• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Убийството на Распутин

Точно преди едно столетие

Редакция ХАРТА 1 януари 2017
Категории: зло | история | общество

През последното десетилетие от живота си Григорий Ефимович многократно предсказвал: „Ако умра, императорът скоро след това ще изгуби короната си.“ Григорий гледал на себе си като на светец, когото Бог използва за поддържане на трона на династията Романови. Но мнозина други смятали, че неговото злокобно влияние подрива устоите на Русия. Той въртял царското семейство на пръстта си, а си навлякъл всеобща омраза с грубото си поведение и простовато говорене, с ругатните и пиянството си, както и с това, че съблазнявал високопоставени жени. (Злите езици твърдели, че имал интимна връзка със самата императрица.) В главите на различни държавни мъже се зародила идеята за неговото убийство. Но на дело това сторили двама отегчени от живота благородници, един политик-мизантроп и няколко слуги.

Григорий Распутин е роден в обикновено селско семейство в началото на 1869 година и е кръстен в деня на св. Григорий Нисийски (21 януари по нов стил), поради което получава неговото име. В детството си боледува често и е изпратен на поклонение в манастир. Твърди се, че на 18-годишна възраст получава видение от казанската Св. Богородица и стига до убеждението, че е избран от Бога за специални цели. Пътува по светите места в Русия; посещава Атон и Ерусалим. През 1890 г. се жени и впоследствие му се раждат три деца. Но след 1900 г. се отдава на духовни странствания из страната и постепенно си спечелва име на мистик, изцелител и екзорсист. Наричат го „лудият монах“ и „юродив“ (безумец заради Христа1) – практика на видимо безумно поведение, която в тогавашна Русия се възприемала за несъмнен белег на святост.

Распутин, сниман в годината на смъртта си

Распутин, сниман в годината на смъртта си (1916 г.)

След 1903 година Распутин се установява в Санкт Петербург. Разнася му се славата на прозорлив проповедник, който предсказва бъдещето и изцелява с молитва тежки болести. Висшето общество е привлечено от него и той печели много последователи. През 1905 г. е представен лично на императора Николай II. Оттук насетне Распутин придобива огромно влияние върху царското семейство – най-вече защото използва способностите си за облекчаване на страданието на престолонаследника Алексей, болен от хемофилия. Съветва императора и императрицата по широк кръг държавни дела, особено след избухването на Първата световна война през 1914 година. Той убеждава Николай II да поеме лично главното командване на войската, а по-късно се опитва да му внуши да сключи мир с Германия. Справедливо или не, мнозина политици смятали, че на практика Русия се управлява от Распутин. Но популярността му не намалява – „светият дявол“ се радва на почитта както на царския двор, така и на обикновените селяни.

Отношенията му с Руската православна църква обаче са обтегнати. Още по време на странстванията му той е обвинен от един свещеник в родната му Тоболска област, че организира оргии с жени. След установяването на Распутин в Петербург, Светият Синод на два пъти започва дело срещу него за разпространение на еретично учение, самозвано лечителство и нередни връзки с жени, които живеели в неговия дом. И двете дела са прекратени със снемане на обвиненията. Но свидетелствата на мнозина очевидци говорят, че нравствеността на Распутин е била – меко казано – съмнителна.

Един от заклетите врагове на Распутин станал княз Юсупов. Уморен от своя живот в разкош, той искал да внесе смисъл в съществуването си чрез убийството на влиятелния духовник. Спечелвайки предварително доверието на Распутин, той го поканва на вечеря в своя дворец на 30 декември 1916 г., точно преди едно столетие. Поднасят на госта червено вино и пирог, напоен с цианкалий. Но отровата изглежда нямала въздействие върху Распутин, известен със здравото си телосложение. Заговорниците отправят няколко изстрела в тялото му, връзват го с въжета и го хвърлят в река Нева. Аутопсията по-късно показала, че Распутин бил още жив, когато потънал, и че всъщност е починал от удавяне.

Само два месеца по-късно предсказанието му се сбъдва и царят е принуден да абдикира. Февруарската революция от 1917 г. сваля от власт Романови, а болшевишката революция през ноември същата година слага завинаги край на монархията в Русия. А след разпада на Съветския съюз през 1991 г. някои радикални православни кръгове в страната предлагат канонизацията на Распутин като светец. Тези идеи се отхвърлят от Св. Синод на Руската православна църква.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
  • 1. Срв. I Кор. 4:10