• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Постмодерност и култура

Интервю с Уилям Едгар

Редакция ХАРТА 9 април 2012

На 17 и 18 март 2012 г. Уилям Едгар и джаз-формацията „Ренюъл“ (Renewal) посетиха България в рамките на своето международно турне (Великобритания, Словакия, България, Унгария, 11–24 март 2012 г.), озаглавено „Небесата в един нощен клуб“. В рамките на краткия си двудневен престой в страната, Уилям Едгар изнесе лекция на тема „Постмодерни ли сме?“ (17 март, Софийска градска художествена галерия) и своето културно-просветно представление „Небесата в един нощен клуб“ (18 март, Съюза на архитектите в България), разказващо за духовните корени на афроамериканската музика.

Домакин на гостите и основен местен организатор и на двете събития в България беше сдружение ХАРТА. Предлагаме ви кратко интервю с госта, взето по време на неговото посещение.

ХАРТА: „Съвременен“ и „постмодерен“ – това синоними на едно и също понятие ли са и ако не – къде е границата помежду им?

Уилям Едгар: Не съвсем. Съвременен означава просто „днешен“, или „в наши дни“. Нашето време включва много различни тенденции. Една от тях е постмодерното. Тя се свързва със скептицизма относно метаразказите.

Какви са положителните и отрицателните влияния на постмодерното мислене върху културата и обществото и какви са последствията му в днешно време? Отразява ли се той по някакъв начин върху християнския светоглед?

Положителни: (1) Напомня ни, че не съществува човешка „Канара на несъмнеността“, както си е представял Декарт, (2) Отправя предупреждение относно рационализма, а именно, относно претенцията, че можем да разберем всичко посредством автономния човешкия разум; (3) Учи ни да бъдем по-креативни, да разчитаме не само на учението, но и на мъдростта.

Отрицателни: (1) Подтиква към релативизъм, т.е. внушава идеята, че няма истина, а само различни предпочитания; (2) Макар да твърди, че трябва да гледаме с подозрение към метаразказите, самото то представлява метаразказ; (3) Прекалява с критиките към Просвещението и към използването на науката и технологиите, които могат да носят големи блага, когато са използвани правилно; (4) Има склонността да се обляга на опитности и преживявания, и е ориентирано към една терапевтична култура.

Някои модерни идеи, въплътени в комунистическите и в нацистките режими, претърпяха пълен провал по отношение на хуманността. Кои постмодерни проекти загубиха или са на път да загубят своята хуманност?

Мисля, че някои опити за възраждане на Китай, задвижвани от икономическия растеж и печалбата, рискуват да пренебрегнат човека. В младежката култура стремежът към чисто преживяване в крайна сметка ще доведе до загуба на човешкото. Тя не може да оцелее, подхранвана единствено от опитности или от терапия. В отсъствието на абсолюти, нещата могат бързо да се придвижат към някакъв жесток набор от произволни абсолюти.

Освен като професор по апологетика и преподавател, Вие сте познат и като редовно концертиращ музикант с джаз-формацията „Ренюъл“. Според Вас как постмодернизмът влияе на музиката?

Това е труден въпрос! На първо място, постмодерното в музиката не е определен стил, а отношение, което се проявява на различни места. То включва използването на ирония; разбиването на ограниченията на време, място и стил; отказа да се използва една тема или една тоналност по протежение на цялото произведение; използването на технологии като съставна част от музиката, а не просто като носител; голяма социална ангажираност; предлагането на множество значения; разчитането на отклика на слушателя. На второ място, ето няколко примера от класическата или интелектуалната музика: Джон Адамс, Лучано Берио, Пиер Булез, Джон Кейдж, Брайън Ино, Хенрик Горецки, Чарлз Айвс, Стив Райх и др. На трето, ще посоча примери и от популярната музика: Бад Релиджън, Дейвид Бауи, Майкъл Джексън, Мадона, Франк Запа и може би Майлс Дейвис.

Наскоро посетихте България в рамките на своето джаз-турне, озаглавено „Небесата в един нощен клуб“, където представихте на българската публика по един уникален и завладяващ начин копнежите на поробените афро-американци за свобода, отразени в тяхната музика. Смятате ли, че има ли форми на робство днес? Остават ли актуални стилове като джаз, госпъл и спиричуъл?

За съжаление, има много робство в съвременния свят. В различни страни все още се натъкваме на купуването и продаването на хора. Налице е също така секс-трафик и други форми на насилствена проституция. Можем също така да се сблъскаме с нелоялни робовладелчески трудови практики. Да, джазът все още е много актуален. Притеснявам се обаче, че някои от практикуващите го не са запознати с уникалната му история и с посланието „от мизерия към радост“, втъкани в неговата естетика.