• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Необикновеният живот на Мартин Лутер

500 години от началото на Реформацията

Редакция ХАРТА 27 октомври 2017

На 31 октомври 2017 г. се навършват точно 500 години от началото на Реформацията. Това събитие и неговите последствия променят християнския свят и имат силно отражение в живота ни до ден днешен. Предлагаме ви една статия за човека, дал първия тласък на тази духовна революция преди вече половин хилядолетие.

„Най-сетне, размишлявайки ден и нощ, с Божията милост започнах да разбирам, че праведността на Бога е тази, чрез която живеят праведните, посредством дар от Бога, а именно вярата. В този момент се почувствах така, сякаш бях роден отново и влязъл в самия Рай през широко отворените му врати.“

През XVI век Лутер предизвиква противоречиви мнения у хората. Един католик го смятал за „демон в човешки образ“. Друг първоначално се отнасял критично към богословието му, но по-късно заявил: „Единствено той е прав!“

Днес, 500 години по-късно, преобладаващата оценка за Лутер е положителна. Католици и протестанти потвърждават, че той не само е бил прав за доста неща, а и е променил историята на Западна Европа към по-добро.

Детство и духовен обет в бурята

Ма̀ртин се ражда през 1483 г. в градчето Айслебен, разположено на около 200 км югозападно от Берлин, в семейството на Маргарет и Ханс Лудер (според местното произношение). Отгледан е в Мансфелд, където баща му е работел в местния меден рудник.

Ханс праща сина си в латинското училище, а когато момчето навършва 13 години, го премества в университета на Ерфурт да учи право. Там Ма̀ртин взима бакалавърска и магистърска степени за най-малкия брой години, допустими според университетския правилник. Той се оказва толкова умел в публичните дебати, че си спечелва прозвището „Философа“.

През 1505 г. в живота му се случва драматичен обрат. Ужасна буря застига 21-годишния Лутер на път за Ерфурт. Една мълния удря земята близо до него.

„Помогни ми, Света Анна!“, извикал той. „Ще стана монах!“

Добросъвестният Лутер изпълнил оброка си: отказал се от всичките си притежания си и започнал монашески живот.

Духовен прелом

Лутер бил изключително отдаден монах. Той постоянствал в молитва, пост и аскетични упражнения: като се лишавал от сън, като прекарвал нощта без одеяло при смразяващ костите студ и като се самобичувал. Както след време ще каже сам: „Ако някой би могъл да заслужи Рая посредством монашески живот, то това съм аз.“

Макар че с тези средства Лутер се стремял да люби Бога с цялата си сила, той не намирал утеха. В него нараствал ужаса от Божия гняв: „Докосната от този преминаващ лъх на вечността, душата чувства и приема единствено вечно наказание.“

Когато Лутер в ранните си години четял Посланието към римляните и по-точно 1:17 – пасаж, превърнал се в „знаковия текст на Реформацията“ – в очите му всеки път се набивала не думата „вяра“, а „праведен“. Кой, все пак, би могъл да „живее чрез вяра“, ако не онзи, който вече е праведен? Текстът бил пределно ясен: „Праведният ще живее чрез вяра.“

Лутер отбелязва: „Мразех тази дума „правдата Божия“, на която бях учен от Преданието и която беше в устата на всички учители…[че] Бог е праведен и наказва неправедния грешник.“ Младият Лутер не бил способен да живее чрез вяра, защото не бил праведен – и той знаел това.

Междувременно му е възложено да развие докторска теза по богословие и да стане професор в университета във Витенберг. Докато чете лекции върху Псалмите (през 1513 и 1514 г.) и в хода на изследване на Посланието към римляните, той започва да вижда решение на дилемата си.

„Най-сетне, размишлявайки ден и нощ, с Божията милост започнах… да разбирам, че праведността на Бога е тази, чрез която праведните живеят, посредством дар от Бога, а именно вярата… В този момент се почувствах така, сякаш бях роден отново и влязъл в самия Рай през широко отворените му врати.“

След това откровение последвали и други. За Лутер, католическата църква вече не била институцията, утвърдена чрез апостолската приемственост; всъщност, тя била общност от хора, получили дара на вярата. Спасението се получавало не чрез тайнствата сами по себе си, а чрез вяра. Тезата, че човекът носи в себе си искрица доброта (достатъчна, за да открие Бога), за Лутер вече не била здрава основа на богословието, а учение на „глупци“. Смирението не било вече добродетел, чрез която се придобивала благодатта, а необходим отговор на дара на благодатта. Вярата не била вече съгласие с църковните учения, а упование в обещанията на Бога и в спасителната жертва на Исус.

