• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

християнство

Налични статии:

Княз Владимир и покръстването на Киевска Рус

Преди 1030 години според историческото предание

„О, Боже, Създателю на небето и земята, погледни свише към този нов народ и им дай да познаят Тебе, истинния Бог…“ Само няколко месеца по-рано князът, изрекъл тази молитва, е бил жесток, похотлив и безскрупулен младеж. (На съвременен жаргон, „плейбой“.) Той дори се опитал да наложи официален езически култ на своите поданици и издигнал в Киев капище с идоли на шестте главни славянски божества. Има сведения, че даже е прибягвал до човешки жертвоприношения. Но сега мисленето на княз Владимир се било променило. Ако се вярва на историческото предание, преди 1030 години, на 5 юни 988 година, той се кръщава заедно със стотици жители на Киев и приема християнско име Василий.

 

Големият сблъсък с несторианството

1590 години от ръкополагането на Несторий за архиепископ на Константинопол

Редакция ХАРТА 10 април 2018

На 10 април 428 г., преди 1590 години, за архиепископ на Константинопол е ръкоположен Несторий. По произход той бил от Германикия, провинция Сирия, а негов учител във вярата бил знаменитият библейски екзегет Теодор Мопсуестийски. Като свещеник и монах в един манастир недалеч от имперската столица, Несторий бил спечелил признание като даровит проповедник. Издигането му до влиятелния църковен сан ще доведе обаче до дълбоки сътресения в Църквата. Бидейки твърд противник на арианската ерес, Несторий ще изпадне в противоположна заблуда.

 

Сблъсъкът с монофизитите и ролята на папите в Рим

1550 години от встъпването в длъжност на папа Симплиций

Редакция ХАРТА 2 март 2018

Преди 1550 години, на 2 март 468 година, епископ на Рим става Симплиций. Към този момент навярно му се е струвало, че най-много тревоги ще му донесе разпадът на Западната Римска империя. Вече тринадесет години тя се управлява от марионетни императори, зависещи от могъщи варварски вождове. Вандали, вестготи и франки отхвърлят върховната власт на Рим и укрепват своята собствена. През 476 г. Одоакър, войник от тевтонски произход, ще бъде обявен за крал на Италия и вече само формално ще признава върховенството на императора в Константинопол. Но независимо от тези злополучни развития, големите главоболия за папа Симплиций ще дойдат от Изток.

 

Историята на всеки поклонник на Бога, описана от Бънян

340 години от публикуването на „Пътешественикът“

Редакция ХАРТА 15 февруари 2018

Една от най-популярните книги в християнския свят след Библията е била публикувана преди 340 години, на 18 февруари 1678 г. Смята се и за първия роман, написан на английски. Това е една история, изпълнена с фантастични същества и смъртни опасности. В многобройните си приключения нейният главен герой се бори с беснеещ дракон, нагазва в тресавище, от което не може да се измъкне сам, и бива окован в един замък, ставайки пленник на отчаянието.

 

Обезглавяването на ап. Павел

1950 години от края на земния път на апостола

За размаха и неповторимостта на делото на ап. Павел е писано и ще се пише много. Но в първото си послание до църквата в Коринт, той самият обобщава своя принос към християнството по-добре от когото и да било: „Аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква. Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях [другите апостоли], – не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.“

 

Учението на Пелагий е осъдено като ерес

16 века от писмата на папа Инокентий I относно Пелагий

Редакция ХАРТА 27 януари 2017

Отново и отново след бурния IV век на арианските спорове Църквата трябвало да смаже една опасна ерес. Идеите на британския монах Пелагий означавали, че Христовата смърт на кръста служи по-скоро като морален пример, отколкото като изкупление, способно да преобрази естеството ни отвътре чрез божествена сила. На 27 януари 417 г., преди точно 16 века, тогавашният папа Инокентий I разпраща пет писма до християнските общини в Северна Африка. Така ще бъде нанесен тежък удар на Пелагий – писмата довеждат до неговото отлъчване.

