• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Лична среща с Библията

Обяснение в любов към Книгата на книгите

Улрих Вилкенс 22 декември 2009

Илюстрация към статията: Ваня Вълкова

Време е отново да мислим за Бога. Нищо не изразява по-ясно вътрешното състояние на много от нашите съвременници, колкото тази мисъл на Карл Леман 1. През последните десетилетия на изминалия век все повече хора израстваха, без да имат някакво отношение към Бога. За цяло едно поколение религията е нещо съвсем чуждо и не принадлежи към нещата, които могат или биха могли да му помогнат да изживее пълноценно живота си или да открие смисъла на съществуването си. Но тези хора все повече усещат, че в живота им липсва нещо от решаващо значение.

Многото работа може да донесе много радост, признание и успех. Твърде често обаче, тя завладява цялото ни съществуване и ограбва от ежедневието ни всяко свободно време. Тогава почивните дни и отпуските биват натоварени с такова изобилие от очаквания да изживеем пълноценно собствения си, истински живот, че тези дни или седмици често завършват с разочарования. Именно свободното време може да покаже наяве колко празен е духовният ни свят: без мир, без посока. Липсва опорната точка, сърцевината.

А тя е, която придава великолепие на живота, отдаден на Бога. Човекът, свързан с Бога, може да открие мир, да диша свободно. Мога да намеря подслон на сигурно място, където да добия куража да приема битките на ежедневието и да устоя; да се радвам на интимност с една вечна Любов, в която самотата на моето изградено единствено върху самото себе си АЗ е вече победена, още преди да е осъзната; да имам постоянно общуване дълбоко в себе си, което отключва сърцето ми, за да разбирам самия себе си, да чуя и да стана съпричастен с околните; да вкусвам благо, от което могат да се родят познаване на доброто и истинност, търпение и вярност.

Тази книга е различна…

Говоря от свое име неслучайно и не защото не умея да се изразявам точно, а защото мога да потвърдя всичко току-що казано от собствения си опит. Израснах в семейство, дарило ме с много любов, но лишило ме от възможността да науча каквото и да било за религията. Едва в края на войната – в най-ужасяващия и в най-щастливия в живота ми ден, – имах своята лична среща с Бога.

Бяхме още недобре подготвени млади войници, мобилизирани през януари 1945 г., когато трябваше да спрем настъплението към Мюнхен на една американска танкова дивизия – едно напълно обречено и безотговорно начинание. В окопа, направен от самия мен, слушах все по-зловещото бучене на приближаващите се танкове. Обзе ме панически страх. Тогава извадих от джоба си малък Нов Завет, който бях взел от къщи като талисман. Отворих го на посоки и попаднах на следния текст: Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб, но дерзайте, Аз победих света (Йоан 16:33). Докато четях, тези думи отекваха в сърцето ми, изречени от глас, който никога досега не бях чувал. Той ми говореше с такъв тих и властен авторитет и същевременно с такава будеща доверие доброта, че изведнъж целият ми страх изчезна. Отново можех да дишам спокойно, в мен се зароди освобождаващата увереност, че каквото и да предстоеше, това Аз ще остане с мен. Последвалите събития бяха ужасяващи и жестоки. Но когато всичко свърши, разбрах, че съм жив. По своя чуден начин Исус изпълни за мен Своето обещание. Неговата победа ме спаси от пастта на смъртта. От този ден съм твърдо уверен, че тази книга е по-различна от всички останали. Чрез написаното от хора в отминали времена, в нея Бог днес говори така, както и тогава.

Разбира се, Библията трябва да се чете така, както се чете всяка друга книга от древността. Езикът ѝ е различен и това не може да се скрие дори от толкова добър превод като този на Лутер 2. Светът на пророците и апостолите е по-различен от днешния. Много от изразите, понятията и описанията ни звучат чуждо, но могат да бъдат разбрани чрез съсредоточен интерес и с малко повече усилия на мисълта. Успее ли веднъж човек да усети духа ѝ, започва да я чете с онази дълбока почит, каквато заслужават само най-добрите образци на античната мисъл и поезия. Книгата Йов и Соломоновата Песен на песните се числят към най-големите поетични произведения в световната литература, а Посланието на апостол Павел към римляните не отстъпва по сила и задълбоченост на мисълта от произведенията на Платон и Аристотел.

