаимоотношения?

В рамките на съпружеския възглед съществува ясна граница между брак и други видове връзки между двама души. За разлика от брака, обикновените приятелства и друг вид взаимоотношения не засягат общото благо по структурен начин, така че да налагат правно регулиране. Обществото разчита на семейства, изградени въз основа на силни бракове. Дадени са няколко примера за държавни разходи и обществени проблеми в следствие на западане на брачната култура. Държавният интерес към брака е свързан с възпитанието на порядъчни и продуктивни членове на обществото. С други думи, причините да съхраним разбирането за брак и причините, поради които вярваме, че съпружеският възглед е правилният, са едни и същи – дълбоката връзка с децата. Ако тази връзка е прекъсната (както това се случва с налагането на ревизиониския възглед), тогава е много трудно да бъдат посочени и обосновани причините, поради които държавата трябва въобще да се интересува от брака.

І.E.2 Единствено романтични връзки?

Някои ревизионисти твърдят, че критерият, според който се определя кои връзки заслужават правно регулиране от държавата е техният романтичен характер. Защо обаче държавата трябва да осигурява определени правни изгоди за съвместна грижа и подкрепа в домакинството на връзки на романтична основа, а да не осигурява същите на двойки, които не са романтично обвързани? Защо това трябва да зависи от романтичния аспект на връзката? Справедливо ли би било?

Един възможен отговор на тези въпроси би могъл да бъде, че няма нужда от обяснение защо романтичните връзки са по-специални, понеже всеки знае, че бракът по самата си природа е просто обвързан с романтичния аспект на връзката. Такъв отговор обаче сам по себе си не е задоволителен. Той преждевременно прекъсва търсенето на действителен отговор. Романсът представлява стремеж към обвързване на определено телесно равнище. Нормално е да се запитаме какво именно върши тази работа за да бъде съюзът пълноценен? Извървяването на този логически път докрай в крайна сметка подкрепя съпружеския възглед, както е показано в секция I.B.

І.E.3 Единствено моногамни връзки?

Това представлява много подобен казус. Справедливо ли би било да откажем правни изгоди на трима мъже поради бройката (ако примерно са в романтични взаимоотношения)?

В рамките на съпружеския възглед е ясно защо бракът е съюз от двама. Първо, природата на акта, с който той се консумира, второ, пълноценността на връзката, която изисква изключителност и трето, връзката с родителството, изискват двама съпрузи от два противоположни пола.

Обобщено казано, всеки принцип, който оправдава правното признаване на еднополови връзки, би също така оправдал правното признаване на немоногамните и на несексуалните връзки.

І.F Не е ли бракът това, което ние кажем, че е?

Това е аргумент към т.нар. конструктивисти, които отричат действителността на брака: Бракът е просто набор от обществени и правни конвенции. Брачната политика може да бъде единствено повече или по-малко приложима или предпочитана, но не и грешна.

Авторите твърдят, че съществува принципна разлика между целия спектър от обикновени приятелства от една страна и брачните връзки с присъщата им вътрешна стойност, които разширяват съюза между двама души отвъд телесното му измерение, носят вътрешна ориентация към раждане и отглеждане на деца и изискват трайно и изключително посвещение. Тази независима действителност на брака е потвърдена от стремежа при всички култури да регулират връзката между действителни или бъдещи родители, както и връзката им с техните деца.

Дори обаче да допуснем, че бракът не представлява независима действителност, признаването на еднополови бракове е трудно да бъде обосновано от конструктивистка позиция. Първо, конструктивистите не биха имали основания да твърдят, че съпружеският възглед за брака нарушава неприкосновеното право на брак на еднополовите двойки. Второ, ако еднополовите бракове бъдат правно разпознати като бракове, то изхождайки само от прагматични съображения, съществуват много други видове съюзи със същата степен на социална стойност, чието признаване като бракове също не би могло да се отрече.

Нуждите на децата обаче биха изискали от конструктивистите да се противопоставят на признаването на еднополовите бракове поради обществените щети, до които би довело разпадането на съпружеския възглед за брака.

Оценка на аргументите от християнска гледна точка

Конкретната цел на представените доводи в първата част на статията на Джирджис–Андерсън–Джордж е да защитят съпружеския възглед за брака, изхождайки от общоприети принципи, присъщи на човешката природа и обществени уредби. Степента на успеха им в това начинание би показала доколко бракът съществува като независима действителност, което е една от основните им презумпции. Ако това е така, не по-малко интересен би бил въпросът как християнският светоглед отразява тази действителност. Дали християнската вяра предлага адекватна рамка, в която тази действителност може да се впише? Дали, пречупено през призмата на християнството, разбирането за брак губи от своите характерни черти, които са му вътрешно присъщи или, напротив, бива обогатено от елементи, които са типично християнски?

