• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

християнство

Налични статии:

Дата на заснемане: 
2014-04-24

Темите, привличащи вниманието на гражданите и политиците по повод предстоящите избори за европарламент обикновено са от икономически, международен и социален характер. Встрани от фокуса на общественото внимание обаче остава друг фундаментален аспект на европейската идея и европейската интеграция, засягащ въпроси от етически и ценностен характер. Именно те вълнуват избирателите, които се самоопределят като християни (около 79 % от населението на страната, по данни от последното преброяване).

Сред тези въпроси са:

 

Защо Исус е трябвало да умре? (Част III)

Гледната точка на ранните християни

Марк Робъртс 18 април 2014

Разполагаме с относително малко непосредствена информация какво са мислили първите вярващи в Христос относно Неговата смърт и нейното значение. Книгата Деяния на апостолите ни дава оскъдни сведения за този период от време, но нищо повече. Най-ранните писания в Новия Завет са посланията на ап. Павел. В Библията те са подредени след Евангелията, но всъщност са написани преди тези разкази за Христовото служение. Няколко Павлови послания са написани около 50 г. сл. Хр., едва около 20 години след смъртта на Христос. Често те съдържат по-ранни фрагменти от християнската традиция, които ни връщат във времето непосредствено след смъртта на Христос. Един от тези пасажи намираме в 15 глава на Първото послание към коринтяните. Тук апостолът насочва вниманието ни към основната истина на християнската вяра: тази, която му е била предадена от първите вярващи и която той, на свой ред, предава на коринтяните.

 

Понижаващи се температури, сковаващ студ. Храстите приютяват врабчета в оголените си клони, а малките разбойници от време на време се боричкат за някоя троха и се започва битка за надмощие за пшеничната награда. Замръзнали локви, превърнали се в огледала на зимния свят. Клоните на дърветата са покрити с дантела от скреж, правещи ги приказно красиви и нереални. Зимата е причудливо красив и вълшебен сезон.

По всичко личи, природата сама предвещава празник.

Дата на заснемане: 
2013-05-15

Видеозапис на въпросите и изказванията след първата публична дискусия от поредицата „Накъде, Българийо? Докога, Господи?“, с участието на адв. Наталия Христова и д-р Тодор Велчев. Самата дискусия за съжаление не е записана. От страницата на проявата можете да изтеглите изложенията на двамата говорители в писмен вид (PDF формат).

 

Ако ви попитат кой празник е „най-българският“, какво ще отговорите? Денят на подписването на Сан-Стефанския договор? Денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия или пък денят на Обявяването на независимостта? Тези дати безспорно отбелязват ключови събития от историята на нашия народ. И все пак „най-българска“ би била датата, свързана с неговото зараждане. Имам предвид не неговото заселване по нашите земи, а оформянето му като осъзната общност от хора, споени от нещо повече от материалните си интереси и от грижата за своето оцеляване.

Думата „икона” идва от гръцката дума εικών, което означава образ или портрет. В периода на формиране на християнското изкуство, във Византия този термин е бил използван за всеки образ на Христос, св. Богородица, светец, ангел или на събитие от свещената история, независимо дали е бил рисуван или изваян, подвижен или монументален и независимо от използваната техника. Днес този термин се употребява главно за рисувани, скулптурни, стенописни, мозаечни и други подобни творби. В Църквата съществува разлика между икона и стенопис. Стенописът, бил той отделна фреска или мозайка, не е сам по себе си отделен предмет, а е по-скоро част от архитектурата, докато иконата, нарисувана на дъска, е предмет сама по себе си. Но по същество тяхното значение е едно и също.

