• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Мъченичеството на отец Александър Мен

Редакция ХАРТА 9 септември 2015

Преди четвърт век, на 9 септември 1990 г., руският православен свещеник Александър Мен напуска дома си, както обикновено, рано сутрин и се запътва към гарата. Денят се очертава да бъде натоварен; очакват го няколко кръщения и погребения. Но други ще трябва да поемат неговите задължения – отец Мен става жертва на жестоко убийство. Неизвестен нападател се нахвърля върху него в гръб и му нанася удар по главата с брадва, традиционното руско оръжие за отмъщение. Окървавен, Александър Мен успява да се довлече до вратичката пред своя дом, където издъхва.

Кой е имал интерес да ликвидира свещеника, довел чрез служението си хиляди хора до вяра в Христа? Кой посяга на живота на талантливия автор, който заради успешната си апологетика е наречен „руският К. С. Луис“? Повечето руснаци веднага заподозират КГБ, зловещите тайни служби на Съветския съюз. От КГБ първоначално обвиняват антисемитски настроени православни монаси, а впоследствие изказват предположение, че убиецът е роднина на свещеника или човек от енорията му. Но конкретни заподозрени не са арестувани и убийството на Александър Мен остава загадка и до ден днешен, въпреки че с разследването се ангажират лично президентите Горбачов и Елцин.

Всъщност отец Александър Мен има много врагове. КГБ го поставя под постоянно наблюдение още от младите му години и често го подлага на разпити. С откритите си критики спрямо атеизма и бездуховността в съветското общество, той си спечелва прозвището „човекът-противоотрова на десетилетия марксистка пропаганда“ и, съответно, омразата на режима. Поради еврейския си произход той е ненавиждан и от антисемитски кръгове в обществото. Консерваторите в Руската православна църква го обвиняват в прекалено свободомислие и безкритично отношение към християни от други изповедания, като заклеймяват неговите книги.

о. Александър Мен (фотография: Сергей Бессмертни)

Александър Мен е действително уникална личност и оригинален богослов и мислител. Роден е през 1935 г. в Москва, в семейство на покръстени полски евреи. Този период е наречен „годините на катакомбите“ поради яростните гонения, на които Сталин подлага църквите. Християните започват да се събират тайно. Майката на Александър приема Христа и тайно покръства сина си. От ранното си детство момчето решава да стане свещеник. Почти неизбежно той се заема и с апологетика – има страховит интелект и още като невръстен юноша се задълбочава във философските съчинения на Кант.

Записва се да следва в Иркутския селскостопански институт, но през 1958 г. е изключен поради християнските си убеждения. През следващата година е ръкоположен за дякон. Еврейският му произход буди подозрение в църковните среди, но кандидатите за свещеническо служение през трудните години на съветския комунизъм са малко и през 1960 г. Александър Мен е ръкоположен за свещеник. Като плодовит автор и убедителен оратор, той се превръща в религиозен деец от национална величина. Произведенията му се преписват на ръка или на машина и се разпространяват нелегално в страната1. Със силните си доводи, удовлетворяващи будните умове, той насърчава и убеждава някои видни интелектуалци, между които и писателят Александър Солженицин, да се присъединят към Православната църква. От средата на 80-те години на XX век, след началото на „Перестройката“ в Съветския съюз, отец Александър получава възможност за изяви по радиото и телевизията и публикува статии под различни псевдоними. Посещава тежко болни деца в Детската клинична болница в Москва. Става учредител на Руското библейско дружество (1990 г.) и на Отворения православен университет и издател на списанието „Светът на Библията“.

Голяма част от творчеството на отец Александър Мен е практично като насоченост. Неговата страст е просветата относно световните религии, които представя като резултат от религиозните търсения на хората „от дълбините на вековете“ до появата на обещания от библейските пророци Месия. Тази апологетика е съчетана с въведение в Писанията и в основите на християнската вяра. Много от лекциите и проповедите на Александър Мен са в диалогичен, импровизационен стил. Същевременно той пише и редица исагогически произведения2, поразяващи едновременно със задълбочеността и достъпността си: „Как да четем Библията“, „В търсене на пътя, истината и живота“ (по Евангелието от Йоан), „Синът Човешки“ (животът на Исус според Евангелията), „Вестители на Божието царство“ (за старозаветните пророци). (Последните две книги са превед