• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Св. Йоан Златоуст пътува към своята смърт

1610 години от смъртта на знаменития проповедник

Редакция ХАРТА 14 септември 2017
Категории: мъченици

Йоан Залтоуст, мозайка от Константинопол

Св. Йоан Златоуст, мозаечно изображение от църквата „Св. София“ в Истанбул (Константинопол. Източник: Wikipedia)

Поради смелите си речи срещу греховете на имперската столица патриархът на Константинопол Йоан е заточен в далечните планини Таурус, провинция Малка Армения (североизточна Мала Азия). Мнозина знатни хора, представители на тогавашния елит, са засегнати от проповедите му, разобличаващи срамните им дела и разпуснат живот. Една от тях е самата императрица Евдоксия. Тя подбужда изпращането на знаменития проповедник в изгнание.

През последната зима на живота си Йоан претърпява тежки страдания в суровите планини. Без дърва за огрев и без достатъчно завивки на леглото си, той не може да сгрее треперещото си, изнемощяло тяло. Но продължава да пише силни послания към хората, поверени на пастирските му грижи. Получил на младини отлично образование на оратор и адвокат, Йоан създава по време на служението си като църковен епископ голям брой проповеди, библейски тълкувания и писма, които са шедьоври на духовната литература. Обаянието му и авторитетът му на християнски водач са огромни. Затова, дори когато е далеч от своето паство, хората продължават да търсят неговите съвети и наставления.

Макар че Йоан е далеч от столицата, неговите врагове продължават да се плашат от духовната му сила и влияние. Към мястото на неговото заточение се стичат хора, желаещи да слушат Божиите слова от устата му. За него се застъпват пред императора уважавани църковни водачи, сред които и папа Инокентий I. Случват се събития, които са изтълкувани като знамения за Божия гняв, насочен срещу несправедливите му обвинители: императрица Евдоксия умира, а в Константинопол стават няколко земетресения и градушка унищожава цялата реколта в околността. В града започва да се говори, че прокуденият патриарх скоро ще бъде върнат.

Затова противниците на Йоан предприемат решителен ход. Макар че патриархът е вече стар и немощен, с разклатено здраве от годините на суров монашески живот и на борби, те издействат изпращането му още по-далеч: в черноморското градче Питиунд, на границата с Грузия. На придружаващите го стражи е обещана награда. Размерът ѝ зависи от скоростта на придвижване. У войниците няма капка съмнение, че целта е Йоан да умре от изтощение по пътя.

Затова те са неумолими към него. Въпреки че старецът се олюлява, конвоят не спира. Ходенето се превръща в изтезание за Йоан. Недалеч от селцето Комани в провинция Понт, той е с напълно изчерпани сили. Суровите сърца на войните трепват. Позволяват му да пренощува в една църква, наречена на мъченика Василиск. Това е последната нощ в живота на Йоан.

Църковно предание твърди, че Василиск се явил в съня (или във видение) на Йоан и го уверил: „Бъди твърд, братко мой Йоане, утре ще бъдем заедно“. На сутринта заточеникът моли войниците да се поклони на Бога в църквата. Първоначално те отказват и пътуването продължава. Но само след няколко километра става ясно, че Йоан умира. Докарват го обратно в църквата. Той ги моли да се облече в бели църковни одежди, а старите си дрехи раздава на придружителите си. След това започва да служи литургия заедно с няколко монаси. Гласът му все повече отслабва. Накрая се свлича на земята. Хората, които протягат ръце, за да го изправят, чуват последните му думи: „Слава на Бога за всичко. Амин.“ Това се случва преди 1610 години, на 14 септември 407 година.

Скоро след смъртта си Йоан получава прозвището „Златоуст“. То го увековечава като един от най-красноречивите и убедителни проповедници в християнската история. Тридесет и една години по-късно останките му се пренесени обратно в Константинопол, града на неговото трудно, но благословено служение като епископ. Положени са с почести в църквата „Св. Апостоли“.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. “Зорница”, бр. 9, 2017 г.