• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Американските астронавти четат Битие над Луната

Бъдни вечер преди 50 години в окололунна орбита

Редакция ХАРТА 24 декември 2018

Преди половин век, на 24 декември 1968 година, космическият кораб Аполо 8 с екипаж Франк Борман (командир), Джеймс Ловъл и Уилям Андърс става първият обитаем апарат в орбита около Луната. Тримата правят десет обиколки около земния естествен спътник, преди да включат машините и да се отправят обратно към дома. При най-голямото си сближаване с Луната, те „се плъзват“ на едва стотина километра височина над пустинната, сива повърхност, покрита с кратери.

Снимка на Земята от Луната

Изгревът на Земята в лунното небе
(Снимка на Уилям Андърс; източник: Wikipedia)

По време на деветата си обиколка астронавтите изпращат на Земята фотографии. Те описват своето благоговение, когато наблюдават суровата, неприветлива лунна повърхност и красотата на Земята. И тримата отбелязват особено безцветността на нашия естествен спътник. Снимката на Андърс, показваща Земята, осветена наполовина и висяща над лунния хоризонт, се превръща в най-прочутото фотографско изображение, получено в космически условия. То е увековечено на специална пощенска марка, отбелязваща американските лунни мисии.

Франк Борман ще напише по-късно в своята автобиография „Обратно броене“ (Countdown):

„Имаше още едно впечатление, което искахме да изразим: чувството ни за близост със Създателя на всички неща. Беше Бъдни вечер, 24 декември 1968 година, и аз подадох на Джим и на Бил да прочетат техните стихове от Светите Писания.“

Около шест седмици преди изстрелването на Аполо 8, служител на НАСА се бил обадил на Борман. Той отбелязал, че на Бъдни вечер екипажът ще бъде вече в окололунна орбита, и добавил: „Предполагаме, че вашия глас ще слушат повече хора, отколкото гласа на когото и да било в човешката история. Затова ни се иска да кажете нещо подходящо.“

Без да губи време сам да размишлява върху поставената задача, Борман се обръща към своя приятел Си Бърджин, който бил на работа в НАСА. Бърджин пък отнесъл въпроса към Джо Летън, бивш репортер на „Юнайтед прес интернешънъл“. Последният излязъл с предложение, което се харесало на Борман. Текстът за четене бил отпечатан на огнеупорна хартия. Едва ли можело да се намерят по-подходящи слова за хора, летящи в космоса и изпитващи носталгия по Земята.

И така, в уречения миг Борман подава на спътниците си текста за прочит. Бил Андърс прочита Битие 1:1–4:

„В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: „Да бъде светлина.“ И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.“

Франк Борман, Джим Ловъл и Уилям Андърс

Астронавтите от Аполо 8 (отляво надясно): Франк Борман, Джим Ловъл и Уилям Андърс (Източник: thetechjournal.com)

Джим Ловъл поема следващите четири стиха:

„И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. И Бог каза: „Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.“ И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.“

Накрая Франк Борман завършва с:

„И Бог каза: „Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата“; и стана така. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.“

Когато първата обиколка около Луната е завършена, Ловъл промълвява: „Не знам кои са били твоите двама приятели (подбрали текста – б.пр.), но попадението им със сигурност беше право в целта.“

Седем месеца по-късно други американски астронавти ще станат първите хора, кацнали на Луната.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместно издание с в. „Зорница“, бр. 12, 2018 г.