• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Учението на Пелагий е осъдено като ерес

16 века от писмата на папа Инокентий I относно Пелагий

Редакция ХАРТА 27 януари 2017
Категории: богословие | история

Отново и отново след бурния IV век на арианските спорове Църквата трябвало да смаже една опасна ерес. На 27 януари 417 г., преди точно 16 века, тогавашният папа Инокентий I разпраща пет писма до християнските общини в Северна Африка. Така ще бъде нанесен тежък удар на скандалния британски1 монах Пелагий – писмата довеждат до неговото отлъчване.

„С авторитета на дадената ни апостолска власт ние отсъждаме, че Пелагий и Целестий трябва да бъдат лишени от църковно общение, докато не се върнат към вярата, измъквайки се от примката на дявола.“ (Целестий бил съратник на Пелагий.)

Пелагий

Английският монах Пелагий (360–418)

Какво бил направил Пелагий, та да навлече върху себе си такова проклятие? Той учел, че човешката природа по същността си е добра – в противоречие с традиционната християнска доктрина, че поради Адамовия грях хората се раждат със силна склонност да съгрешават. Пелагий казвал, че отделният човек има силата да върши правда, като избира да го прави и като насилва тялото да се покорява, например с помощта на аскетични практики. Христовото учение твърди категорично, че хората могат да надмогнат над склонността си да съгрешават само под действието на Божията благодат в сърцата им. Идеите на Пелагий означавали, че Христовата смърт на кръста служи по-скоро като морален пример, отколкото като изкупление, способно да преобрази естеството ни отвътре чрез божествена сила.

Пелагианството влизало в разрез не само с Библията, но и с общочовешкия опит. Както старозаветните, така и новозаветните автори настояват, че ние не можем да се променим със собствени сили. „Може ли леопард да промени петната на кожата си?“, пита риторично пр. Еремия2. А Господ Исус заявява, че трябва да се родим отново, за да влезем в Божието царство3. Без силата на Христос, действаща в нас, нашите неподдаващи се на обуздаване страсти, горделивостта ни и други злини ще ни обземат и ще ни отведат още по-надолу, отколкото си мислим, че сме способни да стигнем.

Августин от Хипон

Августин от Хипон (354–430)

Блажени Августин от Хипон, един от великите мислители на Църквата от онези времена (а и до ден днешен), се противопоставя на Пелагий. Благодарение на негово писмо до Инокентий I, в което се разяснявали спорните въпроси за първородния грях, за кръщението на деца и за Христовата благодат, папата решава да вземе твърди мерки. Той обявява, че всеки човек, който отрича нуждата ни от Божията благодат, трябва да бъде отлъчен от Църквата, та „гноясалата рана да не причини повреда на останалите части от тялото“.

Инокентий I умира скоро, след като издава решение за отлъчването на Пелагий. Тогава британецът отива до Рим и успява да убеди новия папа Зосима да отмени църковното му наказание. Римският понтифекс възприема становището, че Пелагий е бил несправедливо осъден поради злонамереността на африканските епископи. Тогава църквите от Северна Африка се хвърлят на борба. Те настояват пред папата, че идеите на Пелагий трябва да бъдат осъдени. Документирани са еретичните отклонения в богословието на британския монах и се показва убедително, че той е смекчавал тона всеки път, когато е бивал притиснат в ъгъла. Августин съставя символ на вярата, одобрен от 200 епископи на Картагенския събор на 1 май 418 г., и го изпраща на папата. Зосима капитулира и потвърждава по-ранното осъждане на Пелагий с папска енциклика. Светските власти също дават своя принос към конфликта – с императорски указ всички пелагиани са изгонени от градовете в Италия.

От този момент насетне Пелагий просто изчезва от всички исторически писания; вероятно умира години по-късно някъде в християнския Изток. Но неговите идеи не загубват значимост. Някои от тях намират израз в произведенията на съвременника Теодор Мопсуестийски (350–428 г.), както и на доста по-късни богослови като Чарлз Фини (1792–1875 г.), един от дейците на т.нар. Съживително движение в САЩ.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. “Зорница”, бр. 1, 2017 г.
 
  • 1. Според някои източници Пелагий всъщност бил ирландец.
  • 2. Ерем. 13:23
  • 3. Йо