• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Реформаторът Филип Меланхтон

520 години от неговото раждане

Редакция ХАРТА 16 февруари 2017

В историята на Реформацията този ден ще бъде записан с червени букви. На 16 февруари 1497 година се ражда един човек на мира, комуто е писано да живее в епоха на жестоки конфликти и да бъде разумен глас в един свят на бушуващи страсти. Той идва на бял свят в немското градче Бретен, близо до Карлсруе, и се нарича Филип Шварцерд. Фамилното му име на немски означава „черна земя“ и самият той по-късно го превежда на гръцки като Меланхтон. С това име той ще стане познат на света и на идните поколения.

Портрет на Филип Меланхтон от Лукас Кранах-младши

Портрет на Филип Меланхтон от съвременника му Лукас Кранах-младши (1559 г.; източник: theredlist.com)

Едва десетгодишен, Филип остава без баща и с отглеждането му се заема неговата баба. Меланхтон е схватливо и способно момче. На 12-годишна възраст постъпва в университета в Хайделберг, където се дипломира след две години като бакалавър. Той се развива и като педагог, запознавайки се с книги за реформа на преподавателските методи, учи старогръцки и пише стихове на латински. Малко по-късно се премества в университета в Тюбинген, където учи аритметика, геометрия, музика и астрономия1 и получава магистърска степен. Едва 21-годишен, той е избран за професор по гръцки във Витенберг, по препоръка на своя престарял чичо, известния хуманист Йоханес Ройхлин, който бил първоначално предложен за този пост. Хилав и висок едва 1.50 м, с малък дефект на говора, Филип Меланхтон първоначално не впечатлява никого във Витенберг; приемат го хладно. Но още с първата си пламенна реч по повод встъпването му в длъжност, в която настоява за внимателна и цялостна реформа на учебната програма, той напълно преобръща нагласите. Присъстващите негови колеги са възхитени. Сред тях е и Мартин Лутер, който неотдавна е публикувал своите 95 тезиса и е предизвикал голямо раздвижване в християнския свят.

Самият Меланхтон бил вече узрял за идеите на Реформацията. След като е изчел гръцкото издание на Новия Завет на Еразъм Ротердамски, той – подобно на Лутер – се е убедил, че спасението идва чрез вяра, а не чрез дела. Той става съработник на Лутер, съединява големия си талант с неговия и в публичен дебат надделява над неговия главен опонент, папския пратеник Йоханес фон Ек. Но Меланхтон не се задоволява да излага аргументите си в речи (макар и много убедително), а се заема да ги защитава и писмено. Той внимателно и разумно излага реформаторската догматика в публикувания през 1521 година трактат „Всеобщи и основни понятия на богословието“ (Allgemeine Grundbegriffe der Theologie). Това произведение претърпява още три издания до смъртта на Меланхтон през 1560 година.

Първото издание на Аугсбургската изповед на вярата

Заглавна страница на първото издание на Аугсбургската вероизповед (Източник: museeprotestant.org)

През 1530 г. император Карл V свиква германския парламент в Аугсбург, в опит да се уреди религиозния конфликт в страната. Поради мирния си характер, Меланхтон е в очите на Лутер най-подходящият човек, който да подготви изложение. Последното, станало известно като „Аугсбургска вероизповед“ действително е написано в помирителен дух. Първите 21 члена подчертават доктрините, по които и двете страни, католици и протестанти, до голяма степен били съгласни. В последните 7 члена Меланхтон се насочва към въпроси, по които смятал, че католиците се отклоняват от авторитета на Светото Писание. Ключов момент в документа е оправданието на душата единствено въз основа на вяра. Аугсбургската вероизповед бива отхвърлена от папата и остава основен документ на лутеранското учение.

Ала Меланхтон продължава да се стреми към формулировки, които биха били приемливи за всички. Той в никакъв случай не желае разделяне на Църквата. Но неговият разумен глас остава самотен и нечут посред тътена на века. Заради това, че Меланхтон не приема категоричната позиция на Лутер относно тайнствата, водачът на Реформацията обръща гръб на тихия си приятел и го подлага на безмилостни нападки. На смъртния си одър Лутер се разкайва за поведението си. Той шепне: „Скъпи Филип, признавам, че отидох твърде далеч по проблема за тайнствата.“

Меланхтон надживява Лутер с 14 години, като продължава да преподава във Витенберг. Той бива пренебрегнат от радикалните водачи, които твърде често вземали надмощие в протестантското движение. Накрая тихата му душа копнеела за смъртта като избавление от „безумието на богословите“. Все пак неговата „Аугсбургска вероизповед“ остава един от малкото основополагащи документи, признат от всички спорещи помежду си реформатори. Самият Меланхтон обаче е охулен като опортюнист (приспособленец) и изпада в забвение за цели два века след смъртта си.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. “Зорница”, бр. 2, 2017 г.
  • 1. Т.нар. „квадривиум“, пакет от 4 научни дисциплини (“свободни изкуства”), изучавани в средновековните университети. - Б.пр.