• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

зло

Налични статии:

Фактът за съществуването на злото и страданието винаги е вълнувал човешкия ум и различните религии са се опитали да дадат своето обяснение. Проблемът изпъква с особена острота в християнска среда, когато човек си задава въпроса как Бог, Който е вседобър допуска злото да шества; как Той, бидейки всезнаещ, не е предвидил, и съответно предотвратил, неговото появяване; и как, след като е всемогъщ, не го отстранява. Съвременните богослови, особено на Запад, се опитват да обяснят неговото съществуване най-вече с факта, че Бог е дал свободна воля на човека, който може да я използва и насочва по свое усмотрение, като по този начин става проводник на страданието в света. Според древната Църква обаче съществува още една важна причина за неговото присъствие и допущение

 

Убийството на Распутин

Точно преди едно столетие

Редакция ХАРТА 1 януари 2017

През последното десетилетие от живота си Григорий Ефимович многократно предсказвал: „Ако умра, императорът скоро след това ще изгуби короната си.“ Григорий гледал на себе си като на светец, когото Бог използва за поддържане на трона на династията Романови. Но мнозина други смятали, че неговото злокобно влияние подрива устоите на Русия. Той въртял царското семейство на пръстта си, а си навлякъл всеобща омраза с грубото си поведение и простовато говорене, с ругатните и пиянството си, както и с това, че съблазнявал високопоставени жени. (Злите езици твърдели, че имал интимна връзка със самата императрица.) В главите на различни държавни мъже се зародила идеята за неговото убийство. Но на дело това сторили двама отегчени от живота благородници, един политик-мизантроп и няколко слуги.

 

Казват, че смехът действал освобождаващо. Ако е така, българинът има непрекъснато причини да се освобождава. Защото се смее по повод и без повод, за щяло и нещяло. А пък не е усмихнат. И никак не е радостен. Според различни социологически данни от международни агенции, публикувани през последните години, българите са измежду най-нещастните народи в света. Как тогава да си обясним, че все намираме за какво да се смеем – или по-точно, над какво да се смеем?

Дата на заснемане: 
2007-04-28

д-р Николай Михайлов, психиатър, депутат от ДСБ

„Злото в политиката“

Овластеният човек носи лична отговорност за промъкването на злото в държавната практика. На въпрос дали един християнин може да подкрепи със своя глас лява партия, ораторът отвърна, че поне в България това едва ли е редно. Поведението на БСП влиза в пълен разрез с основното християнско изискване за покаяние; нито веднъж през годините на прехода бившите комунисти не показаха и най-малки признаци на покаяние за деянията на своята партия.

 
Дата на заснемане: 
2007-04-28

отец Марио Йонов, свещеник към Александровска болница

„Интересни случаи и проникновения от практиката на един болничен свещеник“

България остава единствената страна на Балканите без болнични свещеници! Духовната работа със страдащи хора, особено ако са невярващи, не се поддава на догматични постановки или заучени схеми. Посланието на отец Йонов към такива хора е: „Не е важно дали има Бог, а дали Го има в твоя живот.“

Част от конференцията на Сдружение ХАРТА „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“

 
Дата на заснемане: 
2007-04-28

Анатолий Черни, студент по богословие във Висшия евангелски богословски институт, София

„Образът на злото в медиите“

Краткото изследване на многобройните примери от новинарския поток показва определена еволюция в публичния образ на злото. Най-напред то се представя като нещо привлекателно и интересно, после като нещо банално и, най-сетне, като нещо непреодолимо.

Част от конференцията на Сдружение ХАРТА „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“

Софийски университет, 28 април 2007 г.

 
Дата на заснемане: 
2007-04-28

д-р Брус Литъл, професор по философия на религията в Югоизточната баптистка богословска семинария (САЩ) и изследовател в L. Russ Bush Center for Faith and Culture:

„Произход и същност на злото“

 

Последните дни от отминалата седмица преминаха под знака на разтърстващо събитие – терористичния акт срещу група израелски туристи на бургаското летище. Новина, която шокира преди всичко със своята неотменимост; с грозната си и болезнена реалност. Реалност, от която е невъзможно да избягаме като от тежък и кошмарен сън, прогонен от първите лъчи на утрото. Реалност, чието озъбено лице ни гледа от кадрите на преките телевизионни репортажи, от окървавените лица на лутащите се в района на събитието хора – като по чудо оцелели от сеещата смърт и разрушения вълна на взрива, предназначен да ги превърне в мишени на неясна кауза, за която единственото сигурно е веруюто – „целта оправдава средствата!“

Двойният терористичен акт в Норвегия от миналия петък настоя за вниманието на целия свят през целия уикенд и хвана много хора неподготвени. Някак си инстинктивно, чувайки за такава трагедия, човек се пита: Защо? Разбираемо е, че за мнозина по целия свят и в България, тези няколко дни след събитията бяха време на трескаво търсене на отговори. Но зрелостта на една публична личност, журналист или политик, личи от умението й да се въздържа от ненавременните лесни отговори. Това е умение, на което явно не се обръща голямо внимание в българското публично пространство, както става ясно от кратката лекция по “Християнски фундаментализъм”, излъчена по БНТ.

