• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Паул Герхард, вдъхновеният немски химнописец

410 години от неговото раждане

Редакция ХАРТА 12 март 2017

Паул Герхард

Портрет на Паул Герхард (източник: stadtmuseum.de)

Казват, че великото изкуство се ражда в страданието. Но е трудно да си представим, че стихове, искрящи от радост, красота, твърда вяра в Бога и надежда, могат да бъдат създадени от човек с толкова тежък живот като този на Паул Герхард. Ала неговите лични и семейни несгоди, съчетани с Божията благодат, придават на химните му особена сила и дълбочина. Герхард се учи да пее за своята вяра при всякакви, дори и най-печални обстоятелства. Вътрешният му човек1 бил закоренен в Божия мир. Това личи от известния му химн „Предай своите пътища Нему“:

Със „лека нощ“ далеч отпращай
ти болката и бремето кораво!
И винаги от себе си отмахвай
туй що сърце гнети и помрачава!
Не си ти, който управлява
и всичко трябва да положи в ред.
На Своя трон високо Бог царува
и всичко води с благост и до век.

Един от най-обичаните автори на църковни химни в Германия се ражда на 12 март 1607 г. (преди 410 години) в малкото градче Грефенхайнихен, недалеч от Витенберг. Почти две трети от живота му преминават през опустошителната Тридесетгодишна война (1618–1648)2. Родителите му стават жертва на глада и мизерията. Баща му умира, когато Паул е 12-годишен, а две години по-късно си отива и майка му. Заедно със своя брат, момчето е изпратено в училището „Св. Августин“, в което се обучавали бъдещи богослови и държавни служители.

Въпреки доброто си богословско образование и начетеност, до своята 45-та година Паул Герхард не получава постоянно място на църковен служител и се прехранва като частен учител. През 1651 г. му е предложено да стане пастир на една църква в селцето Митенвалде. Едва тогава неговото – макар и скромно – материално положение позволява да се ожени за Ана Мария Бартолд, която обичал от дълго време, и да публикува химните, които пишел отдавна. Но семейният му живот бил белязан от много нещастия. От общо петте деца, които се раждат, само едно достига зряла възраст и надживява своите родители.

През 1657 г. Герхард е поканен да стане помощник-пастир на голямата катедрала в Берлин. Там той си спечелва славата на проповедник и е почитан като благочестив човек, известен с добрите си дела. През 1664 година обаче курфюрстът Фридрих Вилхелм I издава едикт за толерантност, с който забранява на проповедниците от Лутеранската и от Реформираната църкви да се критикуват взаимно от амвона. Паул Герхард отказва да подпише указа. Той вярвал, че Божията любов стои над борбата за догмите и че християните с различни възгледи трябва да могат да обсъждат това, което ги разделя. По тази причина той е отстранен от поста си и му е забранено да упражнява църковното си служение. Две години по-късно той получава по-нисък църковен сан.

Ала Герхард продължава да служи на Бога чрез своите химни. Те ще се превърнат в съществена част от лутеранската традиция: 40 от общо 120 негови творби и днес са в богослужебна употреба. Паул Герхард превежда на немски и химна на Бернар от Клерво „Ранен и в кръв потънал“ (O, Haupt voll Blut und Wunden), който по-късно Йохан С. Бах ще вгради като хорал в прочутия си Матеуспасион. Братята Джон и Чарлз Уесли са силно затрогнати от произведенията на Герхард и превеждат няколко от тях на английски. А три века по-късно, големият богослов Дитрих Бонхьофер, хвърлен в затвора от нацистите, ще намира утеха в химните на Герхард, които е запомнил наизуст от детинство.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. „Зорница“, бр. 3, 2017 г.
  • 1. Вж. Ефес. 3:16
  • 2. В някои области от Германия през войната загива над 1/3 от местното население.