В светлината на тези въпроси ще направя кратък коментар върху някои елементи на приведените в статията доводи. Целта ми с това не е да се задълбочавам в засегнатите въпроси, а просто да задам някои отправни ъгли на виждане на брака според християнската вяра.

Никоя религия не е изобретила брака

На първо място заслужава внимание твърдението, че бракът е реалност, по-фундаментална от която и да е религия. Затова никоя религия не е изобретила брака, а по-скоро всяка една религия е принудена да даде за брака трактовка и рамка от практики, които малко или много съответстват на неговите действителни очертания.

Според книгата Битие бракът отговаря на същностна човешка нужда, свързана със самото му сътворение като човек. Описанието на сътворението на човека „по Божи образ”, свързва един аспект от този образ с нуждата от общуване със себеподобен. Като отговор на тази нужда жената бива „приведена при мъжа”, което означава, че нуждата е задоволена от двуполов интимен съюз, който носи отличителните черти на брака 7. Следователно, Библията свързва съюза между мъж и жена с нещо, което човек е по самата си човешка същност. Ако това е така, естествено би било да очакваме да открием малко или много подобни очертания на действителността, която представлява брачния съюз във всяко едно човешко общество. Всяка една религия, от една страна, отговаря на светогледни въпроси като: Кой съм аз, какво е моето предназначение и крайна цел? От друга страна, всяка една религия урежда по определен начин междучовешките отношения в обществото. Въз основа на тези две функции, ако бракът представлява действителност, неразривно свързана с човешката същност, то всяка една религия следва да има отношение към него. Това е и, което наблюдаваме в действителност.

Тялото представлява важна част от човешката личност

Ако допуснем, че това е така – че действителността на брака е свързана с това, което сме като хора, тогава пълноценността на брачния съюз, един от общоприетите елементи, които авторите на статията посочват като принцип, би била логическо следствие. Ако действително „не е добре за човека да бъде сам” (Бит. 2:18), ако човек оставен сам на себе си е непълноценен, това изисква отговор на въпроса, какво би го направило пълноценен? Това разкрива нуждата от съюз, изграден на същото равнище, от което произхожда тази непълноценност. От друга страна, това загатва, че една такава същностна непълноценност би изискала много специфичен, а не някакъв общ отговор. В библейския разказ виждаме, че Бог отговаря на тази нужда като сътворява жената, вземайки част от тялото на мъжа – едно негово ребро. Това посочва равнището, на което бива изграден брачният съюз – органична телесна връзка. На това равнище тя трябва да обхваща всеки един аспект от това, което ни определя като хора.

Интересно е, че самият характер на дебата за или против еднополовите бракове говори, че у човека може да бъде открит стремеж за съюз, който прекрачва границите на интелект, емоции или просто физическо привличане – т.е. прекрачва всички онези граници, които могат да бъдат разгледани в контекста на два индивида, имащи определен тип взаимоотношения и желае да премине на едно по-дълбоко същностно равнище. Ако не съществуваше такъв стремеж, този дебат би бил безсмислен. Целият въпрос е какъв е правилният контекст, в който трябва да бъде поставен този съюз и който определя неговите конкретни измерения. Това е, на което се опитват да отговорят авторите на статията.

Съществува широка група от философски възгледи, сродни на платонизма, които гледат на човешката същност като на чисто духовна, а на тялото (и на материалния свят въобще) като на някакъв вид пречка тя да се разгърне в цялата си пълнота. Важно е да се подчертае същностната несъвместимост на такъв тип възгледи с християнското послание. Ключов елемент от това послание е фактът на телесното възкресение на Исус Христос. Смисълът на това събитие е виждан от християнската традиция като предвестник на бъдещата надежда за пълно възстановяване на сътворения от Бога свят и на човека, заемащ ключово място в него, от последиците на първородния грях 8. Това възстановяване на човешката личност неминуемо включва телесно възкресение, тъй като тялото е една важна част от това, което представляваме като хора.

Брачни норми и изключителност

Както авторите на статията посочват, изключителността на брака и свързаните с него брачни норми за неотменимост и вярност са в съгласие с природата на брачния съюз като пълноценен и насочен към отглеждането на деца. Осъзнаването на същностната му връзка с човешката природа, така както е представена в книгата Битие, подсилва това заключение. Има обаче още един интересен начин, по който Библията хвърля светлина върху брачния съюз и който има пряко отношение към неговата изключителност. Това са пасажите както в Стария, така и в Новия завет, в които брачният съюз – и по-скоро брачният завет – е употребен в качеството на метафора за завета на Бога с неговите хора.