Не след дълго революцията, протекла в ума и сърцето на Лутер, се разпространила из цяла Европа.

„Ето, тук стоя и не мога другояче“

Мартин Лутер, размишляващ над доктрината „само чрез вяра“. Картина на Йозеф Ноел Патон, 1861 г.

„Лутер в Ерфурт“: Мартин Лутер, размишляващ над доктрината „само чрез вяра“ (sola fide). Картина на Йозеф Ноел Патон, 1861 г. (Wikipedia)

Всичко започнало в навечерието на празника на Вси Светии през 1517 г. На 31 октомври Лутер заковава на вратата на дворцовата църква във Витенберг своите знаменити 95 тезиса1. В тях той публично възразил срещу продажбата на индулгенции от един проповедник на име Йохан Тецел. Индулгенцията представлявала документ, изготвян от църквата и купуван от миряните за самите тях или за починали лица, за да ги освободи от църковно наказание2 за греховете им. Тецел проповядвал, „В мига, когато вашата монета в ковчежето издрънчи, една душа от Чистилището към Рая ще излети!“

Лутер твърдо се противопоставил на църковната практика с индулгенциите и призовал към открит дебат по предложените точки. Но далеч преди да се състои такъв, тезисите му се разпространили в цяла Германия като призив за реформа. При това въпросът с индулгенциите бързо бил изместен от въпроса за авторитета на Църквата по принцип: „Има ли право папата да издава индулгенции?“

Оттук насетне събитията се развили бързо. На публичен дебат в Лайпциг през 1519 г. Лутер заявил, че „обикновен мирянин с Библия в ръката“ превъзхожда и папата, и църковните събори, ако са без Библия. Той бил заплашен с отлъчване от Църквата.

Лутер отвърнал на заплахата с трите си най-важни съчинения.

  • В „Обръщение към вярващите немски благородници за подобряване на състоянието на християнството“ той твърди, че всички християни са проповедници, и призовава управниците да предприемат реформи в Църквата.
  • Във „Вавилонският плен на Църквата“ той съкращава броя на тайнствата от седем на две (Кръщение и Господня трапеза).
  • В „За свободата на християнина“, той казва на вярващите, че са свободни от старозаветния Закон (и особено от всякакви съществуващи църковни закони), но в замяна на това имат свят дълг да обичат ближния си.

През 1521 г. Лутер е призован на заседание на германския Райхстаг във Вормс, в присъствието на Карл V, император на Свещената Римска империя. Лутер пристига подготвен за друг дебат, но бързо проумява, че е изправен пред съд, на който ще бъде притиснат да се отрече от възгледите си.

Във Вормс Лутер заявява: „Освен ако не ме убедите чрез Свещените Писания или чрез ясни и напълно убедителни доводи… аз не мога и няма да се отрека, защото не е нито благоразумно, нито мъдро да се действа против съвестта.“ И добавя: „Ето, тук стоя и не мога другояче. Бог да ми е на помощ! Амин.“

Публикувано със съкращения от: christianitytoday.com
Превод от английски: Веселина Георгиева

  • 1. В тях е направена последователна критика, характерна за академичните диспути, на практиката за опрощаване на грехове пред Бога чрез заплащане на пари на Църквата. Засягат се и други доктринални въпроси, най-вече този за Чистилището.

    За илюстрация, ето няколко от тезисите на Лутер:

    1.Когато нашият Господ и Учител Исус Христос каза: „Покайте се“ и т.н. (Мат. 4:17) Той пожела целия живот на вярващите да бъде живот на покаяние.

    62. Истинско съкровище на Църквата е най-святото Евангелие на славата и Божията благодат.

    76. Ние, напротив, твърдим, че папската индулгенция не може да отмахне най-малкия простителен грях, което включва и вината за него.

    94. Християните трябва да бъдат насърчавани да се стремят да следват след своя глава Христос през наказания, смърт и през ада

    95. и че по-добре е да се тъгува в това; през много скърби да се влезе в Божието царство (Деян. 14:22), отколкото да се успокояваме сами с лъжлива духовна сигурност.

    Пълен текст на тезисите на Лутер можете да намерите в превода на български от Анна Маринова
  • 2. Например, временно недопускане до общение (епитимия) или мъки в Чистилището (за починали християни).