Бог говори на сърцето…

Ако обаче се ограничим с тази културно-историческа гледна точка, можем лесно да подминем решаващото, което придава уникалност и неповторимост на библейските текстове: Божия глас, който звучи в думите на пророк Исая или на апостол Йоан. Бог си служи с всички човешки свидетелства, за да говори лично чрез техните думи. Той винаги говори на сърцето и това е, което прави Библията Свето писание.

От онзи далечен ден насетне започнах да преосмислям живота си чрез Библията. Тя не винаги ме заговарваше както първия път, със същата възбуждаща сила на преживяването и на първоначалната изненада, но остана най-важното, което ме кара винаги да очаквам да чуя Божия глас. Удивително е многообразието от вариации, в които звучи той. Този глас е в състояние да ме изобличава и да ме утешава; да ме вразуми и да приведе в действие волята ми; да проникне дълбоко в чувствата ми. Една и съща дума може да прозвучи толкова насърчително както първия път, а друг път – утешително. Понякога Божиите слова са винаги отправени пряко към мен самия, а понякога ударението пада върху „вас“, върху християните от цял свят, които се нуждаят от това насърчение.

Колкото повече се опитвам да пречупя откровението на Исус, което получих в онзи ден, през очите и страховете на конкретни страдащи хора от моя приятелски кръг или общност, които Той иска да окуражи и утеши в техния житейски път и да ги спаси, толкова повече расте и моята съпричастност към тях. Друг път призивът „Дерзайте!“ подчертава победата на възкръсналия Господ над враждебния на Него свят: еднакво реална и всеобхватна, както пред лицето на разрушеното от бомбардировки селище, така и на току-що открития някъде масов гроб.

Да четеш с молитвен дух

От казаното по-горе произтича правилото, че колкото повече четем Библията, като се молим и благодарим за всичко, толкова повече я възприемаме като Свето писание. Ако всяка наша молитва е отклик на Божието слово, то тогава съвсем естествено е Божият глас, който чуваме, когато четем Библията, да се превръща неочаквано в молитва, чрез която отговаряме на казаното ни от Него.

Тук е мястото да посоча, че в Библията можем да открием изобилие от молитви, които не само да четем и да осмисляме, но и към които можем да се присъединим. Това важи преди всичко за книгата Псалми и за големите хвалебни песни в Новия Завет: Magnificat на Мария (Величае душата ми… 3), ликуването на Захария 4, радостта на стария Симеон, който може да подържи в ръцете си обещания Месия 5. Към тях можем да добавим и големите химни за Христос: ангелския хор в нощта на Рождество 6 и в Откровението на ап. Йоан 7; в Посланията към филипяните 8 и към колосяните 9. Човек може да изпее всеки от тях при богослужение или в тишината на сърцето си. Този, който се моли с тях днес, става съпричастен с цели общности от молещи се и с отделни хора от всички векове, дори с небесните войнства. Когато християнин се моли с тези молитви, съвсем сам в някое отдалечено кътче на света, той влиза в голямата общност на поклонниците на Бога на небето и земята. Няма самотна молитва! Всяка молитва ни прави част от Църквата. Някои от онези, които години наред са се молели в затворите или в килиите за изтезания, сякаш изоставени от Бога и от хората, свидетелстват колко чудесна, утешителна сила са имали за тях тези молитви: истински лек срещу самотата.

Да влагаш усилия

На някой читател казаното по-горе може да звучи като цяло приятно, дори увлекателно, и все пак да отвърне с думите на Гьотевия Фауст Не вярвам. Действително е нужна вяра, за да възприемеш като изцелителна реалност в собствения си живот казаното за Бога в Библията: че Той е извор и център на всяко човешко съществуване. След като в днешно време толкова много хора влагат немалко време и усилия в изучаването на други религиозни писания, за да задоволят копнежа си да открият своя религиозна опора, защо тези усилия да не бъдат насочени към четене на Библията – извор на християнската религия, от която произхожда културата на нашия Западен свят? В по-голямата си част, книгите на други религии са трудни за разбиране от западния човек, но тъкмо затова го очароват и привличат с чуждата си красота. Защо това да не стане и с езика на Ханаан 10 в нашата Библия? Вярно е, че за този, който никога не е имал нещо общо с Бога, словото Му е трудно и недостъпно. И все пак онова, което можем да научим от Библията за Божия характер и за начина, по който Той общува с хората, завладява ума и въображението. Много откъси от Божието слово имат несъмнена поетична красота. Къде другаде, освен в старозаветната „Песен на песните“, можем да намерим по-красиви стихове за любовта – с тяхната естествена простота и непосредствено еротично чувство? Те са намерили място в Библията не само защото, противно на всички погрешни представи, физическата любов е неизменна част от библейския образ на човека, но и защото сам Бог е изпълнен при общуване със Своите хора с чувствена любовна жар! В книгата на пророк Осия Той говори с възторга на съпруг, който остава верен в пламенната си любов на невярната Си съпруга. А в Притчи Соломонови Божията мъдрост печели верността на хората с нежно-съблазнителните думи на любяща жена 11.

