• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Ридли и Латимър – изгорени на клада

Редакция ХАРТА 16 октомври 2015

Кралица Мери Тюдор се възкачва на английския трон през 1553 година. През следващите години тя осъжда на смърт – често чрез изгаряне на клада – над 200 души заради техните религиозни убеждения. И така влиза в историята с прозвището „Кървавата Мери“, макар че всъщност е погубила далеч по-малко хора от своя жесток и безскрупулен баща. Мнозина от нейните жертви се отличават обаче със своето благочестие.

Бащата на Мери, крал Хенри VIII откъсва Англиканската църква (Church of England) от Римокатолическата църква, без да реформира практиките и доктрините ѝ. След смъртта на монарха през 1548 г. е коронясан за крал малолетният престолонаследник Едуард VI. Много от неговите съветници се опитват да променят английската църква в посока на едно християнство, което е в по-голяма степен основано върху Библията. Сред тях са Никълъс Ридли и Хю Латимър.

Николас Ридли и Хю Латимър на кладата

Николас Ридли и Хю Латимър на кладата
(Източник: www.manchesterorange.co.uk)

Високообразованият Никълъс Ридли бил служил като капелан в двора на Хенри VIII, а при управлението на неговия син става епископ на Лондон. Той бил изкусен проповедник и бил много обичан от своето паство, защото самият му живот онагледявал истините на християнското учение. В дома си Ридли всекидневно провеждал библейски прочити на глас и насърчавал всички от домакинството да наизустяват пасажи от Писанията.

Хю Латимър също става влиятелен проповедник при управлението на Едуард VI. Той се отличавал със задълбочено познаване на Библията и като епископ на Уустър пледирал народът да се просвещава в Писанията на своя роден език. В проповедите си подчертавал, че човек трябва да служи на Господа с искрено сърце и вътрешно посвещение, а не само с външна показност. Личният живот на Латимър говорел в подкрепа на неговите послания. Той се прочува с благочестивите си дела, особено с посещенията си в затворите.

Когато Мери става кралица на Англия, тя полага всички усилия да върне страната в лоното на Рим. Едно от първите ѝ разпореждания е да бъдат арестувани епископите Ридли и Латимър, както и кентърбърийският архиепископ Томас Кранмър1. Първоначално те са затворени в лондонския Тауър2, а през септември 1555 г. са отведени в Оксфорд, за да бъдат подложени на разпити от тайните кралски съветници в местното богословско училище (Oxford’s Divinity School).

Ридли е запитан дали вярва, че папата е наследник на авторитета на ап. Петър като основа на Църквата. Той отвръща, че Църквата е основана не на авторитета на човек, а на истината, изповядана от Петър: че Христос е Божият Син. Ридли добавя, че не може да уважава римския папа, защото папството търси своята собствена слава, а не прославата на Бога. Ридли и Латимър не могат да приемат католическата меса като жертва на Христа. Латимър заявява на съветниците: „Христос е направил един принос и една жертва за греховете на целия свят и тя е съвършената жертва. Друга изкупителна жертва нито е необходима, нито може да има.“ Изказаните становища на двамата реформатори са възприети като дълбоко обидни от присъстващите католически богослови.

Паметникът на мъчениците в Оксфорд

Паметникът на мъчениците в Оксфорд (Източник: Уикипедия)

На 16 октомври 1555 г., преди 460 години, Ридли и Латимър са изгорени публично в Оксфорд. Когато го завързват за кладата, Ридли се моли: „О, небесни Отче, принасям ти най-сърдечни благодарности, че си ме призовал да Те изповядам пред хората, дори до смърт. Прося от Теб, Господи Боже, да покажеш милост към Английското кралство и да го избавиш от враговете му.“

Зетят на Ридли бил донесъл малко барут и помолва палачите да сложат под ръцете и около шията на осъдения, за да ускори смъртта му. Дървата обаче били сурови и Ридли горял бавно, претърпявайки голямо страдание. Той викал с висок глас: „В Твоите ръце, Господи, предавам духа си…“, но огънят обхващал само долните части на тялото му. Много пъти той простенвал: „Смили се над мен, Господи! Не горя… Нека пламъците ме погълнат, не горя!“ Най-сетне един от присъстващите усилил огъня на върха на кладата и Ридли скоро умрял. Смъртта на Латимър настъпила много по-бързо. Когато пламъците се извисили, той насърчил Ридли: „Дерзай, господарю Ридли, и бъди мъжествен!3 Днес ние, чрез Божията благодат, ще запалим такава свещ в Англия, че – сигурен съм – никой не ще може да я угаси.“

Мъченическата смърт на Ридли, Латимър и тази на Томас Кранмър (шест месеца по-късно) днес се възпоменават ежегодно на 16 октомври, а в Оксфорд в тяхна чест е издигнат Паметникът на мъчениците. Вярата, за която тези благочестиви мъже загиват, днес се изповядва свободно от мнозина в Англия.

По материали от christianity.com. Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. “Зорница”, бр. 10, 2015 г.
  • 1. Също известен английски реформатор, автор на „Книгата за съвместна молитва“ (общоприет молитвеник на Англиканската църква).
  • 2. Замък на английските крале, използван често като затвор.
  • 3. Срв. II Цар. 10:12.