Може би първата сериозна заявка за изключителните взаимоотношения, които Бог желае да има със своя народ Израил, е в десетте Божии заповеди, които Моисей приема от Бога на планината Синай и които са адресирани към изведения от робство в Египет еврейски народ. Бог изгражда отношенията си с тях въз основа на завет на двустранна вярност, който включва изисквания за изключителност: „Да нямаш други богове освен Мен“; „Не си прави кумир…, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив“ 9. По-късно нееднократно в пророческите книги на Стария завет Израил е сравняван с невярна съпруга заради престъпването на тези заповеди 10. Метафората за брака е използвана също и в положителен смисъл – за бъдещото възобновяване и изцеляване на тези взаимоотношения 11. Всички тези пасажи са заредени със силно усещане за принадлежност, изключителност и посвещение, които са двустранни 12, макар да е поначало ясно, че ролите на Бога и на неговия народ не са равнопоставени. Понятието за брак в тогавашната култура е използвано като образно представяне именно на заветната страна на тези взаимоотношенията.

Новозаветната традиция от една страна разширява употребата на тази метафора 13 в контекста на Новия завет, подпечатан с кръвта на екзекутирания Божий Син, Исус Христос, но по отношение на разбирането за брак отива по-далече, загатвайки, че бракът не е само метафора за новозаветните взаимоотношения между Бога и тези, които вярват в Сина Му, а и реалност, която, както личи от следните думи на апостол Павел, има за цел да представи по осезаем начин важни черти от тези взаимоотношения:

Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата, понеже сме части на Неговото тяло. „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът“. Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата. 14

Тези напътствия от апостол Павел към християнски съпрузи са представени като „длъжност към Господа“. Следователно, в този пасаж апостолът не просто взема брака такъв, какъвто неговите читатели го познават, за да илюстрира връзката между Христос и църквата, а настоява, че реалността на тази връзка следва да оформя брака между вярващи по определен начин. Ако аналогията с Христос и църквата се проследи докрай, поставените стандарти за брачни взаимоотношения (особено от страна на мъжете) са изключително високи. Към изискванията за вярност, изключителност и посвещение следва да бъдат добавени и изисквания за саможертва, поставяне себе си в услуга на другия 15 и най-висока степен на издигане на личността на другия 16. Степента на посвещение от страна на Христос към църквата става ясна от готовността му за саможертва „за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка“. Същата степен на посвещение се изисква и от християнските съпрузи.

С това не искам да кажа, че за да се съдържат всички тези качества в нечий брак, човек задължително трябва да е християнин и че нехристиянките бракове не могат да се характеризират с вярност, изключителност, издигане на личността на другия, саможертва и т.н. Напротив – ако всичко казано дотук е вярно, то нормално е да очакваме, че някои хора без нужда от допълнителна обосновка биха разпознали в тези изисквания среда, в която техният брак би развил своята истинска същност по най-добър начин. Това, което казвам е, че християнката вяра първо посочва, че тези елементи трябва да се съдържат в един брак и, второ, задава характерно (високо) мерило за тях. Стойността на църквата в очите на Христос личи от готовността му за саможертва за да я придобие. По този начин се очаква християнските съпрузи да ценят своите съпруги.

Заключение

В статията си „Що е бракът“ авторите Джирджис–Андерсън–Джордж съумяват по достъпен за по-широка публика и логически изчистен начин да построят едно много конкретно и съдържателно определение за брак в рамките на традиционния съпружески възглед, тръгвайки от общоприети принципи. Статията е написана по начин, който ангажира другата страна в дебата „за или против еднополовите бракове“, ревизионисткия възглед. Тя много прецизно посочва, че същността на дебата е в това какво разбираме под брак, а не в това на кого да позволим да сключва брак и на кого не. След това тя поставя много високо летвата за ревизионисткия възглед, като го предизвиква да демонстрира в същата степен вътрешна логическа съгласуваност и принос за общото благо.

От друга страна, работата на авторите има фундаментална стойност. Те показват, че дори да приемем само някои общи характеристики на брака като пълноценността му като съюз, специалната връзка с децата и брачните норми, това вече носи със себе си доста определена структура на брака, която не бива да бъде пренебрегвана. Това само по себе си е забележително и заедно с факта, че под една или друга форма тази структура може да бъде открита във всяко общество, говори за действителността на брака като обществено явление.

Допускайки тази действителност на брака, би било основателно да търсим нейния носител в човешката природа и да се опитаме да довършим портрета на брака, скициран в най-общи линии от здравия разум. За целта обаче се налага да стъпим на по-ясна светогледна основа, която ни дава определен отговор за това какво представлява човекът. Разбира се, в зависимост от своя светоглед, можем да направим това по различни начини и да получим повече или по-малко задоволителни резултати. Коментарите след направения преглед посочват някои от нюансите, които християнството добавя към портрета на брака, допълвайки и подчертавайки характерни особености, а не заличавайки положената скица.