Злото е пропило всекидневието ни. Срещаме го вечер в новините по телевизията, срещаме се с него в службата, в семейството ни, ние сме преките очевидци и потърпевши от неговото действие в света. Какво е отношението ни към злото? Целта на тази анкета бе да чуе вас, нашите читатели, да разберем какво мислите по проблема „Зло“.

Анкетата бе проведена в началото на 2008 година на сайта на ХАРТА. В нея взеха участие 29 читатели като някои от въпросите имаха възможност за повече от един отговор. Благодарим на всички, които взехте участие в нея! Представяме ви разпределението на отговорите в анкетата.

 

На 28.04.2007 г. в Ректората на СУ се проведе първата публична конференция, организирана от Сдружение ХАРТА, на тема: „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“, която заема и темата на първия брой на списанието. Конференцията беше отворена за всички желаещи чрез предварителна регистрация в интернет и предвид ограниченото разгласяване се радваше на голям интерес и оживени дискусии. В настоящия брой имаме удоволствието да ви предложим основния доклад в конференцията, представен от д-р Брус Литъл, „Произход и същност на злото“. Следват избрани въпроси от дискусията след него.

 

Съвременните поколения намразиха Историята. За тях тя е преди всичко извор на любопитни факти за някое телевизионно състезание или пък пропагандно оръжие на партиите и идеологиите. Затова днешното време се опитва да живее без История. Особено бърза да забрави близкото минало. Дори и когато не знае почти нищо за него. И макар че то до голяма степен определя настоящето.

Престъпленията на комунизма в Източна Европа попадат изцяло в тази категория. В някои бивши социалистически страни, в които историческата памет е жива, тя вдъхновява отделни творци да станат нейни изразители. Така в днешна Полша един голям режисьор като Анджей Вайда се нагърби с нелеката задача да осветли чрез изкуството си една от най-смразяващите страници в историята на своя народ. Резултатът е филмът „Катин“, номиниран за „Оскар“ в тазгодишната надпревара при чуждестранните филми.

 

„Ако Бог беше добър, Той би искал да направи Своите създания съвършено щастливи, а ако беше всемогъщ, щеше да може да извърши това, което желае. Обаче създанията не са щастливи. Следователно на Бог не му достигат или добротата, или силата, или и двете.“ Това е проблемът болка в най-простата му форма. Възможността за разрешаването му зависи от това да се покаже, че определенията „добър“ и „всемогъщ“, а може би също и „щастливи“ са нееднозначни, защото още от началото трябва да признаем, че ако популярните значения, давани на тези думи, са най-добрите или единствено възможните, то тогава проблемът е неразрешим.

 
Брус Литъл 24 юли 2008

Тук няма да се опитвам да защитавам тезата, че има Бог, а само ще се опитам да покажа как можем да търсим отговор на проблема със злото, ако има Бог, такъв какъвто е определен от християнството. Така че, тръгвайки от разбирането за Бога според християнската традиция, ще се опитам да покажа, че Неговото съществуване и съществуването на злото не са две противоречиви схващания. На мен поне ми се струва, че това означава, че е възможно човек рационално да утвърждава едновременно съществуването на Бога и действителността на най-ужасните злини.

 

Живеем в общество, в което насилието и агресията са неразделна част от ежедневието ни. Пошлост и цинизъм заливат жълтите страници на масовата преса. Зле прикрита омраза струи от изявленията на „водещите“ политици. Злото лукаво наднича иззад вулгарните призиви на набързо скалъпени реклами, уютно се е настанило в изпълнените ни с лъжа и недоверие взаимоотношения, умело манипулира помислите ни, показва озъбеното си лице в кървавите схватки на най-новите компютърни герои, по които са прехласнати децата ни. Дотолкова сме свикнали с присъствието му в живота ни, че отдавна сме престанали да го забелязваме. Приемаме го с апатия и примирение. Разпознаваме го рядко и само, когато ни разтърси с изключителната си жестокост и систематичност. Обвиняваме за съществуването му дълбоко деформираната същност на света, в който се налага да живеем. Почти не размишляваме за него и рядко задаваме въпроси.

Какво е Злото? Дали е просто отсъствие на Добро или е негов антипод, който осмисля и определя същността му? Къде са неговите корени? Има ли достатъчна причина, която да оправдае съществуването му в свят, основан от волята на велик и всемогъщ Бог, за който вярваме, че е всеопрощаващ, добър и справедлив? Защо страдаме при сблъсъка си със злото? Присъствието на Бога и злото в света – парадоксална ли е тази на пръв поглед несъвместима комбинация? Кога няма зло?

Християнската позиция по тези актуални и вечни теми от живота на човека, в различните аспекти от неговото съществуване, е предмет на първия ни тематичен брой, който имаме удоволствието да ви представим. За първи път от съществуването на нашето списание, поставяме на вниманието ви проблематика по конкретна тема, която ще се опитаме да разгледаме от различни гледни точки и аспекти – от задълбочените богословски разсъждения до злободневните проблеми и практичните насоки за решаването им, основани на един и същи светоглед.

С настоящия Брой 1 поставяме началото на нов подход при представянето на конкретна тема или проблем. Надяваме се материалите в него да ви провокират да продължим дискусията по темата и във форума на списанието.

Очаквайте и следващите ни броеве! Приятно четене!