• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

Библейски изрази и поговорки в българската народна култура

Тодор Велчев 6 декември 2004

„Народна култура“ е доста широко понятие, обхващащо художественото творчество, битовите обичаи, родовите и религиозните традиции на един народ. Тя пречупва натрупания исторически опит и житейска мъдрост през светогледа на мнозинството и така отразява неговото духовно състояние и духовни търсения. Дори беглият анализ на българската народна култура от близкото минало показва огромното влияние на християнството. Особено интересно е да се проследи ролята на християнската словесност в обогатяването на езика. Преките заемки и парафрази от Библията в нашия книжовен и всекидневен език се оказват изненадващо много. (Мнозина просто ги употребяват, без да знаят за техния произход.) Тук предлагаме една малка колекция от тях, подредени по азбучен ред.

Други изрази и поговорки:

Авраамов дом
Библейският патриарх Авраам става нарицателен със своето гостоприемство, за което се разказва в книгата Битие 18 глава. Изразът „Авраамов дом“ обаче се използва в ироничен смисъл за дом без стопанин, в който свободно влизат и излизат външни хора. „Тук да не е Авраамов дом?“ е гневната реакция на родител, когато детето всекидневно води вкъщи свои приятелчета.
Адамово ребро
(или, Ребро Адамово): иронично название на жените, вж. книга Битие 2 глава, 20—22 стихове.
Адски мъки
неописуеми страдания, вж. книга Откровение 14 глава, 10—11 стихове.
Алфата и омегата
началото и краят на нещо, вж. книга Откровение 1 глава, 8 стих, и 22 глава, 13 стих.
„Блажени верующите!“
отново ироничен израз, осмиващ нечии нереалистични или наивни надежди, но иначе произхождащ от думите на Исус Христос към апостол Тома. Вж. Евангелие от Йоан, 20 глава, 29 стих, а също израза „Тома неверни“ (по-долу).
Блудният син
нарицателно за разкаял се човек, който се връща към предишния си начин на живот, при своите близки и приятели. Понякога се употребява шеговито по отношение на пропаднал човек, който идва на себе си след поредното „геройство“ (обикновено: пиянство): „Блудният син се завръща!“ Вж. Евангелие от Лука 15 глава, 11—32 стихове.
Бог дал — Бог взел!
Изразява примирение с тежка житейска загуба, най-често: смърт на близък човек. Вж. книга Йов, 1 глава, 21 стих.
Болка за умиране
Поговорката „Това не е болка за умиране!“ означава „Бедата не е толкова голяма!“ или „Нищо фатално не се е случило!“. Пряка заемка от Евангелието от Йоан 11 глава, 4 стих (вж. контекста на библейския пасаж).
Вавилонско стълпотворение
струпване на огромно и шарено множество хора. Според библейския разказ в книга Битие, 11 глава, 3—4 стихове, такова множество се събира край Вавилон и започва да гради кула (стълб) „към небето“.
Велзевул
нарицателно за подмолен, лукав и много опасен човек. В Библията се употребява като едно от имената на дявола. Вж. Евангелие от Марк 3 глава, 22—26 стихове, и Евангелие от Лука 11 глава, 14—20 стихове.
Вълци в овчи кожи
метафора за изедници и грабители, които си придават благ вид и демонстрират добри намерения. Срв. Евангелие от Матей, 7 глава, 15 стих.
Геена огнена
Обикновено като част от изрази „Очаква ни геена огнена!“ (надвиснала е страшна гибел) или „Разрази се истинска геена огнена!“ (описание на природна стихия или катастрофа). Вж. Евангелие от Марк, 9 глава, 43—48 стихове.
Глас в пустиня
Мнение, призив или предупреждение, което няма да бъде чуто или взето под внимание. Изразът звучи с особена сила в Ботевото „Обесването на Васил Левски“: „Ох, зная, зная — ти плачеш, майко,/ затуй, че ти си черна робиня,/ затуй, че твоят свещен глас, майко,/ е глас без помощ, глас във пустиня!“ Вж. Евангелие от Матей 3 глава, 3 стих.
Египетски труд
тежък, изнурителен труд. Вж. разказа за робския труд на евреите в Египет в книгата Изход 1 глава.