 

Св. Атанасий Велики изброява Писания, които имат сила да ни помогнат

1650 години от неговото 39-то пасхално послание

Редакция ХАРТА 7 януари 2017

Библията може да се оприличи на цяла библиотека, която съдържа десетки книги с по-голям или по-малък обем. Внимателният читател – особено онзи, който я отваря за пръв път – не може да не се запита: „Кой и как е определил кои книги да бъдат включени в Библията?“ За ранните християни било важно да знаят кои са техните свети писания, източници с божествен авторитет. От една страна, те се нуждаели от указания кои учения да следват. От друга, те искали да са сигурни, че книгите, които пренасяли тайно по време на честите гонения, действително са Божие слово.

 

През месец май 1536 година в немския град Витенберг се провежда среща на лутерански и реформаторски богослови. Целта била да се преодолеят различията относно характера на присъствието на Христовото тяло и кръв при отслужване на Евхаристията (причастието). Лутер пристига на срещата изпълнен с мрачни подозрения. Тъкмо когато изглеждало, че германските и швейцарските протестанти били близо до съгласие, Хайнрих Булингер издава отново произведенията на Цвингли. Той възхвалява човека, чието богословие Лутер ненавиждал. А Мартин Бусер, застъпникът на примирението, пише предговор към публикуваните писма на Еколампадиус, който споделял възгледите на Цвингли.

 

Пет църковни събора са били проведени в базиликата „Св. Йоан в Латеран“ в Рим, официалното седалище на папата. От тях с най-голямо значение за историята на християнството е четвъртият, свикан от папа Инокентий III през XIII век. Папата обявява провеждането на събора две години и половина предварително, на 19 април 1213 г. Обявените цели са високи: „да се изкоренят пороците, да се поправят недъзите и да се възстанови моралът, да се премахнат ересите и да се укрепи вярата, да се изгладят разногласията и да се установи мир, да се отстрани потисничеството и да се поощри свободата, да бъдат подтикнати князете и християнският народ да се притекат на помощ и в подкрепа на Светата земя…“

 

Скъпата благодат е съкровището, скрито в нива, заради което човекът отива и на драго сърце продава всичко, което има… Тя е призивът на Исус Христос, по който ученикът оставя рибарските си мрежи и тръгва след Него… Такава благодат е скъпа, защото ни призовава да следваме, а е благодат, защото ни призовава да следваме Исус Христос. Тя е скъпа, защото струва на човека живота му, а е благодат, защото така му дава истинския живот; скъпа е, защото осъжда греха, а е благодат, защото оправдава грешника. Най-вече, тя е скъпа, защото е струвала на Бога живота на Сина Му – „с цена сте били купени“ – а това, което е струвало толкова много на Бога, не може да бъде евтино за нас.

 

За съжаление са много свидетелствата, че българският народ не се води от идеала „Съединението прави силата“. Изглежда, че народната поговорка „Всяка коза – на свой крак“ отразява далеч по-точно обществените ни дела. Слава Богу, в нашата история има поне едно голямо изключение: Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Едно автентично българско дело, с което можем и трябва да се гордеем. Един същински подвиг на малкия ни народ, дръзнал да се опълчи срещу мощта на руския император и срещу неодобрението на почти всички световни сили. Една дата, която напълно заслужава да бъде истинският национален празник на България. Тъкмо защото носи спомена за извисяване над типично българското.

В гражданските протести от лятото на 2013 година се прояви копнежът по раждането на нещо ново, желанието за единение между отговорните и просветени хора, решимостта да се заяви на висок глас пред властниците едно друго виждане за бъдещето на страната. Празникът на Петдесетница изразява и въплъщава в себе си тъкмо тези неща: раждането на нещо ново и невиждано преди, единението между просветени хора и „протеста“ (свидетелството) пред лицето на едно общество в дълбока криза. Убеден съм, че посланието на Петдесетница трябва винаги да бъде преосмисляно от християните и трябва да бъде чуто от целия наш народ днес.

Днес е Възнесение Господне и деня на нашия Спасител, Спасов ден.

Този празник задава връзката между изкуплението на човека и възстановяването на неговото единство с Първопричината на съществуването му, с неговото онтологично начало и смисъл.