Бог е изключително необичаен: Той е самият Себе Си с такова съвършенство и сила на Аз-а, каквито не може да постигне нито един човек от съвременния западен свят, основаващ живота си на свободата и себеосъществяването. АЗ СЪМ, който СЪМ е Неговото име (Изход 2:13). Това Негово АЗ е толкова реално и разкриващо се в пълнота пред хората, които сам Бог е сътворил по Свой образ и подобие, че Той във вечната Си същност е същевременно Любовта, която им подарява. На тази любов, според библейския текст, човек трябва да откликне, като възлюби Бога от цялото си сърце, от цялата си душа и с всичката си сила (Второзаконие 6:4–5). Исус свързва тази любов към Бога с любовта на човек към човека, както реката е свързана със своя извор 12.

Една любовна история

Ето защо в Библията цялата религия се свежда до една единствена любовна история между Бога и Неговите хора. На тази любов е подчинено е цялото Му поведение. В историята, разказана в книга Битие, Бог се обвързва с Авраам, с Исаак и Яков дълбоко и интимно, понякога дори твърде по човешки. Това пленява децата от всички времена. Те лесно могат да се отъждествят с тези личности и да съпреживеят и преоткрият всичко заедно с тях. Фактът, че Бог участва дейно във всяко разказано събитие, им се струва също толкова естествен и неподлежащ на съмнение, както и на самите автори на библейските истории. Дори зрели хора, които са запазили у себе си детската непринуденост, умеят да преоткриват отново и отново обаянието на тези истории. Достатъчно е да си припомним Йосиф и неговите братя на Томас Ман. Всеки, който е склонен да си представи Бога като възвишен и стоящ над всичко земно и човешко, като отвъднебесния неподвижен Двигател 13, може да се разтърси при срещата си с Бога от Библията, Който е така близо до хората по нрав и характер. Ако копнеете за Бог, Който да е винаги до вас и да остане с вас при всички трудности, възходи и падения на живота, с Бога от Библията ще откриете широко опитно поле в тази посока. Всеки, който започне да чете Библията с това очакване, трудно може да спре. Защото любовта на Бога към хората е толкова безгранична и безпределна, че Го води буквално към смърт заради тях. В Новия Завет Божият Син Исус поема върху Себе си смъртта, за ни освободи от гибелните последици на отношението ни към самите нас, към другите и цялото останало творение. Тази любов, която е посветена на нас до смърт, намира пълната си победа във Възкресението на Христос. Победа, чрез която всеки наранен живот бива изцелен; победа, която никоя сила на Злото не може да обезсмисли. В това е и смисълът на думите на Исус от Евангелието от Йоан: Аз победих света (Йоан 16:33).

Да погледнем сериозно на Библията

Можем ли, четейки Библията, да се доверим истински на този Бог? Можем ли да отнесем към себе си и към собствения си живот Божията любов и съпричастност, за които четем в Писанията? Да, можем!

Когато в края на своята кариера, след един живот, изпълнен със здраве и жизненост, изведнъж се оказах смъртно болен и на прага на операция с неизвестен изход, изненадващо отново преживях и преоткрих чудото от своята младост, което тогава спаси живота ми. Изпитвах смъртен страх, когато санитарите бутаха подвижното ми легло към операционната зала. Тогава изведнъж чух същия онзи глас, както тогава. Той звучеше със същата нежна настойчивост: В света имате скръб, но дерзайте – Аз победих света. И тогава сякаш от леглото изплува топла силна ръка, която ме обхвана и на която можех изцяло да се отпусна. Така за втори път в живота си съпреживях отново победата на възкръсналия Божий Син. В разрез с всички медицински прогнози, след успешна операция и продължително лечение, сега отново съм здрав и докато пиша тези редове, благодаря отново на Бога за моето повторно спасение.

