• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Света Богородица – иконографски сюжет през вековете

Мариан Томов 16 декември 2013

Икона на Богородица от ХІV век

Евангелие според Лука, глава 1:

41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

43 И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?

И ето, Елисавета се изпълни със Светия Дух, и каза на Мария, че е майка на нейния и на нашия Господ.

Свети Йоан Дамаскин (починал през 780 година) пише за Света Богородица:

„Прославяме Светата Дева като Богородица в собствен и истински смисъл. Защото, както родилият се от Нея е истински Бог, така и родилата истинския Бог, въплътил се от Нея, е истинска Богородица.“

Въплъщението на Словото и обожението на човека е великата тайна на нашата вяра и богословие. Именно в тази тайна нашата Църква живее всекидневно чрез своите тайнства, песнопения и икони – в цялата своя пълнота.

Дори архитектурата на една православна църква потвърждава това. Куполът на църквите, където се изписва Христос Вседържител, символизира слизането на небето на земята, т.е. това че Бог стана човек „и живя между нас“, както пише св. ев. Йоан Богослов (Йоан 1:14).

Тъй като Бог стана човек чрез Богородица, за да покажем, че Той дойде на земята при хората чрез нея, ние я изобразяваме на олтарната абсида. Тя е „мост, по който слиза Бог“, „мост, който възвежда земните към небесното“, „по-необятна от небесата“, „вместилище на Невместимия“, което вмести в себе си невместимия Бог заради нашето спасение.

Също така, калотата на олтарната абсида1, в която се изобразява Пресветата и Пречистата Майка на нашия Господ, никога няма прозорци – символ на девствената утроба, която Бог запази такава и по време на раждането Си.

Затова, влизайки в един православен храм и гледайки красивата иконография, ние веднага придобиваме опитност: осъзнаваме и разбираме ползата от Божието дело за човека и целта на нашия живот. Всичко в Църквата утвърждава Боговъплъщението и обожението на човека.

От самото начало на Църквата, от апостолски времена до ІІІ век, са запазени стенописи на Св. Богородица – в римските катакомби: катакомба на Присцила, катакомба на Калист, както и енкаустични икони, между които е и иконата от трети век от църквата „Санта Франческа“ в Рим – (надживописана през VІІ век).

Иконографията на Света Богородица през вековете е еволюирала по начин и трактовка на изписването и по технология на използваните бои и материали, като всеки народ е вкарвал свои елементи в иконографията като форма и цветове на одеждите, с които е била облечена. Самото ядро, сюжетът, остава устойчив във времето, за което свидетелстват и изображенията:

VІ век: икона на Света Богородица със свв. Теодор и Георгий в манастира „Св. Екатерина“ на Синай,

VІІ век: икона на Света Богородица от Египет

VІІІ век: икона на Света Богородица от манастира Хилендар, Троеручица.

Пред тази икона се е молел известният защитник на иконопочитането свети Йоан Дамаскин – той слага сребърната ръка като израз на благодарност за изцерението си, след като е била отрязана от Омаядския халиф Марван II ибн Мухаммад.

ХІІ век: мозаична икона на Света Богородица, манастир Хилендар

ХІІІ век: икона на Света Богородица, манастир „Св. Екатерина“ на Синай

Икона от ХІV век:

Средновековни иконописни изображения

Съвременно иконописно изображение

Проследихме различни изображения на Пресветата през вековете, за да покажем как са се развивали като иконографски сюжет. Развитието има по-скоро културни, но не и култови измерения, тъй като Църквата е установена на Петдесетница като богочовешки организъм, който е израствал през вековете, но самото ядро се е запазило непроменено, приемайки в себе си много народи и езици.

Когато говорим за съвременните православни изображения на Света Богородица, те следват средновековните византийски икони, които от своя страна са приемници на избраженията от античните образци, от първите векове на християнството.

Съвременните иконописци понякога правят компилации между няколко стила и добавят или ползват забравени изображения със старозаветни елементи, с цел да покажат месианските пророчества в Стария Завет – например, Света Богородица Неопалима Къпина, предобраз на Боговъплъщението. Както къпината, от която Бог говори на пророк Мойсей, гори, но не бива изпепелена от Божието присъствие, така и Св. Богородица не е била изпепелена при божественото Въплъщение в утробата.

Наистина не е възможно за човек да опише заслугата на Света Богородица за спасението на цялото творение! Защото с чистия си живот и с послушанието пред Божията воля, Тя предостави свободната Си воля за изпълнение на Божия план, за което свидетелства божественият апостол и евангелист Лука:

„И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.“

Нашият Господ Иисус Христос, Който се е въплътил от девствената утроба на Мария, и по този начин я е удостоил да стане по-голямо знамение от къпината, която е горяла и не е изгаряла, по-свята от старозаветната Скиния, защото става скиния на Бог-Слово и по-голяма от Светая-Светих!

Използвана литература:

  • Библия – издание 1940 г., Библейско дружество
  • „Точно изложение на православната вяра“ – Преподобни Йоан Дамаскин
  • „Обожението като цел на човешкия живот“ – Архимандрит Георги (Капсанис)
  • „Да станеш православен. Пътешествие към древната Христова вяра“ – протойерей Питър Гилкуист
  • 1. Архитектурен елемент с формата на ¼ от пълната сфера.