 
Дата на заснемане: 
2008-01-23

„Дотам и обратно или пътешествията на един съвременник през източната духовност и християнството“

Публична лекция на Елис Потър на 23.01.2008 г., София, Дом на Федерацията на научно-техническите съюзи в България

 
Дата на заснемане: 
2008-10-29

За разлика от рационалистичния и прагматичен Запад, в България духовността често се мисли чрез понятия като вътрешно размишление и съзерцание, потапяне в дълбините на душата и мистицизъм. Каква е стойността на такива духовни практики и дали те са автентично християнски? Водят ли медитацията и други източни техники към същата крайна цел? И най-вече, дали съществува еднозначна взаимовръзка между религиозната доктрина и духовната практика?

http://harta.bg/public_events/566

 
Дата на заснемане: 
2009-06-10

Християнските ценности и гражданското общество

10 юни 2009 г. читалище „Средец“, София

С участието на:

  • Иван Груйкин, адвокат, член на гражданска инициатива „Справедливост“
  • Тодор Янакиев, журналист
  • Тодор Велчев, астроном, член на сдружение ХАРТА

Анотация:

 
Дата на заснемане: 
2011-09-16

Личността на Исус Христос и историческите сведения за това как първите християни са гледали на Него – като на самия Бог.

Представени са археологически открития, разкриващи живота на християните от I и II век.

Лекция, част от „Какъв Иисус откриваме под пластовете на времето? Вярата на ранните християни и историческите факти“, „Нощта на музеите“, Пловдив 2011

http://harta.bg/public/plovdiv-2011

 

Преди време попаднах на интересна статия в сайта reduta.bg, наречена “Ако имахме нужда от по-различна църква, щяхме да я имаме”. Авторът ѝ Ясен Бориславов прави кратка ретроспекция на участието на Българската православна църка в обществения живот в България след промените през 1989 г., като фокусът е серията от негативни за образа на БПЦ събития, случили се в началото на 2012 г. , основно разкритията около досиетата на висши духовни лица.

Казват, че политиката няма нищо общо с морала и духовността. Доби популярност клишето: “Политиката е мръсна работа — не е за духовните хора.” Но все още се намират водещи политици по света, които опровергават това схващане. На тържество на 16 декември по повод 400 години от издаването на един от най-авторитетните английски преводи на Библията, The King James Version (KJV; the Authorized Version), британският премиер Дейвид Камерън произнесе забележителна реч.

В дейността си като консултант съм имал неприятната възможност да срещам съпрузи и съпруги, заключени в модели на взаимоотношения, които разрушават всяка надежда за постигане на дълбоко единство в техния брак. Винаги, когато застана в неделя сутрин пред събранието да проповядвам, виждам много добре облечени двойки, пеейки химни и въздаващи слава на Господа за подарения от Него изобилен и вечен живот, и подозирам, че много малко от тях чувстват вътрешна близост един към друг. А едно голямо мнозинство от тези хора претендират, че са християни, които искрено се стремят да изградят брака си според библейските принципи. Защо тогава браковете са толкова често пълни с напрежение, огорчение, дистанцираност, повърхностна задоволеност, шаблонност, с твърде малко и кратки моменти на романтика? Защо понякога се срещам с проблеми дори в моя собствен брак и след усърдна молитва и себеизпитване не съм сигурен как да отвърна на съпругата си, така че нашето единство да се укрепи?

 

Този текст е обработена версия на беседа, изнесена пред аудитория от млади християни. Затова тежкото обобщаващо заглавие не бива да подвежда – нямам претенции, че предлагам на читателите фундаментално изследване на един толкова дълбок проблем. По-скоро излагам погледа си върху причините за неговото възникване и развитието му през вековете, което за съжаление е създало превратна представа у много хора за същността на християнската вяра. Считам за уместно да представя проблема в историческа светлина, защото той е неразривно свързан с историята на християнската цивилизация.

