• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Четвъртият латерански събор

Редакция ХАРТА 30 ноември 2015

Църквата „Св. Йоан в Латеран“ днес

Църквата „Св. Йоан в Латеран“ днес (Източник: commons.wikimedia.org)

Пет църковни събора са били проведени в базиликата „Св. Йоан в Латеран“1 в Рим, официалното седалище на папата. От тях с най-голямо значение за историята на християнството е четвъртият, свикан от папа Инокентий III през XIII век.

Папата обявява провеждането на събора две години и половина предварително, на 19 април 1213 г. Обявените цели са високи:

„да се изкоренят пороците, да се поправят недъзите и да се възстанови моралът, да се премахнат ересите и да се укрепи вярата, да се изгладят разногласията и да се установи мир, да се отстрани потисничеството и да се поощри свободата, да бъдат подтикнати князете и християнският народ да се притекат на помощ и в подкрепа на Светата земя…“

Инокентий приканва всички да направят предложения за дневния ред на събора.

Поради достатъчното ранното известяване, към обявената дата на събора в Рим пристигат представители от целия цивилизован християнски свят. На откриването му Инокентий III приветства 71 патриарси и митрополити2, включително патриарсите на Константинопол и Ерусалим. Освен тези високопоставени църковни водачи, присъстват още 400 епископи и стотици други духовни дейци. Крале и патриарси, които били възпрепятствани да дойдат в Рим, изпращат свои представители.

Още преди началото на заседанията, папата е бил подготвил 71 правила, които предлага за одобрение от участниците. Всички правила са утвърдени към деня на приключване на събора преди точно 800 години: 30 ноември 1215 г. Някои от тях имат огромно значение.

Например, съборът възприема като официално учение на Църквата „пресъществяването” (transsubstantiatio): възгледът, че тялото и кръвта на Христос наистина се съдържат в тайнството евхаристия (причастие), като хлябът и виното се претворяват чрез Божията сила в Христови тяло и кръв. Съборът също така постановява, че никой не може да отслужва тайнството, освен свещеник, който е бил ръкоположен по надлежния ред от апостолите или техните последователи, „според ключовете на Църквата”.

Папа Инокентий III, стенопис от XIII век

Папа Инокентий III, стенопис от XIII век (Източник: Wikipedia)

Съборът обявява война на еретиците и заявява, че който убие еретик ще получи прощение на греховете.

„Католиците, които вземат кръста и се препашат, за да прогонят еретиците, ще се радват на същата индулгенция и ще получат същата света привилегия, както онези, които отиват да помогнат на Светата земя.“

Тази санкция води до ужасни изблици на насилие срещу хора, които са несъгласни – не само с основните учения на Апостолския символ, но и с римските му тълкувания, както и с римокатолическата църковна йерархия.

Макар и поканени, много водачи от Източната църква отказват участие в събора. Присъствието им в „Св. Йоан в Латеран“ е щяло да означава признаване на претенциите на римския папа да бъде глава на всички патриарси.

Съборът предприема редица мерки за реформиране на Църквата, клира и църковните такси. Постановено е, че десятъкът следва да се плаща преди таксите. Във всяка църковна провинция трябвало да се свикват ежегодни събори, които да следят за провеждането на реформите и за морала на клира. Всяка катедрална църква3 трябвало да създаде училище за бедните. Всеки католик се задължавал да изповядва греховете си пред свещеник поне веднъж годишно.

Едно от най-плачевните решения на Четвъртия латерански събор е указанието към евреи и мюсюлмани да носят облекло, което да ги отличава от техните християнски съседи. На евреите се забранява да заемат обществена длъжност. Те са предупредени, че всеки евреин, който дава пари на заем за печалба, подлежи на наказание. На евреи, приели християнството, не се позволява да спазват своите религиозни обичаи.

На събора е определена дата за следващ кръстоносен поход, но папа Инокентий III умира в хода на подготовката му.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
  • 1. Пълното название е „Архибазилика на пресветия Спасител и на св. св. Йоан Кръстител и Йоан Богослов в Латеран“. – Б.пр.
  • 2. По тази причина Католическата църква смята Четвъртия латерански събор за XII Вселенски. – Б.пр.
  • 3. Т.е. седалище на епископ. – Б.пр.