• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Йероним Пражки загива на кладата

600 години от мъченическата му смърт

Категории: история | мъченици

В много отношения животът на Йероним от Прага (1379–1416) прилича на този на неговия духовен учител и приятел Ян Хус. Последният приема възторжено писанията на Джон Уиклиф. Един век преди Лутер, в Бохемия (днешна Чехия) започват да се разпространяват и проповядват реформаторски идеи.

Младият Йероним също стига до убеждението, че Уиклиф проповядва истината. След като завършва университета в родния си град, през 1402 г. той заминава за Англия по предложение на Хус. Посещава Оксфорд, където се е учил и Уиклиф, и се сдобива с преписи на негови съчинения. През следващите няколко години разгръща голяма дейност, като преподава в Париж, Хайделберг и Кьолн, но неизменно бива обвиняван в ерес и трябва да се връща в Бохемия, за да се спаси от преследване. Проповядва реформаторски доктрини и в Ерусалим, Виена, Литва, Унгария и дори в далечна Русия. В родната си Бохемия той поддържа патриотично настроени студенти. Дръзва да отхвърли и папска була, обявяваща индулгенция за участници в кръстоносен поход срещу Неапол.

Йероним Пражки на кладата

Йероним Пражки на кладата (Източник: www.freeimages.com)

Когато Хус е арестуван и изправен пред събора в Констанц1, Йероним тайно последва приятеля си, като се надява да се застъпи за него. Скоро установява, че не може да направи нищо и че сам се намира в голяма опасност. Тогава се отправя към близкия град Иделберг и моли за закрила. Но все пак не може да стои със скръстени ръце и разпространява листовки в Констанц, в които твърди, че е наклеветен, че е готов да се яви пред епископите и да се отрече от всяка заблуда, ако такава бъде доказана. Единствената му молба е да бъде гарантирана сигурността му.

След като дълго и напразно чака отговор, Йероним се отправя към родината си. По пътя обаче е заловен и е изпратен на събора в Констанц в окови. Влачен към манастира с дълга верига и подложен на ругателства, той е затворен в една кула. Краката му са стегнати в дървени клади. При такива мизерни условия той прекарва много дни. След като Хус е изгорен на клада, Йероним е заплашван с изтезания, ако не се отрече от убежденията си. В момент на слабост, той се съгласява.

Но въпреки направеното заявление, той не е освободен – нещо повече, мъчителите му настояват за втори подобен акт. Йероним, който е прекарал почти година в тъмницата, казва, че ще го направи само публично. Когато обаче е изправен пред събора, той оттегля предишното си заявление и настоява да бъде изслушан. Участниците в събора отхвърлят прошението му. Изпълнен с възмущение, той възразява: „Вие позволявате на противниците ми да изложат обвиненията си в пълна мяра, а на мен отказвате и най-малката възможност да се защитя…“

Йероним твърди, че с дейността и учението си е протестирал единствено срещу недостойния живот на клира. За разлика от Хус, той не отхвърля учението за претворяването на евхаристийните елементи в Христовите кръв и плът. Независимо от това, той е осъден да загине на кладата като своя учител. Два дена съборните дейци го държат под напрежение, надявайки се да го склонят да се отрече. Лично кардиналът на Флоренция разисква с него. Когато за екзекуцията му приготвят шапка, изрисувана с червени дяволи, Йероним изрича паметните думи: „Когато нашият Господ Исус Христос пострада за мен, най-жалкия грешник, Той носеше трънен венец на главата Си. Сега аз заради Него ще бъда увенчан с този знак на присмех и хули.“

По пътя към кладата, Йероним пее духовни химни. Поради физическата си здравина и добро здраве, той е трябвало да се мъчи дълго в пламъците, преди да издъхне. На 30 май се навършват 600 години от мъченическата му смърт.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. „Зорница“, бр. 5, 2016 г.
  • 1. Събор на Западната църква (1414–1418), с който приключва схизмата между Рим и Авиньон и отново бива избран единствен папа, Мартин V. – Б.пр.