• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Библията

уводна статия

Наталия Христова 22 декември 2009

Библията. Никоя друга религиозна книга на света, хилядолетия след създаването си, не вълнува така умовете и сърцата и не провокира толкова въпроси за истинността на написаното в нея. За едни тя е просто сборник от текстове на Древността, специално подредени от авторите им да подчинят четящия на конкретна духовна идея. За други е трудно разбираем философски труд с прозрения за живота и смъртта, с житейски истини, които човек открива във всеки друг религиозен текст или в творбите на авторитетни философи.

За християните тази книга е различна. От нея чрез устата на пророците, Исус Христос и апостолите звучи гласът на личностен, любящ и призоваващ Бог. Той разкрива Себе Си постепенно в тишината на човешкото сърце, общува с всеки дълбоко и интимно, помага му да открие личността си и своето място в света през погледа на всемогъщ Творец, поставил началото на всичко съществуващо. Той Е това, което Е. Отвъд Него няма нищо, защото без личността Му Любов и Милост, Добро и Справедливо, Благодат са изчерпани от съдържание. Да ги откриеш означава да Му се довериш; да предадеш сърцето си на изцелителната сила на спасението. То разкъсва тайните окови на страха от смъртта; от битие, обречено на пустота, в което личността се лута в себе си без бъдеще, без сърцевина, без жизнен център.

Срещата с Божията любов – свята, опрощаваща и вярна до смърт, е разтърсваща и дълбоко смущаваща. При съприкосновението си с нея откриваш, че не можеш да останеш безразличен пред истината за самия себе си; че гласът от Библията не може да бъде пренебрегнат. Той отеква в сърцевината на съществото ти, кара те да търсиш Истината, за която си вярвал, че не съществува. Пред нея рухват всички доводи и празни философии, всяко съмнение и гордост. Трябва само да чуеш този глас – способност, която Бог е подарил на всеки, който Му се довери и искрено Го търси.

Затова Библията – почитана, отричана, опровергавана или омаловажавана, не престава да вълнува. Към нея не може да остане безразличен никой искрен, неспокоен, търсещ дух. Противно на погрешните представи, тя не е сбор от догматични правила, които въпреки волята си трябва да приемем. В нея Бог подхожда с уважение към човешкия интелект, към правото му да изпитва и да се съмнява. Но както всяко истинско общуване, общуването с Книгата на книгите изисква усилие на мисълта, търпение и твърдост да останеш верен в трудните моменти, когато не си съгласен или не разбираш. И както при всяко истинско общуване, тези качества се възнаграждават. Ставаш съпричастен на духовен свят, различен от всичко, до което са те отвеждали размишленията на най-ерудираните религиозни водачи, мислители или философи; получаваш познание за Божия характер и за начина, по който Той общува с хората и с теб самия. Все по-близката интимност на тези взаимоотношения руши прегради, отхвърля предразсъдъци, дава ти привилегията да проникваш все по-дълбоко в откровението на могъщ и опрощаващ Бог – двигателен център и опора на света. Това едновременно разтърсва, вдъхновява и смирява. Вече имаш увереността, че да отдадеш сърцето си на тази нежна, изобличаваща, призоваваща и изкупителна Любов е единственият смисъл на цялото ти съществуване.

Защото тази книга е различна…