• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

118 години от рождението на К.С. Луис

29 ноември

Павел Кръстев 29 ноември 2016

На 29 ноември 1898 г. е роден Клайв Стейпълз Луис, по-известен като К. С. Луис. Професор по средновековна английска литература, писател, богослов, с богата култура, остър ум и грабващо въображение. Преживял големи обрати и трудни моменти през живота си, оставил богато творчество, което и днес вдъхновява читателя. Всичко това прави К. С. Луис един от най-магнетичните и влиятелни умове на XX век.

Ранното му детство протича в голямата им семейна къща в Белфаст, Северна Ирландия. Тя е пълна с купища книги от всевъзможни жанрове. Луис ги изчита систематично и с жар, откривайки любовта към четенето. Двамата с брат му Уорни сътворяват един измислен свят – Боксън, „страната на животните“, населена с всякакви вълшебни животни. Те съчиняват и рисуват истории за говорещи зайци, за мишки-рицари, които отиват да убият не някой зъл великан, а котката. Още на четиригодишна възраст Клайв Стейпълз заявява, че не харесва името си и че оттогава за близките и приятелите си ще е Джак.

Така преминава детството на братята Луис – безоблачно и романтично. За съжаление през 1907 г., когато Джак е едва на девет години, майка им заболява от рак и умира. Баща им изпраща двамата братя в пансион, където те се сблъскват с мрачния външен свят в лицето на тормозещия ги психотичен директор. До четиринайсетата си година Джак сменя няколко училища. През този период от живота си се влюбва в музиката, открива и очарованието на северните митове и фолклор. Силно е привлечен от творчеството на Вагнер, съчетаващ митология и опера в една неустоима за Луис комбинация. През тези години, след загубата на своята майка и под влиянието на различни учения и възгледи, малко по малко губи и вярата си в Бога. Петнайсетгодишен, той вече съзнателно се определя като атеист, парадоксално „ядосан на Бога за това, че не съществува“.

След смяна на няколко училища и преживените проблеми в тях, за бащата на Луис става ясно, че най-удачният вариант будният му син да продължи обучението си е частен учител. Изпраща го при този, който е учил самия него – Уилям Къркпатрик, ирландец особняк, но и талантлив педагог. Годините на обучение при Къркпатрик изграждат рационалното, критично, логическо мислене на Джак. Учителят затвърждава и любовта му към старогръцката класическа литература, към гръцкия език. Ежедневното четене на гръцки текстове в оригинал остава приятен навик през целия живот на Луис. Ето как сам описва този период:

Голямата полза беше, че много скоро вече можех да разбирам голяма част от текста, без да си го превеждам (дори и на ум). Започвах да мисля на гръцки. Това е великият Рубикон, който трябва да бъде преминат от всеки, който учи чужд език. Тези, у които гръцката дума живее само, докато я търсят в речника и които след това я заместват с дума на английски, изобщо не четат на гръцки. Те само решават загадка. Самата формула „Naus означава кораб“ е погрешна. Както Naus, така и кораб означават нещо, те не се обозначават взаимно. Зад Naus, както и зад navis или naca, бихме желали да имаме картина на една тъмна и снажна грамада с платна или с весла, която се изкачва по хребета на вълните, без да ни се натрапва някаква досадна дума на английски.1

За съжаление избухва Първата световна война и през 1917 г. Джак изоставя учението и е изпратен в окопите във Франция. В продължение на 3 месеца е подложен на изпитание от постоянната вражеска стрелба, студа, влагата и преумората. Мнозина от неговите другари биват убити. В една битка е ранен от британски снаряд и бива отзован от фронта за лечение. По време на възстановяването и принудителния си престой в болницата той открива творчеството на Дж. К. Честъртън, публицист и християнин, когото Луис определя по-късно като главен фактор да преоткрие отново християнството като свое верую. Тогава той прочита няколко негови есета, за което по-късно разказва следното:

Не знаех в какво се забърквам, четейки Честъртън или Макдоналд. Един млад атеист, който желае да си остане убеден атеист, трябва да е много предпазлив какво чете. Има клопки навсякъде – „Библии стоят отворени, милиони изненади“, както казва Хърбърт, „фини мрежи и засади“. Бих казал, ако ми позволите, че Бог е много безскрупулен.

