• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Франсис Шефър, един голям християнски апологет

35 години от неговата смърт

Редакция ХАРТА 2 септември 2019

„Не искам да имам син свещенослужител и затова не искам да отиваш там.“ Тези думи чул зад гърба си 19-годишният Франсис Шефър, когато напускал своя дом, за да учи в семинария. Сърцето му било раздвоено. От една страна, той чувствал повик да се покори на баща си. От друга страна, като новоповярвал в Христос бил сигурен, че Бог иска да го подготви да говори на други за Исус. Франсис помолил баща си да му даде още няколко минути, за да реши. Слязъл в мазето и се помолил усърдно. С подновена увереност, че решението му е правилно, той се върнал и заявил, че трябва да тръгва. Разгневен, неговият баща тръшнал вратата зад гърба му. Но все пак подвикнал след него, че ще плати разходите за първата учебна година.

Роден през 1912 г., Шефър започва да чете Библията като юноша. По това време той посещава една презвитерианска църква, в която Евангелието не е на фокус. Той се обръща към Господа на 18 години и веднага се изпълва с решимост да следва и разпространява „чистата Истина“. Посвещението му е подложено на сурово изпитание – чрез силната съпротива на родителите му.

За да получи нужното обучение за презвитериански пастир, той избира семинарията Уестминстър, основана като реакция на модернистичния уклон на Принстън. Там се озовава сред видни представители на консервативната калвинистична мисъл като Джон Мъри и Корнелиус ван Тил. Веднъж, когато в една църква той се изправя, за да възрази на лектора модернист, една жена става в същия миг и със същото намерение. Така Шефър се запознава с Едит Севил, която по-късно ще стане негова съпруга и важен съработник. Двамата сключват брак през 1935 г. и имат 4 деца.

През 1948 г. семейство Шефър заминава като мисионери за Европа, където по-късно ще основе центъра L’Abri („Убежището“), впоследствие превърнал се в международно движение. Там, в Швейцария, групата на Шефър обсъжда въпроси от духовен, философски и светогледен характер с хора с всевъзможни разбирания. Обменът на идеи в тези дискусии помага на Шефър да подсили аргументите, които развива в своите книги. Те засягат теми като съществуването на Бога, нуждата ни от жива духовност и отчаянието, което се чете в съвременната култура.

Франсис Шефър

Франсис Шефър, източник: engagingmedia.info

Книгите, филмите и лекциите на Шефър са дали на мнозина евангелски християни нов поглед върху културата и едно разбиране, което им позволява да използват културните феномени за открит и задълбочен диалог с невярващите. Впечатляваща е неговата апологетична трилогия „Богът, Който е“, „Той е тук и не мълчи“ и „Бягство от разума“ (издадени на български език от изд. „Нов човек“, 1991–1994), в която Шефър проследява развитието на някои фундаментални идеи във философията, показва тяхното влияние върху модернистичната култура и ги съпоставя с библейския светоглед. А забележителното му произведение „Истинската духовност“ (също издадено на български, изд. „Нов човек“, 1997) може да послужи като пътеводител на християни, които преминават през сериозни духовни кризи – още повече че отразява драматичния личен опит на самия Шефър.

В Съединените Щати идеите на Шефър насърчават гражданската и политическата активност на християните, особено по етични проблеми като правото на аборт. Същевременно в своите писма по конкретни въпроси като определени прегрешения или травматични ситуации Шефър се проявява като съчувствителен и мъдър Христов служител. В едно от тях той заявява: „Мога да кажа само това: удивителната истина е, че независимо по какви пътища сме ходили, кръвта на Господ Исус Христос е напълно достатъчна, за да ни изцели и възстанови.” По думите на големия протестантски богослов от ХХ век Джеймс Пакър: „Шефър беше един четящ, слушащ и мислещ човек, който живееше в настоящето, учеше се от миналото и гледаше към бъдещето, и който имаше необичайната дарба да споделя идеи на едно нетехническо ниво.“

Франсис Шефър умира на 15 май 1984 година – точно преди 35 години. Лично за мен неговата апологетична трилогия изигра голяма роля в изграждането на един християнски светоглед, който е едновременно отворен и критичен спрямо културата на Новото време. Макар че не споделям някои от неговите наблюдения и изводи, неговите книги ми предложиха един уникален християнски анализ на класически произведения на литературата, музиката и изобразителното изкуство. За мен той е един от най-големите християнски апологети от последните векове, разширил кръгозора на много вярващи и повлиял на много невярващи в пътя им към Христа – включително и на своя баща, който в крайна сметка става християнин.

По материали на christianity.com;
превод с лични допълнения: Тодор Велчев
Съвместно издание с в. Зорница, бр. 5, 2014 г.