 

Предизвикателствата на Ницшевия Заратустра

(през погледа на един християнин)

Тодор Велчев 14 август 2006

Има исторически личности, чиито имена се свързват повече с онова, срещу което са се борили, отколкото с техните собствени постижения. Изглежда такъв е случаят и с Фридрих Ницше (1844–1900): от оригиналните му философски творби най-запомнящите се са „Антихрист“ и „Тъй рече Заратустра“, които са изпълнени с непримирими критики срещу християните и срещу християнството изобщо. Втората книга представлява своеобразна изповед и програмна декларация и може да ни даде доста точна представа за личните преживявания и възгледите на Ницше. Страстните нападки на неговия Заратустра срещу християнството не са плод на сухи размишления, а на нещо видяно и дълбоко преживяно. Те обаче се повтарят до ден днешен от много хора, които не са се запознали отблизо с християнската вяра. С кратките си размишления бих искал да ги подтикна да го направят.

 

Блез Паскал – гениален математик и физик – живее във време, когато разумът все повече се възприема като върховен съдник за Истината. За разлика от своите съвременници, Паскал - може би защото има гениален ум, – осъзнава, че разумът е нещо велико, но същевременно и ограничено. Според него за разума винаги ще има граница, отвъд която той никога не може на премине. От друга страна, Паскал недоумява защо хора, които се осланят на разума, подхождат изключително нерационално към основните въпроси за живота, смъртта и собствената си участ. Именно за тези хора, скептици и рационалисти, той подготвя своята „Апология на християнската религия“. Поради ранната му смърт (едва на 39-годишна възраст), съчинението остава незавършено, но записките на Паскал са събрани и публикувани след смъртта му под заглавието „Мисли“. Редакция „Богословие и философия“ предлага някои от тях като част от непознатото наследство на Блез Паскал.

 

Първото нещо, което трябва да стане ясно за християнската нравственост във взаимоотношенията между хората, е, че в тази сфера Христос не проповядва никакъв нов морал. Златното правило на Новия Завет („Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.“) е обобщение на онова, което всеки един човек дълбоко в себе си винаги е знаел, че е правилно. Действително великите нравствени учители никога не ни учат на нов морал: това е работа на шарлатаните и ексцентриците. По думите на д-р Джонсън: „Хората се нуждаят по-често от припомняне, отколкото от напътствия.“

 

В предишната си статия подчертах значителното влияние, което християнството е оказало на родната езикова култура. Този факт едва ли е изненадващ за някого – в продължение на 11 века то е официалната религия на българското население, въпреки всички исторически превратности. Периодът на Възраждането е особено интересен, защото тогава е издигнат библейски национален идеал: обединяването в една държава на една свободна и независима от външни сили нация, споделяща една вяра. Този библейски идеал е прегърнат от огромната част от българите – което показва, че по онова време християнството не е било формална религия, а осмислена вяра на отделния човек. Автентичната ни езикова култура е родена през този период и би трябвало да очакваме тя да носи не само формални библейски заемки, но и да бъде християнска по дух. Фактът, че тя не е такава, е показателен и заслужава размисъл.

 

Много образовани хора са на мнение, че съществува огромна вражда между науката и християнството. Нека се опитаме да поставим въпроса за връзката между наука и християнство във възможно най-широката разумна перспектива. Ще започнем с пояснението, че помиряването на науката с други интелектуални дейности не винаги е било лесно. Например в последната книга на Susan Gallagher и Roger Lundeen, “Literature”, се казва: „Понеже в новата история литературата често се оказва в опозиция на науката, то за да разберем модерните възгледи за литературата, трябва да признаем господството на науката в нашата култура. В продължение на няколко столетия учените са били тези, които са поставяли стандартите за истина в западната култура. И неоспоримата полза от тях да ни помагат в организирането, анализирането и боравенето с фактите, им придава безпрецедентна значимост в модерното общество.“

 

„Народна култура“ е доста широко понятие, обхващащо художественото творчество, битовите обичаи, родовите и религиозните традиции на един народ. Тя пречупва натрупания исторически опит и житейска мъдрост през светогледа на мнозинството и така отразява неговото духовно състояние и духовни търсения. Дори беглият анализ на българската народна култура от близкото минало показва огромното влияние на християнството. Особено интересно е да се проследи ролята на християнската словесност в обогатяването на езика.