Човек живее по различен начин, когато е благодарен за спасяването на живота си. И чете Библията по различен начин – не като всяка друга книга, а като разговор с Бога, чиято любов е чудо. Желая на онези от вас, които са държали в ръка тази Книга, но после са я изоставили, да започнат да я четат отново, с повече доверие и отговорност. Силният, любящ, призоваващ глас на Бога може да бъде чут само от онези, на които Бог е подарил тази способност. Но този подарък е обещан от Него на всеки, който Му се довери и искрено Го търси.

Допускам, че споделеният ми личен опит може по-скоро да ви откаже от четенето на Словото, ако самите вие нямате религиозни преживявания, подобни на моите. Затова искам в заключение да добавя някои насоки как един напълно нормален човек може да възприеме Библията не само като четиво, а като средство за своя лична среща с Бога.

Да направим Библията достъпна за самите нас

Първо правило е да четете Библията внимателно, както се чете всяка сериозна книга, като никога не забравяте, че става дума за текстове, писани преди повече от две хиляди години. Не може да се очаква, че техните съставители ще използват стила на съвременните автори. Но именно във възможността да се докоснем до творби от далечното минало, се състои и чарът на Библията. Трябва да вземем предвид и изключителния талант и авторитет на тези автори, което от само себе си изключва лекомисленото отношение към писанията им. Техните разкази, макар и идващи от чужд на нас свят, са толкова живи и близки; многообразието на езика им и звученето на някои изречения са толкова непосредствено завладяващи; а пряката настойчивост на много заповеди и поучения на Исус е толкова ясна и разбираема, че по естествен начин намират отклик и в самите нас. А ако се нуждаем от повече информация, за да разберем някои имена и обстановката и събитията в тогавашния свят, можем лесно да я получим.

При четенето на Библията трябва също да имате нагласата, че не можете да разберете някои неща без предварителна подготовка. Колкото повече обаче се стараете да разглеждате тези книги в контекста на тяхното време и на техния свят, толкова по-лесно ще се разкрива пред вас и техният смисъл. В тях става дума за неща, които днес са също толкова важни и истински, както и тогава.

Друго основно правило при четенето на Библията е: ако сравнявате отделни текстове от Библията, ще откриете, че тя сама дава отговори на въпросите, които поставя. Колкото повече човек чете и запаметява прочетеното, толкова по-сигурен става при изучаването на текстовете чрез допълването на вече придобитите познания с нови пасажи, които взаимно се изясняват.

От горното произтича трето, особено важно правило: учете колкото се може повече пасажи наизуст! Не пестете усилия! Всяка златна мисъл, която особено ви допада, всяка молитва или дори цял пасаж, които се запечатват в паметта ви, ще са ви от помощ не само за разбирането на други нови текстове. С такава съкровищница от точни библейски цитати печелите интимен събеседник, който в радост или скръб ви казва точната дума на точното време. В английския език глаголът уча наизуст се предава с много красноречива дума, която в буквален превод означава уча по (със) сърце (by heart). В етимологията на думата ударението пада не върху отношенията ни с външния свят, а върху съсредоточаването и общуването със самия себе си.

Подобно вглъбяване е по-осезаемо, когато следваме и още едно, четвърто правило: Потопете се в библейските истории, като че ли самите вие сте участници в тях. За да преживеете една и съща история от различни гледни точки, отъждествявайте се с различните участници в нея: с парализирания, когото близките му довеждат при Исус; с неговите близки; с апостолите, които съпреживяват неговото изцеление; и накрая – със стълпилите се хора, завладени от дълбоко удивление, прераснало в гръмко славословие 14. Можете да се поставите и на мястото на самия Исус и да разберете как Той вижда болния, докосва го, утешава го с изцеление и го изпраща с благословение. От това четиво може да излезе истинска драма, особено когато човек съпреживее последователно гледните точки на всички участващи в събитията. От тях, сякаш от само себе си, излизат наяве проблемите в собствения ви живот. Пробужда се и укрепва увереността ви, че Бог, също както в тези истории, в живот и в смърт, ще победи скритите ви болести и ще разкъса тайните ви окови. Така тези истории за изцеление се превръщат в огледало на изцелението в собствения ви живот – изцеление, което може да извърши само Божият Син.

