• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Хората Го разпнаха, Бог Го възкреси!

интервю с проф. Екщайн

На Разпети петък, в продължение на 2 000 години, Църквата си спомня за Своя разпнат Бог – Исус Христос. Съвременният свят все по-трудно съумява да проумее тази жестока екзекуция. Проф. Ханс-Йоахим Екщайн, професор по Нов Завет в Тюбинген, обяснява в разговор с репортера Маркус Моклер защо смъртта на кръста е необходимост от богословска гледна точка, какво трябва да разбираме под „заместителна изкупителна смърт“ и защо историята на Разпети петък и Възкресение трябва да бъде разказвана и на децата.

Проф. Екщайн е член на Камарата по теология на Евангелската Църква в Германия, както и на Вюртембергския Синод.

Превод от немски: Наталия Христова. Оригиналната статията е публикувана на сайта на Института за вяра и наука.

„Разпятие“, 1360 г., майстор от Новгородската школа

„Разпятие“, 1360 г., майстор от Новгородската школа

Репортер: Господин професор, защо Исус Христос е трябвало да умре?

Проф. Екщайн: Богословският отговор на този въпрос гласи: Исус умира, защото хората Го отхвърлят, осъждат и разпъват на кръст. Постъпват така заради делата Му, които извършва в името на Бога, Когото нарича Свой Отец, и заради изявяването на Неговото име на човеците. Но въпросът Ви „ЗАЩО“ насочва вниманието не към жертвата Христос, а към Господаря на този свят, към Твореца. Затова и ранните християни са давали следния колкото уверен, толкова и освобождаващ отговор: „Хората Го разпнаха, но Бог Го възкреси!“.

Репортер: Църквата и богословските трактати говорят за изкупителната смърт на Исус, Който изстрадва вместо всеки грешник полагащото му се наказание за неговите грехове…

Проф. Екщайн: Когато говорим за Изкупление и Примиряване обикновено се сблъскваме с двойно недоразумение. Първо, не Бог е трябвало да бъде примирен с нас, а ние с Него; не Бог е отхвърлил света, а хората са отхвърлили Бога и са влезли във вражда с Него. Второ, в библейските текстове за Изкуплението и Прощението водещо място заема не наказанието, а преди всичко изцелението и възстановяването на общението с Бога. Става дума за нов живот, вместо за смазващата вина; за Възкресението, вместо за собствената смърт. Затова и разпъването на кръста завършва с възкресението от мъртвите, с което жертвата на Исус и Божият план за спасение постигат целта си.

Репортер: Какво общо има смъртта на кръста с примиряването?

Проф. Екщайн: От любов и вярност към Бога и хората, Исус е бил готов да даде живота Си за заличаване на враждата помежду им. Но по-важно от новозаветна гледна точка е знанието, че Христос не е трябвало да умре, за да може Бог Отец да ни заобича отново, а защото Бог Отец и Бог Син вече ни е възлюбил. Христос е трябвало да умре, защото не Бог, а хората са имали проблем, състоящ се в отделянето им от Него – ще рече от Живота – и от Неговата любов към нас. Чрез Христос Бог понася вместо нас последиците от собствения ни грях: смъртта, за да живеем заедно с Него новия, вечен живот, за който Исус е възкресен. Така „съразпнати с Христа“, придобиваме правото да участваме и в Неговото възкресение. По този начин понятия като „изкупление“ и „примиряване“ стават синоними на „прощение“; „спасение“ и „пресътворяване“ чрез чудото на Божията жертва за нас.

Репортер: Но нима за всичко това Бог не е изисквал човешка жертва?

Проф. Екщайн: Ранните християни не са задавали въпроса по този начин, тъй като всички те са били стигнали до познанието, че Исус не е бил просто „човек като теб и мен“, а самият Божий Син, въплътен в човешки образ. Чрез личността на Исус Христос Бог стоварва върху Себе Си проблема с отделянето от и враждата на човека към Него. В Христос не човекът осъществява примиряването на Бога със себе си, а Бог – примиряването Си с човека! Признавам, че за нас хората е трудно да проумеем Божието триединство, тъй като в съзнанието ни Бог Отец и Бог Син са две отделни личности. От друга страна, Бог е и си остава единосъщен. Ние не вярваме в двама отделни богове, а в един Бог, който ни се разкрива чрез личността на Сина, на Отца и на Светия Дух.

Репортер: Съществува схващането, че смъртта на кръста следва да се разглежда като провал на един голям учител и високо нравствен човек

Проф. Екщайн: Как така „провал“? Нима старозаветните пророци и апостоли като Петър и Павел са се провалили? И днес, всички ние продължаваме да слушаме и четем тяхната спасителна вест! Какво бихме могли да знаем в наши дни за Любовта и Истината без тяхното жертвоготовно служение? Що за морал бихме имали днес, ако бяхме игнорирали всички онези личности, които заради любовта си към другите и към Истината са искали да пожертват живота си? Привързаността на Исус къ