Ехиден смях (ехидна забележка)
Ехидна е библейското название на изключително отровната африканска усойница и се употребява като метафора за зъл и коварен човек. Вж. книга Йов 20:16, Евангелие от Матей 3 глава, 7 стих, 12 глава, 34 стих и др.
Жизнено поприще
полето (областта), което човек чувства като свое призвание и в което хвърля основните си усилия. Изразът произхожда от библейското сравнение на християнския живот с поприще (писта) за спортни състезания и е увековечен в първия стих от Дантевия „Ад“: „На попрището жизнено в средата / намерих се в лес тъмен, за зла чест.“
Заветна цел
върховна цел на отделен човек или на цели поколения, която се преследва с постоянство и упоритост. В Библията това е Обетованата земя (вж. по-долу), която Бог обещава на Авраам, сключвайки завет (свещен договор) с него (книга Битие 15 глава), и векове по-късно изпраща Мойсей да заведе евреите там (книга Изход 3 глава).
Злободневие
най-острите и актуални проблеми на деня, предизвикващи обикновено яростни спорове. Вж. Евангелие от Матей, 6 глава, 34 стих. (В някои библейски преводи изразът е предаден неточно като „злото на деня“.)
Иеремиев плач
безутешно оплакване на висок глас на нещо безвъзвратно отминало. Вж. книгата Плач Иеремиев (Плачът на Иеремия), в която обаче звучат и оптимистични тонове, а също увереност в Божията милост.
Изкупителна жертва
човек, който поема цялата вина и съответното наказание. Когато някой е обвинен несправедливо за всички несполуки, често се казва: „Принесоха го като изкупителна жертва!“ В Новия Завет Исус Христос е представен като изкупителната жертва за греховете на цялото човечество: вж. Първо послание на Йоан, 2 глава, 1—2 стихове, Първо послание към коринтяните 1 глава, 30 стих, Първо послание към Тимотей, 2 глава, 5—6 стихове, Послание към Тит, 2 глава, 13—14 стихове и др.
Измиване на ръцете
несполучлив или недостоен опит за оправдание; обикновено присъства в реплики като „Не се опитвай да си измиеш ръцете!“. Съгласно евангелския разказ, римският прокуратор Пилат Понтийски прибягва до този символичен жест, за да снеме от себе си вината за разпъването на Христос. Вж. Евангелие от Матей, 27 глава, 24 стих.
Камък за препъване
събитие, явление, учение или конкретна личност, които не мога да приема. Исус Христос е наречен „камък за препъване“ (на черковно-славянски: „камень преткновения“) в Израил, понеже мнозина са отказали и отказват да Го признаят за изпратения от Бога Месия. Вж. книгата на пророк Исаия, 8 глава, 14 стих, и Послание към римляните, 9 глава, 30—33 стихове.
Козел за отпущане
(на черковно-славянски: Козел отпущения): в българския език изразът е добил смисъл на: „човек или група хора, върху които несправедливо се насочват отрицателните чувства на цялото общество“ (синонимен израз: „черната овца“). Подходящ исторически пример е отношението към еврейската общност в много страни през вековете — евреите са били обвинявани във всевъзможни грехове и за всевъзможни беди, превръщайки се по този начин в „козел отпущения“ за недоволния от положението си народ. Съгласно книгата Левит 16 глава, козелът за отпущане е жертвено животно, което символично се натоварва с греховете на целия народ, но не се заколва, а се изпъжда в пустинята.
Лепта
обикновено в израза „Дадох своята лепта!“ със смисъл на „Дадох своя скромен принос!“ Лептата била дребна монета, в обръщение в Римската империя. Вж. Евангелие от Марк, 12 глава, 41—44 стихове; Евангелие от Лука, 21 глава, 1—4 стихове.
Лице на ангел (ангелско лице)
идиом, означаващ миловидност, но — в много по-голяма степен, — и вътрешна красота, привлекателност на характера. Вж. книга Деяния на апостолите, 6 глава, 15 стих.