Човек може да сравни библейските истории с иконите, почитани в Православната църква, защото по време на благоговейното им съзерцание на наблюдателя се удава възможността да стане сам част от истината за спасението. Хоризонтът в една библейска история може дотолкова да се разшири, че да се превърне в символ на цялостното Божие спасително дело, в което намира място и моят собствен живот. Подобен начин на сравнение е удачен и при анализа на Божието слово, изречено чрез устата на Неговите пророци, на Исус или на апостолите. Когато при повторен прочит на текст изведнъж започвам да чувам Божиите думи като отправени лично към мен, в настоящето, аз ставам чрез тях по тайнствен начин съпричастен на онова, което Бог иска да ми разкрие. Най-ярко въплъщение на спасителното действие на Божието слово са думите на Христос по време на Тайната вечеря. Хлябът и чашата с вино, които Той тогава благословя, заобиколен от Своите апостоли 15, днес при всяко отслужено от Църквата причастие ни правят част от Неговия живот: отдаден заради нас и спасяващ нашия собствен живот 16;

Когато се потопя изцяло в Словото, то ме прави част от изцелителното присъствие на Божията святост. Това изисква смелостта да се довериш. И тази смелост бива възнаградена – сам Бог отваря Своето сърце.

  • 1. Кардинал Карл Леман (1936) е влиятелен католически духовник и в продължение на 20 години беше председател на Конференцията на немските епископи. – б.р.)
  • 2. Преводът на Мартин Лутер и днес е един от най-авторитетните немски преводи на Библията. – б.р.)
  • 3. Евангелие от Лука 1:46–55: „И Мария каза: Величае душата ми Господа и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой. Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове. Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име. И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него. Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. Свали владетели от престолите им и издигна смирени. Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. Помогна на слугата Си Израел, за да напомни да покаже Своята милост (както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века.“
  • 4. Евангелие от Лука 1:68–79: „Благословен Господ, Израелевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. И издигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид (както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете), избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят, за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет, клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, в святост и правда пред Него, през всичките си дни. Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него. За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им, поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира.“
  • 5. Евангелие от Лука 2:29–32: „Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума. Защото очите ми видяха спасението, което си приготвил пред лицето на всички народи, светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израел.“
  • 6. Евангелие от Лука 2:14: „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“
  • 7. Откровението на апостол Йоан (4:11, 5:9–10 и 12–13): „Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено. … Те пееха нова песен, като казваха: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите ѝ; защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе, и си ги направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята. … и казваха с висок глас: Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение. И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове.“
  • 8. Послание към филипяните 2:6–11: „Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“
  • 9. Послание към колосяните 1:15–20: „В Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено; и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява. Той е и глава на тялото, т. е. на църквата, Той е Началото, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си – и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.“
  • 10. Авторът има предвид, че езикът на Библията е трудно разбираем за съвременния читател – както израилтяните не разбирали езика на ханаанските народи, с които воювали (срв. например Второзаконие 9:1) – б.р.)
  • 11. В старозаветната книга Притчи Соломонови божествената мъдрост е олицетворена от жена, която привлича хората с думите и делата си. – б.р.)
  • 12. Евангелие от Марк 12:29–31: „Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израелю; Господ, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“
  • 13. Терминът е от философията на Аристотел, който си представял Бога като Първодвигателят на всичко съществуващо, който единствен остава винаги неподвижен. – б.р.)
  • 14. Вж. Евангелие от Марк 2:1–12: „Излекуване на парализирания в Капернаум: След известно време Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата. И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше Словото. Дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима. И като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът. А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете. А там имаше някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си: Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен единствено Бог? Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно – да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани, вдигни постелката си и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика): На тебе казвам: Стани, вдигни постелката си и си иди у дома. И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всички; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо.“
  • 15. Евангелие от Марк 14:22–24: „И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея. И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.“
  • 16. Първо послание към коринтяните 10:16,17: „Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.“