След демобилизацията Луис започва професионална кариера като преподавател в колежа „Света Магдалена“ в Оксфорд. Става част и от литературен кръг приятели, познат като Инклингите, сред които е Дж. Р. Р. Толкин, авторът на „Властелинът на пръстените“, както и братът на Луис – Уорън. На събиранията на Инклингите те четат и обсъждат чернови на собствените си произведения, взаимно изграждат своя стил и острота на перото, сблъскват своите възгледи.

Поредица от случки и срещи започват да разклащат дотогавашния му светоглед. Влиянието на творбите на Честъртън, както и личното приятелство с Толкин (също християнин) го карат да преосмисли в какво вярва. През 1929 г. изоставя материализма и се самоопределя като теист2. Преминава през период на много терзания и вътрешна съпротива. След една конкретна дълга дискусия по време на вечерна разходка с двама приятели християни, Толкин и Хюго Дайсън, К. С. Луис усеща призив да направи последната крачка от завръщането си към Бога:

Нямаше повече как да си играя на философия. Макар и в някакъв смисъл да беше вярно, както твърдях, че моят „Дух“ се различаваше от „Бога на общоприетата религия“, моят Противник пренебрегна довода, който потъна в пълна маловажност. Той не би спорил за това. Той просто каза, „Аз съм Господ“; „Аз съм, Който съм“; „Аз съм“.

На хора, които са религиозни по природа, им е трудно да разберат ужаса от едно такова откровение. Дружелюбните агностици могат бодро да говорят как „човекът търси Бога“. По отношение на мен – такъв, какъвто бях тогава – биха могли със същия успех да говорят как мишката търси котката.

Трябва да си ме представите сам в онази стая в колежа Света Магдалена, нощ след нощ, усещащ всеки път, когато умът ми се отместваше за секунда от работата ми, твърдото и неумолимо приближаване на Онзи, Когото така искрено не желаех да срещам. Онова, от което най-много се страхувах, най-сетне ме беше застигнало. В третия семестър на 1929 г.3 аз се предадох и признах, че Бог е Бог, коленичих и се помолих – може би най-унилият и неохотен обръщенец в цяла Англия през онази нощ. Тогава не виждах онова, което за мен сега е най-яркото и очевидно нещо – Божественото смирение, което приема един обръщенец, дори при такива условия. Блудният син поне се е върнал в къщи доброволно. Но кой би могъл да отдаде дължимата почит на онази Любов, която отваря широко вратите си за блудник, доведен насила – ритащ, съпротивляващ се и негодуващ, който върти очи във всички посоки, търсейки възможност да се измъкне? С думите “compelle intrare”, „убеждавай ги да влязат“, е било злоупотребявано толкова много от недобросъвестни хора, че от тях ни побиват тръпки, но разбрани в техния истински смисъл, те достигат до дълбините на Божествената милост. Има по-голяма милост в Божията твърдост, отколкото в човешката мекота, а принуждението от Него е нашето освобождение.

След тази вододелна крачка, повторното му обръщане към Христос, Луис впряга целия си талант и умения, красноречивия и увлекателен език, култивиран и шлифован през целия му живот, в една нова цел. Той е убеден, че смисълът на човешкия живот е единствено в това, ако съумее да насочи търсещия човек към Бога, да му помогне да намери пътя към дома.

Луис има уникалната способност да разяснява трудни богословски идеи, да прави непостижимото познаване на Бога възможно, пък дори и да остане само интуитивно разбиране. Чрез ярко въображение той намира достъпни аналогии от нашата вселена, от ежедневието ни, за да изкаже неизразими иначе истини. Същевременно острият, проницателен интелект и въображение се съчетават с изненадваща липса на суета, чувство за собствено величие, интелектуално високомерие и арогантност.

Отнася се към хората с внимание, като към специални същества, които са важни. Той казва: „Няма обикновени хора. Нито веднъж не сте разговаряли с обикновен смъртен.“ Това уважение личи и в книгите му, насочени към задочните му събеседници. Човешките взаимоотношения трябва да са сериозни, концентрирани, наситени – или по-добре да не се осъществяват въобще, казва той.

