• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Видението на Тома Аквински

Получено от именития богослов на тази дата преди 745 години

Редакция ХАРТА 6 декември 2018

Ако някога са ви казвали, че сте глупав, тогава знаете, как се е чувствал студентът Тома от Аквино. Младежът бил пълничък и изглежда, че мисълта му течала доста бавно. Остроумни състуденти в Парижкия университет бързо му измислили подходящ прякор. „Вижте, вижте Тъпия вол!“, надсмивали му се те, съчетавайки глупостта и телесните му особености в картинна обидна квалификация. „Не бързайте,“ казвал им професорът Алберт Велики (1193–1280), „един ден този вол ще отвори уста и мученето му ще огласи целия свят.“ Тези думи се оказали пророчески.

Тома не обръщал внимание на подигравките. Той знаел какво иска от живота. Още години по-рано, той бил решен да стане благочестив просещ монах1 и учен човек. Св. Доминик току-що бил основал орден от монаси, посветени да развиват своите умове за Божия слава. Тома припознал тяхното поприще като свое.

Богатото му аристократично семейство посрещнало с раздразнение и безпокойство неговото намерение. Те нямали нищо против Тома да стане абат на някой голям и богат манастир – по онова време това се смятало за престижно. Но просещ монах…? Не, такова развитие на нещата е неприемливо! Тома трябва да промени намеренията си. Родителите му изпращат хора да го отвлекат от манастира. Заключват го в кула на укрепен фамилен замък и му казват, че ще бъде освободен само ако се съгласи с техните планове за живота му. Ала Тома е също толкова упорит, колкото и те самите. Когато осъзнават, че не могат да го пречупят, двамата му братя вкарват в неговата стая прелестна, гола проститутка, за да го изкушава. Това вече прелива чашата. Буйствайки наистина като раздразнен вол, юношата грабва пламтяща цепеница от камина и изгонва от стаята пищящото момиче.

Тома прекарва в затворническата си кула около година. Накрая собствената му майка организира бягството му. Тя смята, че това в по-малка степен ще накърни семейната чест, отколкото откритото признание за провал. Тома се присъединява към доминиканците и, след кратък престой в Неапол и Рим, се озовава в университета в Париж. „Тъпият вол“ ще докаже на света, че е всичко друго, но не и тъп. Вниквайки в ученията и логиката на Аристотел, той съумява да ги „покръсти“ и да ги приспособи за употреба в църковната доктрина. Под перото му ще излязат два огромни систематични труда („суми“): „Свод на богословието“ (Summa Theologiae) и „Свод срещу езичниците“ (Summa contra gentiles; апологетика на християнството срещу неверниците).

Видението на Тома Аквински

„Видението на Тома Аквински“
(художник Санти ди Тито, XVI век; източник: Wikipedia)

Най-великият средновековен богослов на Запада развива една християнска философия на здравия смисъл. В негова чест тя получава името „томизъм“ и залага основите на по-късната католическа мисъл. Тома Аквински е обявен за един от учителите на Римската църква и за „Ангелски доктор“ (Doctor angelicus). Самият той обаче не е гледал на знанието си като повод да се хвали. Често изтъква, че има твърдения относно Бога, които можем да приемем единствено с вяра, тъй като сам Бог ни ги е открил. Те не са ирационални, а са отвъд всяка рационалност. „Ако единственият начин да използваме знанието си за Бога е този на разума“, казва богословът от Аквино, „то човешкият род би останал в най-мрачните сенки на невежеството.“

Призванието на св. Тома Аквински било да защитава единството на човешкия ум. Един негов съвременник, Сигер от Брабант, развил спекулативно учение, според което едно твърдение може да е истинно от богословска, но грешно от философска гледна точка. Тома му се противопоставя, като организира поредица от публични дискусии в Париж между 1270 и 1272 г. В крайна сметка той печели богословската схватка. Имал е пълни основания да се гордее.

Вместо това, „ангелският доктор“ изненадващо спира да пише богословски съчинения. Един негов ранен биограф описва какво се е случило. По време на участие в меса на 6 декември 1273 година, преди 745 години, философът с изискан ум получил небесно видение. Съслужител го вижда потънал в сълзи и отнесен в екстаз пред икона на разпнатия Христос. Тома чул гласа на Исус: „Ти писа много и добре за мен. Какво искаш като награда за своя труд?“. „Нищо, освен Теб, Господи“, отвърнал Тома. От този ден до скорошната си смърт той престава да пише. Когато го подканват отново да вземе перото, отговаря: „Такива неща ми се откриха, че всичко написано от мен ми изглежда плява. Сега ми остава просто да очаквам края на живота си.“

През XX век философията на Тома Аквински получава нов тласък и е ревизирана от важни представители на католическата мисъл като Жак Маритен, Етиен Жилсон и Карл Ранер. Това направление е наречено „неотомизъм“.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместно издание с в. „Зорница“, бр. 12, 2018 г.
  • 1. Член на средновековен монашески орден, дал обет за бедност и за живот в пътувания, с цел евангелизиране, проповядване и служба на бедните.