• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Научна конференция на тема „Св. Атанасий Александрийски, Сердика и светът на Късната античност“

По случай 1690 години от заемането на Александрийската катедра от св. Атанасий Велики, на 3 февруари в „Нова конферентна зала“ на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе еднодневна конференция, посветена на неговия живот, творчество и богословие, както и на особеностите на света през онази епоха. Конференцията беше организирана от Богословския факултет на университета, Центъра за изследване на патристичното и византийско духовно наследство към университета и Гражданско сдружение „Св. Атанасий Велики“. Основни организатори на събитието бяха доц. д-р Светослав Риболов, преподавател по Патрология във факултета, г-жа Елена Николова и г-н Тодор Патриков.

Конференция за св. Атанасий Велики

Докладът на проф. Иван Христов. Вдясно от него са еп. Поликарп и г-жа Николова.

Академичната проява продължи близо десет часа в шест тематично отделени сесии. В нея взеха участие с доклади 19 души: преподаватели, докторанти и изследователи. Конференцията беше открита от Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп. Той изнесе доклад, озаглавен „Св. Атанасий Велики: от Никея до Сердика“, посветен на пребиваването на св. Атанасий в гр. Сердика (днешна София) и на участието му в Сердикийския събор през 343 г.

Проф. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет, говори за преследванията, на които е бил подложен светецът, както и за петте пъти, през които е бил отстраняван от Александрийската архиепископска катедра, като от 47 години служение е прекарал 19 в изгнание.

В своя доклад, озаглавен „Отношенията между св. имп. Константин и св. Атанасий Велики“, доц. д-р Павел Павлов обрисува срещата между двамата „велики“ като среща на „новия Павел и новия Петър – или харизматичност и консервативност в Църквата“.

Проф. д-р Иван Желев запозна присъстващите как св. Атанасий е използвал новозаветния текст в защитата на православната вяра. Впечатление направи връзката на светеца със св. Антоний, както и отличното му познаване на Свещеното Писание, за което св. Григорий Назиански пише, че е „изучил всички книги на Стария и Новия Завет, както друг не е изучил и една“.

Проф. дфн Емил Трайчев изнесе доклад на тема „Канонът на новозаветните книги според св. Атанасий Александрийски“. Той се спря на известното 39-то пасхално послание, в което светецът говори не само за датата на идващия празник Възкресение Христово, но и изброява новозаветните книги в познатия ни днес състав. В този контекст той за първи път използва думата „канон“. Посланието му не е запазено в цялост – началото му е изгубено, а датата на написване не е ясна. За него съдим от текстове на различни езици. В него св. Атанасий разделя книгите, които са били познати из поместните църкви, на 3 категории: канонични, полезни за четене пред катехумените и писания на еретиците (апокрифи). Канонични нарекъл тези, които са били добили популярност сред всички или повечето поместни църкви; полезни за четене са тези, които са имали ограничено разпространение, но които не противоречели на учението и Преданието на Църквата (напр. Пастирът от Ерм, двете послания на св. Климент Римски, посланието на ап. Варнава, седемте послания на св. Игнатий Богоносец и др.), а писанията на еретиците са били книгите, които еретиците са измислили в защита на своите учения. Интересно е да се отбележи, че за Църквата по онова време първите две групи книги са влизали в състава на Свещеното Писание и не е било познато разграничението, което правим днес.

Доц. д-р Светослав Риболов изнесе доклад на тема „Употребата на Посланието до евреите в „Слова против арианите“ на св. Атанасий Велики“. Той изясни, че Посланието до евреите дава най-добрия прочит на Стария Завет в светлината на Новия. В тези слова св. Атанасий обяснява защо арианите използват думата ἀπαύγασμα (сияние) неправилно, когато се опитват да докажат чрез Послание до евреите 1:3, че Иисус Христос, бидейки сияние на Отца, не е истински Бог, а е твар. Раждането на Христос не е станало по волята на Отца, както твърдели опонентите на св. Атанасий, а е извечно вътрешно раждане, разбиращо се като причастност към същността на Отца.

доц. Светослав Риболов

Доц. Светослав Риболов изнесе доклад на тема „Употребата на Посланието до евреите в „Слова против арианите“ на св. Атанасий Велики“. Вдясно от Риболов са проф. Мария Йовчева, Любен Домозетски и доц. Екатерина Дамянова.

Доц. д-р Димо Пенков говори относно „Апологетичният метод в „Против елините“ и „За въплъщението на Бог Слово“ от св. Атанасий“, като изясни онтологичния смисъл, вложен от светеца във факта на Въплъщението, за да обори парадигматичния (чрез пример) възглед на арианите за спасението. Според св. Атанасий Бог Слово се съединява с човешката природа по същност, за да даде възможност на човека да се съедини с Бога по благодат – в противовес на арианския възглед, според който човек се спасява, като следва моралния и нравствен пример на Христос.

Проф. д-р Иван Христов се спря на темата за аристотеловите понятия в „Слова против арианите“. Той показа, че арианите са били повлияни от философията на Аристотел и е било уместно да им се отговори с аристотелова терминология. Раждането на Сина произтича от природата на Отца и поради това Той не е творение. В Посланието до римляните (8:32), Синът е наречен „собствен“ (ἴδιος). От друга страна, Христос нарича Бога Свой Отец. В „Слова против арианите“ светецът обяснява, че понятието „собствен“ или „собство“ е свойство. Свойството е изява на същността според Аристотел. Според св. Атанасий (той повтаря това десетки пъти) „Синът е свойство на Отца“, т.е. „собствен“ спрямо същността Му. Аристотел е авторът, през чиито очи се е възприемала цялата Античност; тогавашната култура е била напоена с идеите му. Вероятно св. Атанасий не е познавал толкова самото творчество на Аристотел, колкото неоплатоническата му интерпретация.

Доц. д-р Екатерина Дамянова изнесе доклад, озаглавен „Освещаването на Гроба Господен в контекста на Събора в Тир (335)“. Преподавателката по Библейска археология в Богословския факултет направи обзор на изследванията, свързани със светите места в Йерусалим. Тя проследи развитието на строежа на храма над Божий Гроб в различните етапи, което онагледи с множество схеми и снимки. Обърна внимание и на освещаването на храма на 13 септември 335 г., след събора в Тир, на който св. Атанасий е бил осъден от арианите.

Доклади изнесоха още проф. д-р Мария Йовчева („Св. Атанасий Велики в гръцката и славянската химнография“), д-р Димитър Илиев („Александрия от ΙV в. в епиграмите на поета Паладас: между езичество и християнство“); Елена Николова („Св. Атанасий Велики и борбата му с арианската ерес“), Иво Топалилов („Проблеми на християнизирането на обществото в Тракия през IV в. (до имп. Теодосий)“); Адриана Любенова („Анализ на някои от изображенията в култовите сгради във Филипопол IV–VI в.“); Тодор Патриков („Топоси в България, свързани с паметта за св. Атанасий“), Георги Чочев („Учението на св. Атанасий Велили за Светия Дух“); Янис Каминис („Изследванията за св. Атанасий в съвременното гръцко богословие“); Ангел Петков („Изследванията за св. Атанасий в България“) и Любен Домозетски („Композицията Служба на архиереите във византийското изкуство на XII в.“).