• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Почетното погребение на Иполит Римски

Преди точно 1780 години

Редакция ХАРТА 13 август 2016
Категории: история | мъченици

Вярващите в Рим са в тържествено очакване. При няколко последователни гонения много техни братя били избити. „Свидетели“ (гр. martyros) – така били наречени мъчениците за Христа. Впоследствие думата martyr ще придобие в някои западни езици тъкмо смисъла на „мъченик“. И ето че тленните останки на двама такива свидетели, починали в изгнание заради своята вяра, предстои да бъдат върнати в града и погребани на 13 август 236 г., преди 1780 години.

През 235 г. император Максимин Тракс (Тракиец) осъжда на заточение двама водачи на римските християни – Понтиан и Иполит. Те са изпратени на остров Сардиния, където вероятно е трябвало да работят като роби в мините. Изтощени от каторжния труд, двамата намират бързо смъртта си. Но настава часът останките им да получат достойно погребение. Мощите на Понтиан, който е бил епископ на Рим до изгнанието си, са положени в гроба на предишния епископ Калист. Римският епископ се е радвал на особено уважение от вярващите и бил наричан от тях „папа“ (баща). Иполит, който също е бил епископ във или в околностите на Вечния град, е погребан на неизвестно място край Тибуртинския път.

Статуя на Иполит Римски

Статуята на св. Иполит, открита и съхранявана в Рим. (Източник: hermetic.com)

За Понтиан до нас не са достигнали почти никакви сведения. Но историята на Иполит е много интересна. Той е най-влиятелният богослов на християнския Запад по онова време и особено плодовит автор в областта на догматиката, апологетиката, църковната история, църковното право и омилетиката. Творчеството му е преоткрито векове по-късно, защото е пишел на гръцки, който местното население вече не използвало и не познавало. Иполит взема дейно участие в борбата срещу учението на Савелий. Едно от неговите главни произведения е насочено срещу ересите и се нарича „Мисли на философите или опровержение на всички ереси“. По-голямата част от него е открита през 1842 г. в един манастир в Атон. В него Иполит обяснява какво са учели гностиците и подобни на тях групи и сравнява заблудите им с лабиринт. Опровержението му на подобни лъжеучения, според които спасението се постига чрез мистично духовно познание, не е загубило актуалност и в наши дни. Само богословските трудове на св. Иполит Римски са достатъчни, за да заеме той своето достойно място в историята и паметта на Църквата.

Но освен това Иполит често се цитира в споровете относно авторитета на Римската църква и нейното настояване, че папата е непогрешим в своето поучение (ex cathedra). Иполит е бил духовен потомък на св. Йоан Богослов – апостолската приемственост може лесно да се проследи в историята. Ап. Йоан е ръкоположил Поликарп за епископ на Смирна (или най-малкото е бил негов учител), а Поликарп ръкополага Ириней Лионски. На свой ред Иполит е ръкоположен от Ириней. Неговата легитимност и достойнство като епископ са извън всякакво съмнение. От IV век насетне Римската църква, включително и папите, го почитат като светец. Парадоксът е обаче, че той става първият „антипапа“ в християнската история – с оспорването на неговия избор от тогавашния клир.

Как се случва всичко това? Иполит се изказвал рязко срещу греховете, жестокостта и доктриналните грешки на епископите на Рим. Словата му докосвали чувствителна струна в сърцата на част от римските граждани, които го избрали за свой епископ вместо Калист. Иполит продължавал да се противопоставя на епископата през цялото време, докато и двамата са изпратени в заточение. Няма никакви сведения, че дори и по време на изгнанието се е постигнало помирение с Понтиан.

Св. Иполит е безспорен авторитет по отношение на ересите. Неговото настояване, че някои папи от неговата епоха са еретици, е факт. Което пък дава твърдо основание на мнозина католически богослови да не се съгласят с догмата за непогрешимостта на папата, провъзгласен от Първия Ватикански събор през 1870 г.

През XVI век работници, копаещи недалеч от древна църква на Тибуртинския път, откриват мраморна статуя. Тя очевидно изобразява епископ, седнал на трон с лъвски крака и носещ палиум – облекло, обозначаващо духовната му власт. На задната стена на трона е гравиран частичен списък от произведения на св. Иполит. (Любопитно, че в списъка не фигурира „Опровержение на всички ереси“.) Папа Пий IV (1559–1565) обявява, че намерената статуя е на светеца. Днес тя се съхранява във Ватиканската библиотека.

Превод с допълнения: Тодор ВЕЛЧЕВ
Съвместна публикация с в. “Зорница”, бр. 8, 2016 г.