Мляко и мед
метафора за много плодородна земя („Тук текат мляко и мед!“). С такива думи се описва в Библията богатството и плодородието на Обетованата земя (вж. по-долу), Ханаан. Изразът се среща 23 пъти в Библията; вж. например книга Левит, 20 глава, 24 стих, и книга Числа, 14 глава, 8 стих.
Напаст Божия (бич Божий)
бедствие или епидемия, пред което хората са безсилни. Вж. книгата Откровение на Йоана, 9 глава, 18—20 стихове, 15 глава, 1—8 стихове, 16 глава, 9 стих. Оригиналната гръцка дума, преведена като „язви“ или „напасти“, означава буквално „удар; ивица (от бич), рана“.
Насъщният (хляб)
най-необходимото за всекидневния живот; обикновено в изрази като „Работим за насъщния“ или „Борбата за насъщния“. Вж. т. нар. Молитва „Отче наш“ в Евангелието от Матей, 6 глава, 11 стих.
Нищо ново под слънцето
буквална заемка от книгата Еклесиаст, 1 глава, 9 стих. Изразява наблюдението, че огромното множество феномени в човешката практика вече са се случвали в историята.
Носене на кръста
Като казва „Нося си кръста“, човек иска да подчертае, че е поел своята отговорност и тежестта, която му се пада да носи в живота си. Христос използва този израз по отношение отговорността на Неговите последователи. Вж. Евангелие от Лука, 9 глава, 23 стих, и 14 глава, 27 стих.
Обетована земя
нарицателно за цивилизована местност или добре стопанисвана земя (имот). Съгласно книгата Битие 15 глава, Ханаанската земя или Палестина е обещана на библейския патриарх Авраам с обет от Бога, подкрепен от сключването на свещен договор (завет). В Библията многократно се изтъква нейното плодородие (вж. „мляко и мед“ по-горе).
Огън и жупел
обикновено в израза „бълва огън и жупел“, т. е. много е разгневен. В Библията „огън и жупел“ е метафора за изливане на Божия гняв върху нечестивите хора, произлизаща от разказа за катастрофичното бедствие над Содом и Гомор (книга Битие 19 глава, 24 стих; вж. по-долу). Срв. Книга Откровение на Йоан 14 глава, 10 стих; 19 глава, 20 стих; 21 глава, 8 стих.
Посипвам си главата с пепел
горчиво съжалявам и се кая за нещо. Срв. Втора книга Царства, 13 глава, 19 стих, книга на пророк Исаия, 58 глава, 5 стих.
Пъклени замисли (намерения)
замисли (намерения), вдъхновени от дявола. Срв. Послание на апостол Яков 3 глава, 6 стих, и Второ послание към коринтяните, 2 глава, 11 стих.
Разпъвам на кръст
подлагам на унищожителна критика; унижавам, морално разгромявам някого.
Райска градина
плодородна земя, с изобилие от селскостопански култури. Вж. книга Битие, 2 глава, 8—9 стихове.
Райско блаженство
щастие и безметежност. Вж. Райска градина и книга Битие, 2 глава, 24 стих.
Светая Светих
нечия свещена и неприкосновена територия (в буквален или преносен смисъл). В Библията Светая Светих (или, Пресветото място) е най-вътрешната и свещена част от Храма — вж. книга Изход, 26 глава, 33—34 стихове, и Трета книга Царства, 8 глава, 6 стих.
Седем гладни години
продължителен период на неплодородие, суша и глад; трудни години. Вж. книга Изход 41:15—32.
Седмото небе
обикновено се употребява в израза „На седмото небе съм!“, т. е. „Много съм щастлив!“. В Библията се намеква за йерархична структура на духовния свят (вж. Второ послание към коринтяните, 12 глава, 2 стих); „седмото небе“ е най-високата степен, състояние на висше блаженство.
Содом и Гомор
страшно, унищожително бедствие (понякога се употребява в ироничен смисъл). Вж. разказа за катастрофата, разразила се в Содом и Гомор, в книга Битие 19 глава.
Соломоновско решение
мъдро решение на привидно нерешим проблем. Цар Соломон се прославя с подобни решения — вж. например Трета книга Царства, 3 глава, 16—28 стихове.
