• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Свитъците от Мъртво море добиват публичност

70 години от откритието на най-значимите старозаветни преписи

Редакция ХАРТА 22 февруари 2018

През 1947 година един овчар бедуин дири загубено агне от стадото си, недалеч от северозападния бряг на Мъртво море. В една от скалите на Вади Кумран той забелязва вход на пещера. Дали агнето не се е промъкнало там? За свое удивление, пастирят се натъква в полумрака на глинени съдове, в които има някакви ръкописи. Воден от предчувствие, че находката може да се окаже ценна, той успява да се свърже с Халил Искандер, търговец на антики в Ерусалим. Искандер предполага, че ръкописите вероятно са сирийски; вероятно имат някаква стойност, но тя едва ли е голяма. Така смята и един негов приятел, с когото се съветва. Последният от своя страна се обръща към архиепископа на Сирийската православна църква в Антиохия Мар (Атанасий Йешуа) Самуел. Почти моментално духовникът разпознава в текста на свитъците откъси от Стария Завет. Неспособен да скрие въодушевлението си, той ентусиазирано предлага да ги закупи.

Част от второто открито копие на свитъците от Книгата на пророк Исая (Източник: Wikimedia)

Архиепископ Самуел показва документите на различни специалисти. Някои православни учени смятат, че свитъците са без всякаква стойност. На такова мнение са повечето специалисти, които се запознават първоначално с тях. Но от друга страна, Ибрахим Габриел Сауми, изследовател на арамейската култура, и неговият брат, отец Бутрос Сауми, ги намират за твърде древни и затова безценни. Ибрахим вероятно е първият човек, който предполага, че свитъците произхождат от т.нар. Кумранска община, вероятно свързана с юдейската религиозна секта на есеите. Минават месеци, през които усилията на Самуел да получи надеждна оценка за стойността на ръкописите се натъкват на разни пречки. Но той настойчиво търси истината и накрая се свързва с Американския университет в Бейрут, Ливан. Човекът насреща се казва Джон Тревър, учен-библеист, който има богат опит във фотографирането на древни свитъци.

Джон е заинтригуван: „Донесете ми тези ръкописи да ги видя“. Отец Бутрос (Петър) Сауми му изпраща няколко екземпляра на 19 февруари 1948 година. Тревър се вълнува. Древните документи му изглеждат ценни, но той не може да бъде сигурен в това. Затова иска разрешение от епископ Самуел да направи фотокопия и сън не го хваща в очакване на отговора. За негова радост разрешението идва още на следващия ден. Тревър веднага започва преснимането. След няколко дена една пратка с фотоматериали е вече на път към прочутия палеограф Уилям Олбрайт. И след две седмици идва неговият отговор.

Олбрайт поздравява Тревър и архиепископа за откритието. Свитъците се оказват по-древни от папируса Nash, най-стария известен дотогава старозаветен документ, съдържащ Десетте заповеди и увещанието „Слушай, Израилю“ (Втор. 5:6 и сл.). Това означава, че вероятната датировка на документите е преди 100 г. пр.Хр. При това, сред тях са препис на цялата книга на пр. Исаия и коментар върху книгата на пр. Авакум. „Това е напълно невероятно откритие!“, възкликва Олбрайт.

Кумранските пещери

Пещера №4 в Кумран, в която са открити общо 90% от ръкописите (Източник: Wikimedia)

И действително е така. Целият свят е възбуден от съобщенията за откритите свитъци от Мъртво море. Значението им за библеистиката и библейската археология е, без преувеличение, огромно. При последвалите изследвания на съседните пещери са открити още 981 ръкописа от последните три века преди Христа. Над 40% представляват фрагменти от старозаветни книги. Тяхното изучаване не само потвърждава достоверността на използваните дотогава текстове на Стария Завет, но и хвърля ценна светлина върху епохата непосредствено преди идването на Христос. Сега ние знаем, че немалко елементи от посланието на Христос и много от изразите, които Той е употребявал, са „витаели във въздуха“, още преди раждането Му.

Тревър и неговите колеги изследват старателно ръкописите през цялото лято на 1948 година. Става известно, че местният учен Елеазар Сукеник1 също е проумял голямата стойност на документите от пещерите година по-рано и дори е рискувал живота си в опит да се сдобие с тях. Но Тревър и колегите му имат заслугата първи да публикуват полезната информация и да я направят достъпна за целия свят.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. Зорница, бр. 2, 2018 г.
  • 1. Според свидетелство на член на неговото семейство в писмо до Института по християнска история.