За ролята на религиозната етика и морал

Доклад на Конференцията на религиозните общности, Вършец, 2012 г.

Тодор Велчев 1 май 2015

Ако приемаме етиката за отражение на строги и неизменни нравствени закони в личния живот на човека, на „категоричен императив“ (по Кант), тя няма нужда от специален епитет. Приемем ли необходимостта от допълнителна квалификация на етиката, това може да ни отведе до идеята, че съществуват паралелни и дори противоположни нравствени кодекси, които човек може да си избира и използва като своя платформа или идентичност. За мое съжаление, тази идея започва все повече да набира популярност и дори да се облича с политическа власт. По-нататък в изложението си ще ви предложа критичен поглед към нея, допълнен от предупреждение за нейните пагубни последствия – както за отделния човек, така и за обществото като цяло.

 

Думите „протест“ и „реформа“ станаха сякаш основни черти от портрета на нашето историческо време. В днешна България те са сигнални понятия, които мигом те препращат към политическите сблъсъци или към улични прояви. Това ги натоварва с отрицателен смисъл. Протестът започва да се възприема като израз на нездрави емоции и желания, а реформите често се използват като нарицателно за необмислени промени, разрушаващи съществуващия ред. Иначе казано, „протест“ и „реформа“ днес се числят към разрушителните стихии на злободневието. Кой би ги поставил редом с вярата, стремежа към нравствена чистота, свободата на съвестта? Преди почти пет века, на 31 октомври 1517 г. германският монах Мартин Лутер дава началото на процес, чрез който реформата трябва да освободи християнската вяра тъкмо от стихиите на злободневието.

 
Дата на заснемане: 
2014-09-12

„Църквата „Св. Петка“ в Пловдив“

д-р Димо Чешмеджиев, ПУ „Паисий Хилендарски“

 
Дата на заснемане: 
2014-09-12

„Проникване и утвърждаване на християнството във Филипопол“

д-р Адриана Любенова, ПУ „Паисий Хилендарски“

 

Преди повече от 15 години тогавашният президент Петър Стоянов заяви, че с кандидатурата си за членство в НАТО и в ЕС, България прави своя цивилизационен избор. С други думи, страната влиза не просто в един политически и икономически клуб, но се присъединява – или, по-скоро – връща към лоното на европейската цивилизация. Беше вълнуващо да осъзнаем смисъла на този исторически акт. Но докато влизането в държавни съюзи става бързо, цивилизационният избор се осъществява напълно в продължение на поне няколко поколения.

Дата на заснемане: 
2014-04-24

Темите, привличащи вниманието на гражданите и политиците по повод предстоящите избори за европарламент обикновено са от икономически, международен и социален характер. Встрани от фокуса на общественото внимание обаче остава друг фундаментален аспект на европейската идея и европейската интеграция, засягащ въпроси от етически и ценностен характер. Именно те вълнуват избирателите, които се самоопределят като християни (около 79 % от населението на страната, по данни от последното преброяване).

Сред тези въпроси са:

 

Защо Исус е трябвало да умре? (Част III)

Гледната точка на ранните християни

Марк Робъртс 18 април 2014

Разполагаме с относително малко непосредствена информация какво са мислили първите вярващи в Христос относно Неговата смърт и нейното значение. Книгата Деяния на апостолите ни дава оскъдни сведения за този период от време, но нищо повече. Най-ранните писания в Новия Завет са посланията на ап. Павел. В Библията те са подредени след Евангелията, но всъщност са написани преди тези разкази за Христовото служение. Няколко Павлови послания са написани около 50 г. сл. Хр., едва около 20 години след смъртта на Христос. Често те съдържат по-ранни фрагменти от християнската традиция, които ни връщат във времето непосредствено след смъртта на Христос. Един от тези пасажи намираме в 15 глава на Първото послание към коринтяните. Тук апостолът насочва вниманието ни към основната истина на християнската вяра: тази, която му е била предадена от първите вярващи и която той, на свой ред, предава на коринтяните.