Корица на „Хрониките на Нарния“ от К.С. Луис

Уникалните способности на ума му и сърдечното отношение към хората одухотворяват книгите му. Затова произведенията му са високо ценени и продължават да се четат от няколко поколения читатели. Джак написва седем книги за приказната страна Нарния, където живеят говорещи животни и чийто единствен владетел е царственият лъв Аслан, който не е питомен, но е добър. Създава три фантастични повести на космическа тематика. Въображението му се проявява и в „Писмата на Душевадеца“, където се опитва да си представи какво би посъветвал един опитен демон своя племенник, начинаещ в покваряването на хората. Луис пише също редица апологетични книги, посветени на важни и трудни богословски теми: за страданието и смъртта в нашия свят, противопоставени на Божията любяща грижа и всемогъщество; за съвместяването на естествено и свръхестествено през погледа на мислещия и вярващ в Бога човек.

Но най-големият му шедьовър вероятно е книгата „Обикновено християнство“ (с алтернативно заглавие „Отвъд човека“). В нея К. С. Луис красноречиво, разбираемо и достъпно разкрива основите на вярата в Христос по един ненатрапчив и приятелски начин. Написана първоначално като поредица от радио-беседи по BBC с цел насърчение и утешение на участващите във Втората световна война британски войници, тя е издадена по-късно като самостоятелна книга. Претърпяла множество преиздания, “Обикновено християнство” е широко четена и популярна и днес.

Интересен детайл от живота на автора говори много за неговата личност. Поради голямата популярност на книгите му, списание „Тайм“ публикува на страниците си интервю с К. С. Луис. В резултат хиляди хора му изпращат лични писма. Той заявява: „мое задължение е да отговоря в пълнота на писмата на сериозните ми събеседници“ и праща писмо с личен отговор до всеки един от писалите му.

Друг интересен щрих е, че с парите от своите книги К. С. Луис помага на бедни и нуждаещи се хора. Раздава щедро и без остатък хонорара си, но понеже не е много навътре със счетоводството, години по-късно се налага да вземе пари назаем, за да успее да плати дължимите данъци върху тези приходи.

Заслужава да се отбележи и противоречивата реакция на отделни хора, след като Луис решава, че ще следва Христос. Той е напълно отхвърлен от колегите си в колежа и в продължение на цели 28 години живее във враждебна академична среда. Понеже преподавателите нощуват в сградата на колежа, Луис по задължение споделя всяка вечер масата със същите колеги. В изпълнение на особени вътрешни правила, той трябва смирено да сервира напитките на хората, които го ненавиждат. През всичките тези три десетилетия кандидатства многократно за старше преподавателско място в колежа, но всеки път кандидатурата му бива отхвърлена. Едва през 1954 г., когато от Кеймбридж му предлагат професорско място по средновековна и ренесансова литература, в Оксфордския колеж решават най-накрая да одобрят кандидатурата му. Луис отказва и се премества в Кеймбридж, където и завършва своята професионална кариера.

Дори след смъртта на К. С. Луис един човек казва пред приятел на Джак следното: „Той беше най-злият човек, когото познавам“. „Но защо?“, пита приятелят на Джак. „Защото вярваше в Бога и използваше лукавщината си, за да покварява младите. Това го прави най-злия човек, живял някога!“

Джак завършва жизнения си път на тази земя на 22 ноември 1963 г., точно една седмица преди своя шейсет и пети рожден ден. По странно съвпадение в същия ден е убит американският президент Джон Кенеди и трагичната вест за гибелта му засенчва новината за кончината на К. С. Луис.

Човекът, който през голяма част от живота си всячески се е старал по възможност да избегне срещата със своя тогавашен Противник и който след това предано и самоотвержено служи на същия този вече Приятел и Господар, сега седи при нозете Му в слава. Животът и творчеството му остават тук, като извор на вдъхновение и смирение, на мъдрост и проникновение за нас. К. С. Луис е една величава личност, напълно забравила за себе си в стремежа си да послужи на другите и на Бога.

Ето няколко откъса от книги на К. С. Луис, публикувани в списание ХАРТА: