• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

В памет на един мъченик от съветско време

45 години от убийството на Иван Мойсеев

Иван Мойсеев

Иван Мойсеев (1952–1972)

В последното си писмо до дома, Иван Мойсеев, наричан от семейството и приятелите си просто Ваня, увещава брат си Владимир:

„Не разправяй на родителите ни всичко. Просто им кажи, че Ваня ти е писал и е казал, че Исус Христос влиза в битката. Това е битка за Христа и Ваня не знае дали ще се завърне от нея. Много искам всички вие, скъпи приятели, млади и стари, да помните този едничък стих: „Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота“ (Откровение 2:10).“

На следващия ден, 16 юли 1972 г., преди 45 години, Иван Мойсеев предава Богу дух при съмнителни обстоятелства. Съветските власти заявяват, че става дума за удавяне при нещастен случай. Но семейството му е сигурно, че двайсетгодишният младеж е бил изтезаван до смърт.

Ваня е роден през 1952 година в днешната Република Молдова, в многочленно селско семейство. На 18-годишна възраст постъпва в армията, за да отбие редовната си военна служба в град Керч, на Кримския полуостров. Той говори открито за Бога, което е забранено от атеистичния режим. Търси тихи места, където всекидневно да се моли необезпокояван. И така си навлича омраза и гонения от страна на своите началници. Те се опитват да го отвърнат от вярата му – с наказания и изкарване пред строя за публично осмиване. Но младежът остава непреклонен и тормозът се усилва. Писмата му до вкъщи и магнетофонните записи, направени при последната му домашна отпуска, документират жестокостите, на които е бил подложен. Периодично са го оставяли без храна. Буден е и е разпитван посред нощ, често с побои. В продължение на две седмици, посред най-люта зима, той е принуждаван да стои отвън в тънка военна униформа. Според свидетелството му, Бог го е загрял по чудотворен начин.

Други чудеса също потвърждават особеното Божие благоволение към Иван Мойсеев. Веднъж той е прегазен от камион. Лекарите му казват, че могат да го спасят само чрез ампутация на ръката и отстраняване на част от смазания му бял дроб. Почти не на себе си и мъчен от треска, той се моли горещо на глас. На следната утрин, Ваня се събужда напълно оздравял.

При друг случай останалите войници го предизвикват да докаже, че Бог съществува. Облогът е Господ да осигури отпуска за определен сержант. В тогавашната съветска армия не е било никак лесно наборен военнослужещ да получи домашен отпуск. Иван се моли дали да приеме облога и в крайна сметка се съгласява. Той прекарва цяла нощ в разговор със сержанта и му обяснява всичко, което трябва да знае, ако стане християнин. На следващия ден висше началство от друг град се обажда по телефона в щаба и нарежда сержантът да бъде пуснат в отпуск. Смаян от случилото се, младежът се обръща към Христа. Други войници от обкръжението на Иван Мойсеев също стигат до вярата.

Ваня служи като военен шофьор. Когато всички усилия да пречупят вярата му пропадат, той получава заповед да откара хора от КГБ до определен град. И не се връща повече. Тялото му е изпратено на родителите в заварен ковчег. Майката на Ваня настоява да отворят ковчега. Един от братята му, който е член на Комунистическата партия, се възпротивява, но накрая отстъпва пред общата воля на семейството. Оказва се, че Ваня е трудно разпознаваем. На последвалия съдебен процес свидетелите, християни и нехристияни, писмено декларират, че гръдният му кош е бил обгорял. Лицето и тялото му са били покрити със синини и натъртвания. Личали са си отпечатъци от токове на ботуши. Аутопсията установява, че сърцето му е било прободено на шест места.

Притиснати от комунистическата власт, невярващите свидетели оттеглят показанията си. Военните излизат с обяснението, че шестте пробождания на сърцето били направени, за да се вкара адреналин и то да върне ритъма си след удавянето на Иван Мойсеев, а останалите белези по тялото били от направената аутопсия. Хвърля се обвинението, че евангелските християни са измислили цялата история с изтезанията му, за да дискредитират режима. Само че писмата и записите на Ваня са неоспорим факт. А днес разполагаме с още хиляди свидетелства за издевателствата над християни в бившия Съветския съюз. За да стане картината завършена, ще добавим, че частта, в която е служел Ваня, е разформирована скоро след смъртта му. Причината е, че много войници от нея са станали християни.

В писмо, изпратено до Съвета на евангелските християни-баптисти, родителите на Иван Мойсеев пишат:

„Нашият син допълни броя на убитите за Божието слово. Ние скърбим, но се и радваме за подвига на страденията му. Той обичаше Исус повече от всичко на света – и го доказа. В предсмъртните си писма, той често ни напомняше: „Ако любите нещо или някого в света повече от Исус, не можете да Го следвате…“

Нека това живо цвете, отдало благоуханието на младостта си на кръста, да послужи за добър пример на цялата руска младеж (и на младежта от всички народи) – така да люби Христа, както нашият син Ваня.“

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с вестник „Зорница“