  • 1. Sherif Girgis, Robert George, Ryan T. Anderson, What is Marriage?, Harvard Journal of Law and Public Policy, Vol. 34, No. 1, pp. 245–287 (Winter 2011). Пълният текст на статията е достъпен онлайн от SSRN, CERC или BNET
  • 2. Робърт Джордж е професор по право в Принстънския Университет, чийто възпитаници са и другите двама автори.
  • 3. Тук и навсякъде в статията думата „изключителен“ не се употребява в качеството на епитет. Тя обозначава специалния характер на взаимоотношения между двама души, който изключва същия тип взаимоотношения с някого другиго.
  • 4. Тук и навсякъде в статията „романтичен“ се отнася до взаимоотношения, основани на сексуално привличане.
  • 5. The Witherspoon Institute, Marriage And The Public Good: Ten Principles 9–19 (2008) достъпно онлайн.
  • 6. Kristin Anderson Moore et al., Marriage from a Child’s Perspective: How Does Family Structure Affect Children, and What Can We Do About It?, Child Trends Research Brief, June 2002, at 1–2, 6, достъпно онлайн; Wendy D. Manning and Kathleen A. Lamb, Adolescent Well-Being in Cohabiting, Married, and Single-Parent Families, 65 J. Marriage & Fam. 876, 890 (2003); Sara McLanahan, Elisabeth Donahue and Ron Haskins, Introducing the Issue, 15 The Future Of Child 3 (2005); Mary Parke, Are Married Parents Really Better for Children?, CLASP Policy Brief, May 2003; W. Bradford Wilcox еt аl., 2 Why Marriage Matters: Twenty-Six Conclusions From The Social Sciences 6 (2005). Освен тези препратки, направени в оригиналната статия, свързана блог-публикация посочва още едно, сравнително скорошно проучване: Family Structure and Children’s Health in the United States: Findings From the National Health Interview Survey, 2001–2007, Vital and health statistics, ser. 10, no. 246 (Dec 2010) достъпно онлайн.
  • 7. Цитираните библейски пасажи са Бит. 1:27, 2:18,22. За по-пълно разглеждане на този въпрос виж статията в същия брой: Семейството според божествения закон.
  • 8. Могат да бъдат направени библейски препратки като: „Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят. Но всеки на своя ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови.” (1Кор. 15:22–23), „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите” (1Пет. 1:3) и много други. Едно пълно разглеждане на този въпрос може да бъде намерено в книгата на N. T. Wright, Surprised by Hope (HarperOne, 2008).
  • 9. Първата и втората от десетте Божи заповеди, Изход 20:2–5.
  • 10. Например: Исая 54:5–6, Еремия 3:1,14 и др. Може би най-фрапиращият случай е пророк Осия, от когото Бог иска да се ожени за „блудна жена“, за да онагледи взаимоотношенията между Бога и неговия народ.
  • 11. Например Исая 62:4–5
  • 12. Показателна за това е многократно повтаряната фраза в книгите на пророците Езекил и Еремия: „и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог“, Езек. 11:19, 36:28, 37:27; Еремия 24:7, 30:22, 31:1,33, 32:38. Още един от многото примери, които могат да бъдат приведени е Исая 62:1–2: „Заради Сион няма да млъкна, и заради Ерусалим няма да престана, догдето не се яви правдата му като сияние, и спасението му като запалено светило. Народите ще видят правдата ти, и всичките царе славата ти; и ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.“
  • 13. Например, предупреждението на Апостол Яков към определена група вярващи: „Прелюбодейци, не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? … Или мислите, че без нужда казва Писанието, че Бог и до завист ревнува за Духа, който е вложил да живее в нас?“ (Яков 4:4–5). Също: 1Кор. 11:1–2.
  • 14. Ефесяни 5:22–32.
  • 15. Във връзка с това е примерът на Христос, който измива краката на своите ученици (Йоан 13:1–17).
  • 16. Виж в цитирания пасаж: „за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна“
 

Поздравления за статията,

Поздравления за статията, Иво!

 

Само да отбележа, че оригиналната статия на английски може да се прочете (и свали) от следните две места (както и други):

http://www.scribd.com/doc/49512761/What-is-Marriage-by-Robert-George

http://issuu.com/douglas_w_root/docs/what_is_marriage

 

Поздрави,

 

Анди

 Подобна теза се застъпва и в

 Подобна теза се застъпва и в едно интервю, говорещо за “естественото семейство”, основаващо се на същността на мъжа и жената, а не на обединяване на икономически интереси например:

Интервю с д-р Алън Карлсон (който не живее на покрива)

Настройки на изгледа на коментари