• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Почетното погребение на Иполит Римски

Преди точно 1780 години

Редакция ХАРТА 13 август 2016

Вярващите в Рим са в тържествено очакване. При няколко последователни гонения много техни братя били избити. „Свидетели“ (гр. martyros) – така били наречени мъчениците за Христа. Впоследствие думата martyr ще придобие в някои западни езици тъкмо смисъла на „мъченик“. И ето че тленните останки на двама такива свидетели, починали в изгнание заради своята вяра, предстои да бъдат върнати в града и погребани на 13 август 236 г., преди 1780 години.

През 235 г. император Максимин Тракс (Тракиец) осъжда на заточение двама водачи на римските християни – Понтиан и Иполит. Те са изпратени на остров Сардиния, където вероятно е трябвало да работят като роби в мините. Изтощени от каторжния труд, двамата намират бързо смъртта си. Но настава часът останките им да получат достойно погребение. Мощите на Понтиан, който е бил епископ на Рим до изгнанието си, са положени в гроба на предишния епископ Калист. Римският епископ се е радвал на особено уважение от вярващите и бил наричан от тях „папа“ (баща). Иполит, който също е бил епископ във или в околностите на Вечния град, е погребан на неизвестно място край Тибуртинския път.

Статуя на Иполит Римски

Статуята на св. Иполит, открита и съхранявана в Рим. (Източник: hermetic.com)

За Понтиан до нас не са достигнали почти никакви сведения. Но историята на Иполит е много интересна. Той е най-влиятелният богослов на християнския Запад по онова време и особено плодовит автор в областта на догматиката, апологетиката, църковната история, църковното право и омилетиката. Творчеството му е преоткрито векове по-късно, защото е пишел на гръцки, който местното население вече не използвало и не познавало. Иполит взема дейно участие в борбата срещу учението на Савелий. Едно от неговите главни произведения е насочено срещу ересите и се нарича „Мисли на философите или опровержение на всички ереси“. По-голямата част от него е открита през 1842 г. в един манастир в Атон. В него Иполит обяснява какво са учели гностиците и подобни на тях групи и сравнява заблудите им с лабиринт. Опровержението му на подобни лъжеучения, според които спасението се постига чрез мистично духовно познание, не е загубило актуалност и в наши дни. Само богословските трудове на св. Иполит Римски са достатъчни, за да заеме той своето достойно място в историята и паметта на Църквата.

Но освен това Иполит често се цитира в споровете относно авторитета на Римската църква и нейното настояване, че папата е непогрешим в своето поучение (ex cathedra). Иполит е бил духовен потомък на св. Йоан Богослов – апостолската приемственост може лесно да се