• Увеличаване
  • Намаляване
  • Нормално

Current Size: 100%

тероризъм

Налични статии:

Качественото кино не променя законите на познатия ни свят, а променя нас така, че да възприемаме света по-цялостно. Постепенно променя вкуса ни – и ставаме все по-гладни за реалността. Тогава, на следващата вечер с киното, човек очаква с нетърпение ново „хапче реалност“. И му се иска това да продължава още поне хиляда пъти. Сещате се за коя история ви намеквам. В своите 1001 нощи с Шехерезада халифът винаги очаквал с нетърпение следващия разказ на девойката. Така ставал все по-мъдър, а принцесата завинаги завладяла сърцето му. Доброто кино има всички шансове да стане нашата Шехерезада. И нека днес го оставим да започне своето повествование.

Докато използваните като средство за обществен терор от ислямските екстремисти показни обезглавявания на американски и британски граждани получиха желаното от авторите им обществено внимание, тихият терор над цивилни жители от бойци на т. нар. Ислямска Държава в Ирак и в Сирия продължава ежедневно и остава почти изцяло неотразен в българското публично пространство.

Последните дни от отминалата седмица преминаха под знака на разтърстващо събитие – терористичния акт срещу група израелски туристи на бургаското летище. Новина, която шокира преди всичко със своята неотменимост; с грозната си и болезнена реалност. Реалност, от която е невъзможно да избягаме като от тежък и кошмарен сън, прогонен от първите лъчи на утрото. Реалност, чието озъбено лице ни гледа от кадрите на преките телевизионни репортажи, от окървавените лица на лутащите се в района на събитието хора – като по чудо оцелели от сеещата смърт и разрушения вълна на взрива, предназначен да ги превърне в мишени на неясна кауза, за която единственото сигурно е веруюто – „целта оправдава средствата!“

Случи се нещо, за което много хора смятаха – по неясни и нелогични причини – че няма как да се случи.

Световните сътресения, тревоги, трагедии се виждаха някакси много екранно, фоново и малко воайорски през малката дупчица, през която наблюдавахме света. И те ни изглеждаха много малки и много далече.

Двойният терористичен акт в Норвегия от миналия петък настоя за вниманието на целия свят през целия уикенд и хвана много хора неподготвени. Някак си инстинктивно, чувайки за такава трагедия, човек се пита: Защо? Разбираемо е, че за мнозина по целия свят и в България, тези няколко дни след събитията бяха време на трескаво търсене на отговори. Но зрелостта на една публична личност, журналист или политик, личи от умението й да се въздържа от ненавременните лесни отговори. Това е умение, на което явно не се обръща голямо внимание в българското публично пространство, както става ясно от кратката лекция по “Християнски фундаментализъм”, излъчена по БНТ.