• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Св. Атанасий Велики изброява Писания, които имат сила да ни помогнат

1650 години от неговото 39-то пасхално послание

Редакция ХАРТА 7 януари 2017

Библията може да се оприличи на цяла библиотека, която съдържа десетки книги с по-голям или по-малък обем. Внимателният читател – особено онзи, който я отваря за пръв път – не може да не се запита: „Кой и как е определил кои книги да бъдат включени в Библията?“

За ранните християни било важно да знаят кои са техните свети писания, източници с божествен авторитет. От една страна, те се нуждаели от указания кои учения да следват. От друга, те искали да са сигурни, че книгите, които пренасяли тайно по време на честите гонения, действително са Божие слово. Да бъдеш заловен с такива писания означавало смърт, а никой не би искал да умира за една лъжа. Така, около 130 години след Христовото възкресение, църковните епископи започнали да съставят списъци от творби, които смятали за Свещено Писание. Разликите между списъците на отделни автори не били големи, но все пак нямало пълно единодушие.

св. Атанасий

В началото на 367 година Атанасий, епископ на Александрия, се заел да подготви послание до своята църква по случай Великден (пасхално послание). Той пишел такива празнични писма всяка година, за да насочи умовете на паството си в правилна посока при отбелязването на Възкресение Христово. Но в настоящия момент духовният пастир бил особено загрижен. Мнозина християни в Египет изпадали в заблуди поради книги със съмнителен произход и авторитет. Например, хората недоумявали дали да вярват на т.нар. Послание на Варнава, което се приписвало на именития съратник на ап. Павел. Други били объркани от ученията, съдържащи се в Евангелието от Петър: гностическа творба, проповядваща тайно (мистично) познание на Бога като път към спасението. Атанасий осъзнал, че най-добрата защита срещу заблудите е ясното разбиране на Писанията. Но кои точно християнски книги са Свещено Писание? В своето празнично послание, написано на 7 януари преди 1650 години, александрийският епископ заявява:

„Понеже някои са предприели да си съставят сборник от т.нар. апокрифни книги и да ги разпространяват заедно с вдъхновените от Бога писания… видя ми се добре… да изброя изрично книгите, които са включени в канона, и са ни предадени с изричното уверение, че са божествени.“

Христовата църква вече била приела свещените еврейски книги1 като вдъхновени от Светия Дух. Днес те съставляват християнския Стар Завет. Имало също съгласие, че книги и послания на апостолите или на техни преки ученици и съратници следва да се приемат за Свещено Писание, ако са били отдавна в употреба при църковното богослужение. Така се оформя новозаветният канон. Атанасий се придържа към принципа да посочи само книгите с несъмнена достоверност. Той е първият човек, който съставя списък на новозаветните книги, съвпадащ със съдържанието на днешния Нов Завет. В списъка си от старозаветни книги той не включва 11-те неканонични2 книги и книгата Естир.

Атанасий хранел дълбока почит към Писанията. Той казва за тях:

„Те са извори на спасение, чиито живи думи насищат жадните. Единствено в тях се прогласява учението на светостта. Нека никой не добавя нищо към тях, нито да отнема нещо. Защото относно тях нашият Господ посрами садукеите, като каза: „Заблуждавате се, понеже не знаете Писанията“. А упрекнат от юдеите, рече: „Изследвайте Писанията, защото те са, които свидетелстват за Мене.““

Отвеждане на св. Атанасий в изгнание

Отвеждане на св. Атанасий в изгнание (гравюра на Ото Бичнау, 1883 г.; източник: Wikimedia)

Поради голямото значение на Александрия като град и търговски център, Атанасий бил добре познат като епископ. Голяма част от живота му е посветена на борбата срещу ересите, особено срещу арианите, които отричали божествеността на Христос. Автор е на голям брой богословски, полемични и екзегетични съчинения. Големите му заслуги за Църквата му донасят прозвището „Велики“. Непоколебимите възгледи на Атанасий го вкарвали в конфликт с няколко римски императори, които го изпращали пет пъти в изгнание. И всеки път, когато епископът се връщал в Египет, той бил посрещан от народа с голяма радост. Силното му влияние допринесло за окончателното изясняване на въпроса кои книги принадлежат към Библията и кои – не. Не бива обаче да възприемаме Атанасий като авторитарен водач. Библейските книги били признати за Божие слово не защото Атанасий бил казал така, а защото огромното мнозинство в църквата мислело така. Епископът на Александрия просто дал израз на убеждението и практиката на повечето християни в Римската империя.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. „Зорница“, бр. 1, 2017 г.
Сдружение ХАРТА препоръчва на всички читатели, които се интересуват повече от темата, да посетят еднодневната конференция на 3 февруари, посветена на св. Атанасий.
  • 1. Канонът на еврейския Танах (Стар Завет) преминава през поне три „вълни“ на утвърждаване. Днес е известно, че към края на I век той вече е бил приет от юдаистичната общност в съвременния си вид.
  • 2. Т.нар. „второканонични книги“, написани на гръцки в последните няколко века преди Христа.