• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Благовещение на св. Богородица

Благовещение на св. Богородица. Мозайка. Пиетро Кавалини, около 1291, Santa Maria in Trastevere, Рим

Събитието, породило празника Благовещение на св. Богородица се разкрива в разговора между св. Дева Мария и архангел Гавриил, който се намира в Евангелието според Лука 1:26–38. Възвестяването на благата вест от архангел Гавриил като „тайната от вечност“ и приемането ѝ от Дева Мария са едни от ключовите моменти в Божия план за човешкото спасение. Благовещението предхожда непосредствено Въплъщението на Господ Иисус Христос – един от основните християнски догмати, представляващ централно събитие от историята на Домостроителството – действието на Божията любов в името на човешкото спасение. В изпълнение на старозаветните пророчества, това събитие е явяването в плът и в човешки образ на второто Лице на Света Троица – Божият Син, с мисия да победи греха и смъртта чрез изкупителната Си жертва на кръста. Подчертани са още нравствените достойнства на св. Дева като най-свята измежду жените.

Съгласно евангелския текст:

„…бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мария. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените… И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мария, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус… А Мария рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“ (Лука 1:26–35).

Събитието на Благовещение бележи началото на земния път на Господ Иисус Христос, на Спасителя, Който „ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край“ (Лука 1: 32–33). Този, Който е начало и причина за всичко възникнало, Който, съществувайки в образа Божий, доброволно се е упразнил и е приел нашия образ, и от девата Мария по благоволение на Отца и със съдействието на Светия Дух е бил заченат и се е родил по закона на природата същевременно Бог и човек. Също така и тя, най-благословена между жените, новата Ева, чрез своето послушание се е противопоставила на непослушанието на първата Ева и е станала вместилище на Невместимия, поставяйки началото на изгубеното единение на човека с Бога и на божествения план за спасението на човечеството с думите: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.“ (Лука 1:38).

Св. Андрей, архиепископ Критски († около 720 година) казва:

„Каква по-голяма радост за човеците от тази, че човешкото естество ще се съедини с Божието естество и по причина на това съединение в едно Лице ще стане едно с Бога? Има ли нещо по-изумително от това, да видиш Бога, смирил се дотам, че да бъде носен в женска утроба? Какво поразително чудо! Бог, за Когото „небето… е престол, а земята подножие на нозете Му“, Бог, за Когото небесата са тесни, Който заема с Отца престола на вечността ­ да се вмести в девическа утроба! Какво по-изумително от това да видиш Бога в човешки образ, неразделен обаче от Своето божествено естество, и човешкото естество съединено с естеството на своя Създател, за да се яви Бог съвършен и цялостен човек?“

Възникване и развитие на празника Благовещение на св. Богородица

Как е възникнало почитанието от Църквата на празника Благовещение на св. Богородица можем да съдим по достигналите до наши дни изображения както в иконописта, така и в скулптури и саркофази, в миниатюри на ръкописи, в бродерии на тъкани и други църковни утвари и одежди. Също така сведения дават някои ранни вероопределения и съчинения на църковни автори. Изображения на Благовещение имаме: 1) от втората половина на ІІ век и първата половина на ІІІ век сред фреските на катакомбите; 2) сред мозайките в Равена (след 400 г.) и в Рим на триумфалната арка на храма Санта Мария Маджоре (след 432 г.). Църквата започва да отбелязва този празник не по-рано от IV век. С разкриването на светите места от земния живот на Господ Иисус Христос от св. равноапостолна Елена в началото на IV век се започва строителство на храмове по тези места, които провокират нарастване на интереса към деня на раждането в плът на Христос и към тайната на Въплъщението. Твърде вероятно е това да е дало начало на установяването на Благовещение като отделен празник.

