• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

общуване

Налични статии:

Джон Ленокс 12 октомври 2016

През май, 2016 г., докато е на посещение в Тарагона, Испания, Джон Ленокс, професор по математика в Оксфорд, дава интервю за испанското списание Evangelical Focus. Джон Ленокс е християнски апологет, известен с публичните си дебати с някои от най-влиятелните автори, атеисти. В това интервю той говори за явлението „Нов атеизъм“, за предизвикателствата пред християните да споделят своята вяра в съвременната западна култура и за мястото на Библията във всичко това.

 

Качественото кино не променя законите на познатия ни свят, а променя нас така, че да възприемаме света по-цялостно. Постепенно променя вкуса ни – и ставаме все по-гладни за реалността. Тогава, на следващата вечер с киното, човек очаква с нетърпение ново „хапче реалност“. И му се иска това да продължава още поне хиляда пъти. Сещате се за коя история ви намеквам. В своите 1001 нощи с Шехерезада халифът винаги очаквал с нетърпение следващия разказ на девойката. Така ставал все по-мъдър, а принцесата завинаги завладяла сърцето му. Доброто кино има всички шансове да стане нашата Шехерезада. И нека днес го оставим да започне своето повествование.

Коя е най-обсъжданата тема на света? Разисквана от блестящи и непретенциозни умове. Тема, върху която е мислено и писано твърде много и продължава да се пише, няма и да се спре. Oбект едновременно на научни изследвания, на литературни произведения и такива на изкуството, вдъхновение за поети и творци. Възхвалявана и отричана, носеща неземно щастие и оставяща неизлечими белези. Носеща болка, но въпреки всичко търсена и провокирана; търсеща и провокираща; привличаща и отблъскваща. Темата за чувството, принасящо толкова много жертви и същевременно подтикващо към жертви. Темата, за която всеки може да говори от първо лице, защото едва ли има човек, който да не я е изпитвал, да не е белязал живота си с нея. Онази тема, за която всеки може да сподели мнение, такава, че всеки смята, че може да бъде експерт без да е нужно обучение. Извор на живот и потапяща в скръб. Темата за любовта. И все пак, знаем ли какво е любовта?

Дата на заснемане: 
2007-04-28

(Лекцията започва от 44:00 в първия клип)

„Утешаване на страдащите“

д-р Брус Литъл, професор по философия на религията в Югоизточната баптистка богословска семинария (САЩ) и изследовател в L. Russ Bush Center for Faith and Culture:

Част от конференцията на Сдружение ХАРТА „Злото и страданието: техните лица в съвременното общество“

Софийски университет, 28 април 2007 г.

http://harta.bg/public_events/461

 

Как можем да говорим на любовния език на другия, когато сме изпълнени с болка. гняв и неприязън паради минали неуспехи! Отговорът на този въпрос лежи в основата на нашата човешка природа. Ние сме същества на избора. Това означава, че имаме способността да правим лош избор, както се случва на всички ни. Изричали сме сурови думи и сме вършили болезнени постъпки. Не се гордеем с този избор, макар да ни се е струвал оправдан на момента. Лошият избор в миналото не означава обаче, че трябва пак да избираме неправилното и в бъдеще. Вместо това можем да кажем: „Съжалявам, знам, че съм те наранявал, но бих искал да направя бъдещето по-различно. Бих желал да те обичам на твоя език. Бих искал да посрещна нуждите ти.“ Виждал съм бракове, които се спасяват на ръба, когато двамата изберат да обичат.

 

Ако си като повечето мъже – дори ако си един от тези, които са имали недобър или вреден контакт със собствените си бащи – имаш най-обща представа какъв баща искаш да бъдеш. Имаш в ума си може би само скицирана, но все пак някаква картина как изглежда добрият баща. Такъв баща исках да бъда и аз като млад. Но не знаех как. Знаех, че баща ми не бе нито едно от тези неща, когато израствах, и се страхувах, че ще стана по-скоро като него, отколкото като бащата, който исках да бъда. Знаех, че едно от нещата, от които се нуждаех, бе пример, от който да се уча и на когото да подражавам. Затова започнах да се оглеждам и да наблюдавам хората, които приличаха на бащата, който исках да бъда. И ги намерих.

 

„Той беше толкова добро момче, така добре възпита­но“ – бяха първите думи на отчаяните родители, докато разказваха тъжната си история в кабинета ми за консултации.

Да, той изглеждаше доволен и никога не ни създаваше излишни проблеми. Бяхме сигурни, че заниманията му са естествени – разни спортове, бейзбол и всичко останало. Винаги се биеше с брат си и сестра си, но това е обикновено братско съперничество, нали така? Като изключим това, Том никога не е бил истински проблем за нас. Понякога е потиснат и задълго остава в стаята си. Но никога не е бил неучтив, непослушен или груб. Баща му се грижеше за това. Има едно нещо, което определено знаем, че е схванал изцяло, и то е дисциплината. Всъщност, това е най-чудно от всич­ко. Как може едно толкова дисциплинирано дете внезапно да се сприятели с невъзпитаните си връстници и да започне да прави онова, което те правят?

 

Видях наскоро две всекидневни сцени от нашето падение. Не само тях, но в действителност избирам две от многото. Стоях на „Патриарха“ – тролейбусната спирка. И гледах с нарастващо учудване как три, четири, пет тролея пристигат и не тръгват, а се нареждат един зад друг. Защо? Ами една кола, застанала напряко на улицата, пречеше. Реших в началото, че е повредена. Но двама млади мъже си разговаряха спокойно до предната врата, единият бе сложил ръката си на дръжката. Огромната тълпа от чакащи мълчеше. Нищо… Наглост и страх. Две състояния, минали изглежда всяка граница…

 

Светът е двойствен за човека съобразно двойственото му държане. Държането на човека е двойствено съобразно двойнствеността на елементите на словото, които той е способен да изговаря. Елементите на словото не са отделните думи, а словесните диади. Единият елемент на словото е словесната диада Аз—Ти. Другият елемент на словото е словесната диада Аз—То, при който без всякаква промяна на словесната диада То може да се замени от думите Той или Тя.

Следователно Азът на човека също е двойствен. Защото Азът от елемента на словото Аз—Ти е различен от този в елемента на словото Аз—То.