Суета на суетите
Идиом, означаващ светска суета, безплодни усилия и безсмислени стремежи. Вж. книгата Еклесиаст, 1 глава, 2 стих, и 12 глава, 8 стих.
Същински апокалипсис
пълно крушение или опустошение. Изразът произхожда от разказа за бедствията в последните времена, описани в книгата Откровение на Йоана. Гръцката дума apokalypsis означава „откровение“.
Тома неверни
нарицателно за скептичен човек, подлагащ всичко на съмнение. Вж. Евангелие от Йоан, 20 глава, 24—25 стихове.
Трънен венец
метафора за отхвърляне и непризнаване от страна на другите хора. Римските палачи унижават Исус Христос, като Му слагат на главата венец от тръни (вместо лавров венец, даван на победители и императори). Вж. Евангелие от Матей 27 глава, 29 стих, Евангелие от Марк 15 глава, 17 стих, Евангелие от Йоан 19 глава, 2,5 стихове.
Фарисейщина
нарицателно за лукавство, лицемерие и притворство. Съгласно евангелското повествование, фарисеите са били религиозна партия в древния Израил и се отличавали със силна, но показна, формална набожност. Стремежът на някои фарисеи да дискредитират Исус тъкмо от религиозна гледна точка, като изтъкват собствената си праведност, оформя негативното отношение на мнозина ранни християни към тях.
 „Не съм пророк!“
по повод някое лично прозрение.
„Хванаха го бесните“ или „Какво те прихваща?“
използва се в преносен смисъл, когато някой не е на себе си — обикновено, от гняв. В Новия завет обаче се разкрива реалното присъствие на злите духове, бесовете, и пагубното им влияние върху хората, обладани (прихванати) от тях. Вж. например в Евангелието от Лука, 8 глава, 26—39 стихове, 9 глава, 37—43 стихове.
„Който не работи, не трябва да яде!“
приписвана от комунистите на „вожда и учителя на българския народ“ Георги Димитров, а всъщност буквален цитат от Второто послание към солунците, 3 глава, 10 стих.
„Каквото посееш, това и ще пожънеш!“
представяна като българска народна поговорка, а всъщност цитат от Посланието към галатяните, 6 глава, 7 стих.
„Който търси, намира!“
пряк цитат от т. нар. „Нагорна (планинска) проповед“ на Исус Христос, записана в Евангелието от Матей. Вж. Евангелие от Матей, 7 глава, 7—8 стихове.
„Къде се подвизаваш?“
„Какво е основното ти занимание (призвание)?“ В Новия завет апостол Павел неколкократно прибягва до сравнението на християнския живот с писта за спортни състезания (поприще; вж. по-горе), на което атлетите се подвизават. Вж. Първо послание към коринтяните, 9 глава, 24—25 стихове, Второ послание към Тимотей, 4 глава, 7 стих.
„Има да чакаш до Второто пришествие!“
ироничен идиом за безкрайно очакване. Исус Христос заявява, че никой не може да предскаже часът на Неговото второ идване (старинно: пришествие) на земята. Вж. Евангелие от Матей, 24 глава, 36—42 стихове. На различни места в Библията се намеква, че времето до Второто пришествие може да се окаже дълго. Вж. например Второто послание на ап. Петър, 3 глава, 1—12 стихове.
„Тогава Господ ходеше по земята!“
Смисълът е: „Щастливи години бяха!“ — отзвук от евангелското повествование за делата, живота и чудесата на Исус Христос, Когото последователите Му припознават за свой Господ.

Това голямо езиково богатство е допринесло много за развитието на националната литература. То е родено от преобладаващата християнска вяра сред нашите недалечни предци. Естественият въпрос, който изниква, е: „А каква е вярата на нашите съвременници и какво езиково богатство може да роди тя?“ Заобикалящата ни културна среда вдъхва по-скоро песимизъм. Българският език все повече обеднява и губи жизнени сили, наводнен от чуждици (с иначе точни български съответствия!) и опетняван от „езиковото творчество“ на изобретателни журналисти. Едва ли е оправдано обаче, да търсим вината за това положение в отделни хора или сили. По-скоро трябва да се запитаме: „Може ли един духовно беден народ да създаде автентична духовна култура?“