Името на празника в миналото е претърпяло множество промени. В различните съчинения на църковни писатели се среща като:

  • На изток: „Ден на приветствието“, „Възвестяване“, „Празник на Благовещението“, „Въплъщение Господне“;

  • На запад: „Зачатие Христово“ (conceptio Christi), „Благовещение на ангела към блажената Дева Мария“ (annuntiatio angeli ad beatam Mariam Virginem), „Приветствие на Мария“ (Mariae salutatio), „Благовещение на св. Мария за зачатието“ (annuntiatio sanctae Mariae de conceptione), „Благовещение на Христа“ (annuntiatio Christi), „Начало на изкуплението“ (initium redemptionis), „Празник на Въплъщението“ (festum incarnationis) и др.

Съвременното име „Благовещение на св. Богородица“ се среща за първи път в извори едва от VII век.

Фактът, послужил за основа на празника Благовещение на св. Богородица, е единственото събитие послужило за богородичен празник, описано в Новия Завет (Лука 1:26–38). То се споменава в някои вероопределения от II век, но установяването на празник в негова чест става по-късно. Едни от най-ранните сведения за празнуването на този празник са от края на IV век в Йерусалим. Сведения за това намираме в житието на св. Теодосий Киновиарх (423–527), съставено от епископа на град Петра Теодосий през 530 г. Също така празник на зачатието на св. Богородица е отбелязван и в Антиохия в края на IV век. И на двете места е бил празнуван в Неделята преди Рождество Христово. Има косвени сведения, че този празник е бил празнуван в Константинопол в началото на V век. От първата половина на V век имаме и други сведения, най-вече свързани с несторианските спорове относно името Богородица, че това събитие се е почитало няколко дена преди Рождество Христово. Това са от проповеди на св. Теодот Анкирски и на йерусалимския свещеник Хрисип. По-късно, според западни календари, празникът е бил честван точно една седмица преди Рождество Христово – на 18 декември. След Третия вселенски събор (431), този празник се утвърждава окончателно.

Първата църква, която започва да отбелязва Благовещение 9 месеца преди Рождество Христово е арменската, – на 7 април, тъй като в нейния календар Рождество Христово се празнува заедно с празника Богоявление на 6 януари по стар църковен обичай, както остава и до днес в тази църква. Това става през IV век. По-късно и останалият християнски свят започва да отбелязва Благовещение 9 месеца преди Рождество Христово – на 25 март. Най-ранното свидетелство за това се съдържа в една Александрийска пасхална хроника от 624 г.

Относително рядко в църквите, които използват Юлианския календар, празниците Пасха и Благовещение съвпадат. Тогава този двоен празник се нарича Кириопасха. Обикновено това се случва 2–3 пъти на всеки сто години.

Благовещение на св. Богородица, Рождество Христово, Сретение Господне. Икона от Синай, 12-ти век.

„Благословена си Ти между жените, Ти, Която бе предвидяна от пророческите очи на Исаия, който Те нарече Пророчица, Дева, книга запечатана! Благословена си наистина Ти, наречена от Иезекиил денница и врата затворена, през която мина Единият Бог! Благословена си Ти, Едничка, Която възлюбеният от Бога, Даниил, видя като планина и Която чудният Авакум нарече осенена планина, а царственият Твой прародител Давид пророчески възпя като Божия планина, планина тучна, планина, помазана с елей, планина, в Която е благоволил да се всели Бог. Благословена си Ти между жените, Ти, Която Захария, съзерцател на Божествените Тайни, видя като великолепен златен светилник, украсен със седем кандила, означаващи седемте дара на Светия Дух. Наистина си благословена Ти, Която вместваш и рая, и Едемската градина – Христа, Който след като произлезе от Твоята утроба, като извор на жива вода по неизказаното Си всемогъщество напои с четирите евангелски струи цялото земно лице.“

Св. Андрей Критски.

Използвана литература:

  • Библия, синодално издание, 1991.
  • Арх. Авксентий, Еортология, ИМН-Пловдив, Пловдив, 2012.
  • С. А. Ванюков, М. С. Желтов, К. Х. Фельми. Благовещение Пресвятой Богородицы. Православная энциклопедия, т. 5, 2002.
  • Дулева, С. Благовещение на пресвета Богородица, посетен последно на 14.03.2015.
  • Изповедание на православната вяра в изложение на пресветия Митрополит Солунски, господин Григорий Палама. Превод Иван Христов.