• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Залети от образи

Ваня Вълкова 19 декември 2012

Във визуалния шум на ежедневието, съвременният човек все повече и повече е принуден да приема, предава и препредава нови образи и ре-образи. Той е уморен и пренаситен, препълнен с образност, залят и изхабен. Превърнат в устройство за изпълняване на задачи, в администратор и сървър. Ние, хората на днешния ден, все по-трудно може да се отблъснем, да се оттласкаме от потока на визуалната принуда; да се отделим от себе си и да се дистанцираме от тази ежесекундна атака; да свалим дрехата на многообразния визуален шум. Визуално притискани от рекламата по улиците, по спирките и в превозните средства; от телевизионните мозъкоизстисквачки; от тихата, но засмукваща рекламна настъпателност, оплела всички печатни медийни канали, ние постепенно избледняваме, загубваме своя собствен лик/образ. Съвременният човек механично излиза и влиза, става и сяда, яде и спи, обича и напуска, пуска и гаси, пътува и стои. Кой е той? Кое е неговото Аз? Какъв е неговият истински образ? Чий е образът, с който се среща насаме сутрин в банята? Какъв е образът на Бога, ако въобще си задава този въпрос?

Съвременният човек е бомбардиран и почти умъртвен от имагинерни и измислени images. Колко са дупките-рани, които може да покрие, да елиминира, да запълни? Сутрин в метрото тълпите човешки истории се събират и разпадат като непрекъснато променящи се емоционални пъзели. Сетивно прелъстен, буквално повален от образи, съвременният човек все по-малко и все по-пестеливо отделя лично време в тишината. Време за „чуване“ на тишината. Лично време за духовното съзерцание и размисъл върху Образа, върху първопричината за всяка една образност, първопричината за зараждането на живия образ и човека.

„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде…“ 1

Къде ние, съвременните хора, отмиваме, размиваме, скриваме и постепенно изоставяме или нарочно отхвърляме; изобщо не се досещаме за тази своя уникална привилегия – да продължаваме да бъдем образ и подобие на Твореца? И сами да бъдем творци във всяка една секунда от времето, което ни е дадено на земята. Можем ли да показваме реалния облик на Бога и на Богочовека Иисус Христос?

Човек загубва своя образ, своето човешко и божествено лице, защото изоставя и похабява смисъла на своята същност, на своето съществуване, и го заменя с опростени битови модели. Неглижирайки понятието за Бог, той постепенно се обезличава и обезобразява. Все повече драматично липсва. Липсва в света, който сам се опитва да сътвори, липсва в света, който Бог е предвидил за него, липсва на самия себе си. Непознаваем и непознат, той върви по улиците… където и накъдето и да се разклоняват те. Непознат на себе си и сам, все повече избледняващ като Божествен образ.

В Уики-речника под ключовата дума ОБРАЗ са изброени редица думи, изобразяващи и дефиниращи по различен начин нашите представи и понятия за съдържанието на тази дума. Едни от тях са: лик, лице, облик, изображение, отпечатък, отражение.

В настоящия специален Рождествен брой ние от списание Харта желаем да представим няколко от лицата и отпечатъците на празника Рождество, оставени в историята. Това е празник, непрекъснато обновяващ паметта ни за начало на превъплъщението на Словото в Образ.

„И Словото стана плът и пребиваваше между нас.“ 2

Ще разсъждаваме върху Рождество, видяно, преживяно и изобразено от западната и източната християнски традиции – една постепенна преживяност и съзерцаeмост на иконичния образ на необразното, на духовното. Ще търсим какво разкрива Бог за себе си, раждайки се, живеейки и умирайки като един от нас, и какво разкрива Рождество за самите нас. Ще се опитаме да предизвикаме дискусия на страниците на списанието, породена от няколко основни теми – въпроси:

Как са възникнали първите християнски изображения?
Какви са корените на християнското изображение?
Какъв е смисълът и съдържанието на иконата?
Иконопоклонение или иконопочитание?
Как изкуството през вековете интерпретира и визуализира християнската тема за раждането на Словото – Божия Син, Исус Христос, като Образ – Богочовека Исус Христос?
Може ли съвременният човек да усети и разкодира, да отрази тази визуална духовност?

Екипът на списанието ви пожелава
изпълнени с радост, мир, съзерцание
и духовно търсене Рождествени празнични дни
и наистина една напълно нова Нова година.

Поздрав с: „Мадоната на стълбите“ от Микеланджело Буанароти,
релеф, 1490–1492 г. Музей „Каза Буонароти“, Флоренция

  • 1. Битие 1:27
  • 2. Йоан 1:14